Другите за нас

Начало | Другите за нас | Тодорка Димитрова: "Грешка е да крием болестта си"

Тодорка Димитрова: "Грешка е да крием болестта си"


През 2010 г. присъствах на конференцията в гр. Пловдив.  Имах желание, но досега не посмях да ви пиша. Гледах предаването с Евгения Адърска по  ТV 7 и реших да споделя с вас това, което ме вълнува.

През 2005 г. се сблъсках със страшната диагноза "рак на дебелото черво". Беше дълга и кошмарна година. Наложи се да отварят корема ми четири пъти за осем месеца в МБАЛ гр.Варна. Благодарение на проф. Темелков и екипът му все още ме има. След първата операция една сутрин се събудих, видях разлепената торбичка на корема си, изцапаните чаршафи и се стъписах. Състоянието ми не позволяваше сама да предприема каквато и да е. 

Позвъних. Сестрата, предположила, че искам обезболяващо влезе със спринцовка в ръка. Изненада се, като и казах да ми направи петорна доза, защото не бих могла да живея по този начин. 

В този момент е голяма нуждата от психолог или човек с подобна на моята съдба, който да ти вдъхне вяра, да те убеди, че въпреки всичко можеш да се справиш и да си полезен за себе си и за близките си. Нужен е психолог и по-късно, когато физически започваш да се възстановяваш, но виждаш , че не си това което си бил. 

С мен се случи така, че изпаднах в страшна депресия и ако не бях се измъкнала едва ли щях да ви пиша. Сега се опитвам да си помагам сама.  Вземам белия лист и споделям с него мислите си. Тези мои творения едва ли имат някаква литературна стойност, но на мен те ми помагат. 

Ще си позволя да ви изпратя две от тях. Убедих се, че е грешка да крием за болестта си. Трябва да приемем съдбата си, да не се предаваме, да не мислим за най лошото и да продължим да се радваме на този прекрасен свят.

Мисля, че срещите с Евгения Адърска и други всеотдайни апостоли като нея са много необходими за всички. Това би вдъхнало сили и желание за живот на много хора.