Новини

Начало | Новини | Около 350 000 живеят с диагнозата рак

Около 350 000 живеят с диагнозата рак


Българските пациенти имат достъп до най-съвременно лечение на онкологичните заболявания, но системата все още е неефективна по отношение на ранното откриване на рака. Около тази теза се обединиха специалистите, които се включиха в дискусия, посветена на Световния ден за борба с рака 04 февруари. 

Дискусията беше организирана от Аджибадем Сити Клиник Онкологичен Център и Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, а в нея се включиха национални консултанти и водещи специалисти от различни сфери и направления на медицината.

Според председателя на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания Евгения Александрова, необходима е еднозначна политическа воля за изработване и въвеждане на дългосрочна стратегия, насочена към ограничаване на щетите от рак и намаляване на обществената му тежест.

"Има достатъчно добри примери в Европа и света как се прави това. Въпреки непрекъснато нарастващия обем средства, приложими в онкологията, грижите за пациентите имат слаби звена, като например палиативните грижи. Дълбоко погрешно е схващането, че това е последната грижа за чоека, преди той да си отиде от този свят. В модерните общества палиативните грижи са важен фактор за максимално удължаване на живота и запазване на качеството му при пациентите с рак. Друга съществена слабост е разпокъсаността на експертите и медицинските дейности, от които прациентите се нуждаят. Диагностицирани в една болница, оперирани в друга, насочени за последващо лечение в трета, е често срещана ситуация, която не позволява на пациента и минутка спокойствие и сигурност, че някой контролира целия процес и че той самият е в безопасност. Решението в полза на пациента е въпрос на организация на процеса, ерго това е институционален въпрос.", коментира Александрова.

Около 350 хиляди души у нас в момента живеят с диагнозата рак. През последните няколко години броят на новооткритите случаи варира около 30 хиляди на година, като по данни на НЦОЗА през 2017г. тe са 30 485. Водещите локации са рак на белия дроб, рак на органите на храносмилателната система, на гърдата при жените и на простатата при мъжете. „Тези данни не са напълно прецизни, тъй като след като Националният раков регистър спря да функционира през 2012 г., събирането на информацията зависи от различни организационни и административни фактори. Тенденциите обаче са ясни.”, разясни националният консултант по медицинска онкология проф. Асен Дудов.

Националният консултант по гръдна хирургия проф. Данаил Петров подчерта, че една от най-честите у нас онкологични локации, ракът на белия дроб, вече не бива да се възприема като присъда. „Буквално преди да дойда на тази дискусия се срещнах с пациент, когото лекуваме от тази диагноза. Благодарение на възможностите, които съвремените методики ни дават, този човек и близките му имат надежда, имат бъдеще.“, сподели проф. Петров.

„Добри сме във въвеждането на новостите, но изпускаме момента с ранната диагностика. Що се отнася до скрининга за рак на маточната шийка например България е на нивото на изостаналите страни в Африка“, коментира началникът на Клиниката по лъчелечение и радиохирургия в Аджибадем Сити Клиник д-р Николай Недев. По думите му много от жените, които заболяват от рак на гърдата и от рак на маточната шийка у нас, могат да бъдат спасени, и да запазят високо качество на живота, ако системата стимулира ранното откриване на тези заболявания. Двете локации засягат общо около 9000 жени у нас всяка година.  

Националнният консултант по Образна диагностика проф. Галина Кирова анонсира, че в момента се въвежда авангарден протокол за изследване на жени с висок риск от рак на гърдата. „Програмата е насочена към жени с умерено висок и висок риск да заболеят от рак на гърдата, определен от тяхната фамилна история, генетична предиспозиция, особености на паренхима на гърдите и придружаващи заболявания, статистически достоверно асоциирани с рак на гърдата.“, обясни проф. Кирова.