Болестта

Начало | Болестта | Рак на простатата

Рак на простатата


Ракът на простатата е най-често диагностицираното онкологично заболяване сред мъжката популация. В повечето случаи болестта се отключва, проявява и развива след 50-годишна възраст. С нарастване на възрастта се увеличва и рискът за развитие на простатен карцином.

С повишено внимание трябва да се наблюдават мъже с фамилна анамнеза за рак на простатата и/или приемащи анаболни стероиди или вещества, повлияващи нивата на мъжките полови хормони в организма. Доказани рискови фактори са тютюнопушенето, богатият на животински мазнини хранителен режим, наднорменото тегло.

Симптомите при простатен карцином зависят от разположението на патологичния процес в жлезата и степента на разпространение на заболяването. В някои случаи първите оплаквания на пациентите са от метастатичен процес в костите и лимфните възли.

Дизурията (нарушения в урнирането) е сред първите симптоми на рака на простатата. Характерни дизурични оплаквания са чувство за непълно изпразване на пикочния мехур, промяна в струята на отделяната урина, зачестяване на ходенето по малка нужда, включително през нощта. Такива оплаквания може да отсъстват или да са присъствали и преди по повод на доброкачествено разрастване на простатата.

Хематурията (кръв в урината) или еректилната дисфункция са други възможни, но неспецифични за рак на простатата симптоми, изискващи диагностично доуточняване.

Тазова болка се появява, когато злокачественият тумор излезе от границите на простатата и инфилтрира и/или притиска околни нерви. Болки в тазовата област, гръбначния стълб и ребрата при доказан простатен карцином може да са белег на костни метастази.

Ректалното туширане е сред рутинно извършваните физикални изследвания по време на преглед, когато през стената на правото черво (ректума) се опипва простатната жлеза. Отчита се нейната консистенция (плътност) и наличието на възли. Ракът на простатата може да се прояви, както като единичен възел, така и като цялостно обхващане на органа от туморен процес, когато жлезата е с неравна повърхност и хрущялна плътност.

От лабораторните изследвания задължително е определянето на стойността на туморния маркер – PSA (простато-специфичен антиген). Кръв за изследването се взима преди извършването на ректално туширане, защото механичният натиск върху простатата повишава стойностите на маркера в кръвта. Аналогично, инструментални изследвания на уретрата (преминаваща през простатата) или анален секс в дните преди изследването са предпоставки за фалшиво завишени стойности на PSA.

Макар и да се определя като туморен маркер, наднорменят PSA не е сигурен показател за рак на простатата. Повишава се и при доброкачествено разрастване на жлезата, инфекции (простатит) и др. Освен това, не всички злокачествени тумори на простатата произвеждат маркера в голямо количество.

Ректалното туширане и изследването на PSA са "златният стандарт" в рутинните профилактични прегледи при уролог. Само в 25% от случаите на установени отклонения при тези изследвания обаче, се доказва простатен карцином. Това показва, че тези изследвания са с ниска диагностична стойност за рак на простатата.

Окончателното поставяне на диагноза простатен карцином се осъществява след биопсия на органа. Биопсичен материал се взима най-малко от 8 места от жлезата (3 от ляв дял, 3 от десен и 2 от междинна и уретрална част).

Образните изследвания имат отношение към уточняване на разпространението на заболяването (стадирането). Магнитно резонансната томограия (ЯМР) на малък таз е удачна за оценка на това дали карциномът инфилтрира и излиза извън границите на капсулата на простатата, което има значение за лечението. Компютърната томография (скенер) с контраст на малък таз, корем и гръден кош визуализира възможните места за висцерални далечни метастази, а костната сцинтиграфия (SPECT/CT) уточнява ангажирането на костите.

Симптомите и ректалното туширане насочват към диагнозата, биопсията я доказва или отхвърля, а образните изследвания определят стадия. Документираните резултати се предават в комплексните онкологични центрове за преценка на терапевтичното поведение.

Кой диагностицира заболяването?

В диагностиката на рака на простатата участва специалист уролог и патолог. При съмнение за заболяване на простатата прегледът при уролог включва ректално туширане, изследване на туморен маркер – PSA и при необходимост извършване на изобразяващи изследвания (трансректална ехография) и биопсия на жлезата. Патолозите наблюдават биопсичните материали под микроскоп и имат решаваща дума, както в поставянето на диагноза, така и в последващото лечение.

Кой лекува рака на простатата?

Лечението се определя и се осъществява от мултидисциплинарен екип от специалисти – медицински онколози, уролози, лъчетерапевти и патолози.

Резултатите от извършените прегледи, образни, лабораторни изследвания и патологична оценка се предават от пациентите в приемни кабинети на комплексните онкологични центрове, където заседават Общоболнични онкологични комисии. Документите могат да попаднат там и по служебен път, ако здравното заведение, където пациентът е диагностициран, е сключило договор с онкологичен център за представяне на новодиагностицираните случаи на комисии.

На тези комисии се взима решение за терапевтичния алгоритъм при всеки пациент – необходима ли е операция, лъчелечение (перкутанно или брахитерапия), хормонална терапия, химиотерапия, както и последователността на терапевтичните методи.

Мога ли да откажа предложения ми терапевтичен план?

Да, след което може да бъдете разгледан отново на същата комисия или в друго лечебно заведение.

От какво зависи предложеният алгоритъм?

На първо място от стадия на заболяването и хистологичните особености на тумора (степен на диференциация, Глиън скор и др.). В съображение влизат възрастта на пациентите, придружаващите заболявания, съотношението полза/вреда от предлаганите методи и комбинацията от тях. Предвид се взима и желанието на пациентите.

Как се определя стадия на заболяването?

Оценява се големината на първичния тумор в простатата, преминава ли процесът простатната капсула, ифилтрира ли околни структури и органи като семенни мехурчета и пикочен мехур, има ли ангажирани регионални и далечни лимфни възли, далечни метастази. Отговорите на тези въпроси се представят като т.нар. TNM класиикация или стадиране на тумора.

В световната практика са разработени системи за оценка на риска при новодиагностицирани пациенти с рак на простатата. Целта на тези системи е по определени показатели при диагностицирането на болестта – възраст, туморен маркер PSA, оценка по Глисън, големина на тумора и други пациентите да бъдат класифицирани в различни категории, за всяка от които различна комбинация от терапевтични методи би била удачна. Такива системи са класификацията по D’Amico и оценката по CAPRA.

Има ли алтернатива премахването на тестисите?

Категорично да. Премахването на тестисите е т.нар. оперативна кастрация. Целта е да се намали производството на тестостерон до минимум, до т.нар. кастрационни нива. Тестостеронът се произвежда в тестисите и е главният стимулатор за растеж и делене на клетките на простатния карцином.

Днес е възможно и медикаментозно потискане на тестисите - т.нар. химична кастрация. Тя се осъществява чрез подкожни инжекции през няколко месеца като резултатите от нея са абсолютно еквивалентни на оперативната кастрация. Лекарствата за медикаментозна ендокринна терапия при рак на простатата се реимбурсират от НЗОК. За тях се изготвят специални протоколи от медицинските онколози. Протоколите се заверяват в НЗОК и със заверените протоколи пациентите посещават личния лекар, който изписва лекарствата.

Автор: д-р Антоан Гарев