Блог

Начало | Блог | Жени

Жени


Случайността събрала две жени в една болнична стая.. На едната лекарите предписали да лежи неподвижно, другата трябвало по 30 минути на ден да се изправя до седнало положение.. Нейното легло било до единствения прозорец в стаята.. Жените разговаряли с часове за семействата си, професиите си, приятелите..

Всеки следобед, когато едната сядала до прозореца, описвала на "съквартирантката си" всичко, което виждала навън.. Жената на другото легло започнала да очаква с нетърпение този половин час, през който мислено се пренасяла във външния свят.. Прозорецът гледал към парк с прекрасно езеро.. Лебеди и патици играели във водата, докато децата пускали малките си лодки.. Млади влюбени се разхождали по алеите, обсипани от пъстроцветни растения.. А в далечината се откривала великолепна гледка към града.. Дошла зимата..

Езерото опустяло, но не загубило своя чар - студът сковал от леда приказни фигури, снежинките танцували отгоре им.. Един ден лекарите съобщили радостната новина на жената до прозореца: тя вече била в отлично здраве и можела да напусне клиниката.. Другата пациентка помолила да я преместят на леглото до прозореца.. Докато сестрата й помагала да се настани, тя успяла да надзърне навън и.. онемяла - отсреща видяла само една порутена тухлена стена.. Съвзела се от изненадата и попитала сестрата защо доскорошната й съквартирантка я е лъгала.. "Не, не ви е лъгала", категорично отвърнала сестрата и обяснила, че жената дори не е виждала стената, защото била сляпа..

Ако не я прекъсна, можем да си говорим с часове за децата.. Те са моят свят.. А най-хубавият звук на този свят е звукът на смеещото се дете", казва Жени.. Тя обича децата с цялото си сърце.. А те я обожават и едно през друго се надпреварват да я прегръщат.. Но е време да се усамотим и по женски да си поговорим за най-трудния период в живота й:.. Жени, как научи?.. Случайно.. Винаги съм си мислела, че на  ...   казват: Радвай се на това, което имаш!".. Когато разбереш, че имаш рак, благодариш за всеки ден, че си го изживял, радваш се на малките неща, даваш си сметка кое е важно и кое не.. На кого от близките си каза първо?.. На Атанас, съпруга ми.. Не исках да казвам веднага на децата заради наближаващата Цветница и двете ми дъщери носят имена на цветя.. Но те усещаха..

Казахме им след празника, малко преди операцията.. Синът ми Камен най-тежко го изживя.. Каза ми: Мамо, добре че си открила рака навреме, иначе щяхме да те загубим.. Как те подкрепи семейството ти?.. Те се притесняваха повече от мен.. Съпругът ми, майка ми, всички бяха в шок.. Да усещаш съпричастността на близките си е най-голямата подкрепа.. Много е важно!.. Ракът не е присъда, а диагноза.. Но все пак, сигурна съм, че си имала много тежки моменти.. Тежко е не физическото лечение, а психическата травма.. Какво те крепеше?.. Вярата.. Аз съм вярващ човек.. Вярвам, че всеки има път, който трябва да изживее.. Моето верую е, че не е дошло времето да си отида сега..

Психолозите смятат, че 10 от живота е това, което ни се случва, а 90 - как го възприемаме.. Мислиш ли, че нашият разговор наистина ще има полза за други жени с рак на гърдата?.. Със сигурност! Когато поговориш с жена, която е преживяла всичко това преди теб, сякаш част от болестта вече я няма.. Споделената болка не е болка.. Много успокояващо и в същото време обнадеждаващо действат разговорите с жени, които вече се преживяли рака на гърдата..

В този момент видях, че усмивката се върна на лицето на Жени.. Реших да спрем дотук.. Но да не слагаме точка на тази история, защото тя ще продължи да се дописва от още, и още смели героини като Жени Пирянкова, доказали японската поговорка, че женският косъм може да издържи тежестта на слон!..