Болестта

Начало | Болестта | Рак на щитовидната жлеза

Рак на щитовидната жлеза


КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА РАКЪТ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА?

Ракът на щитовидната е рядко злокачествено заболяване, засягащо тиреоидната жлеза – малка жлеза, разположена в областта на шията. Различават се четири основни типа рак на щитовидната жлеза:

  • Папиларен карцином – най-честият тип, отговарящ за 4 от всеки 5 случая на рак на щитовидната жлеза. Най-често се появява при жени под 40-годишна възраст.
  • Фоликуларен карцином – такива са 1 на всеки 10 случая на тиреоиден карцином. Най-често засяга хора в по-напреднала възраст.
  • Медуларен карцином – характерно за него е, че има силен генетичен компонент и често е родово съсредоточен. Такива са 1 на всеки 20 случая.
  • Апластичен карцином – това е най-редкият и най-агресивният от четирите типа. Честотата му е около 1:100, възниква най-вече между 60 и 80 години.

 Рисковите фактори за появата на рак на щитовидната жлеза са възли или други заболявания на щитовидната жлеза, роднина с рак на жлезата (за медуларните карциноми) и излагане на радиация.

Най-честият симптом на рака на щитовидната жлеза е поява на безболезнена подутина в шията. В по-напреднал етап се появяват необяснима дрезгавина на гласа, затруднено дишане, преглъщане, подуване на шийните лимфни възли или болка във врата.

ДИАГНОСТИКА

Диагностицирането на рака на щитовидната жлеза става на базата на физикален преглед и редица тестове и изследвания, най-важните от които са тиреоидният функционален тест и аспирационната цитология. Тиреоидният функционален тест измерва нивата на хормоните на щитовидната жлеза – тироксин и трийодтиронин. Високите нива са показателни са хипертиреоидизъм, ниските – за хипотиреоидизъм. Нормални нива на хормоните на фона на подутина в жлезата налагат провеждането на аспирационен тест. При него, с помощта на тънка игла, се взима проба от клетки от подутината за изследване под микроскоп. Това позволява откриването на злокачествени клетки, ако в жлезата има такива. В някои случаи може да се наложи и провеждането на допълнителни образни изследвания – ултразвуково, компютърна томография или ядреномагнитен резонанс.

 Стадирането на щитовидните тумори често се прави според т.нар. TNM класификация, в която:

T – указва големината на тумора.

N – указва дали туморът се е разпространил до околните лимфни възли.

M – указва дали туморът е достигнал други органи, т.е. дали е метастазирал.

Съществуват и по-сложни системи за стадиране, които отчитат и типа и степента на диференцираност на туморните клетки. Стадирането на диференцираните тумори, каквито са папиларните и фоликуларните, е различно за различните възрастови групи, защото при по-възрастните пациенти тези тумори обикновено са по-агресивни. Под 45-годишна възраст се различават само два стадия на диференцираните тумори:

  • Cтадий I – туморът не е метастазирал;
  • Cтадий II – туморът е метастазирал.

За диференцирани тумори след 45-годишна възраст и за всички медуларни тумори се използва 4-стадийна система:

  • Стадий I – туморът е под 2 сантиметра в диаметър и не е достигнал околните лимфни възли.
  • Стадий II – туморът е между 2 и 4 сантиметра в диаметър, но все още е ограничен в жлезата.
  • Стадий III – неоплазията е достигнала околните лимфните възли.
  • Стадий IVA – туморът е напуснал околните лимфни възли и е достигнал други тъкани в шията или лимфни възли в гръдния кош.
  • Стадий IVВ – туморът е навлязъл в тъкани около гръбначния стълб.
  • Стадий IVС – туморът е достигнал други органи, най-често костите, белия дроб или и двете.

ЛЕЧЕНИЕ

Оперативното лечение в повечето случаи дава отлични резултати и често води до пълно излекуване. При отстраняване на туморното образувание може да се наложи отстраняване на част или цялата щитовидна жлеза. В този случаи се налага пациентите да приемат хормонални таблетки с тироксин до края на живота се като заместителна терапия заради отстранената щитовидна жлеза.

Терапията с радиоактивен йод при рак на щитовидната жлеза се препоръчва обикновено след оперативната интервенция. Този метод е безболезнен и цели отстраняване на евентуално останали в организма ракови клетки. Поради използването на радиоактивни вещества за лечение, то се провежда задължително в болница при специални изисквания за предпазване на околните. Пациентите трябва да спазват стриктно инструкциите при лечението, за да се предотврати опасността от облъчване на други хора.

Радиотерапия и химиотерапия при лечение на рак на щитовидната жлеза се използват по-рядко, при по-тежки случаи.

Заместителна хормонална терапия с тироксинови таблетки се налага при тези пациенти, при които е отстранена цялата щитовидна жлеза. Периодично болните на такова лечение се подлагат на изследване за установяване на нивото на хормоните в кръвта.



Публикации:

Историята на Мария и нейната битка с рака на щитовидната жлеза

На 26 години Мария чува диагнозата „рак на щитовидната жлеза”. За живота с болестта, за трудните моменти, за избора да продължиш и да изживееш мечтите си. Има ли как да се облекчи състоянието на пациентите с рак на щитовидната жлеза у нас?...