България е една от четирите държави в ЕС без антираков план

7

Ракът отнема живота на над 17 000 българи годишноА разболява други 36 000 души всяка година. В същото време 1/3 от случаите на онкологични заболявания могат да се предотвратят, стига битката да се води на всички фронтовечовек да е отговорен към здравето си, а държавата да има единен национален антираков план. Уви, България е една от четирите държави в Европейския съюз, които нямат такава програма (за нея се говори от близо десетилетие, но нито едно правителство досега не я е гласувало).

Това съобщава Европейската комисия в последния си доклад за борбата с тежкото заболяване от 23 септември т. r.
Антираковият план представлява платформа от мерки, които ще подобрят диагностиката, лечението, последващите грижи и психо-социалната подкрепа на пациентите с рак, а само така може да бъде постигната целта на ЕК – to 2020 r. раковите заболявания да се намалят с 15%, или с цели 510 000 по-малко случая на година.

Докладът на ЕК, както много други евродокументи, подчертава различията в начините на лечение и отделяните за онкотерапията средства в страните от ЕС. Така например средният разход за здравното обслужване на болни от рак е 102 евро на жител, като най-малко се отделят в България – 16 евро, а най-много в Люксембург – 184 евро на жител, съобщава докладът. Подобни данни дават обяснение защо всеки ден в медиите ни четем поредния зов за помощ за набирането на средства за спасението на малко дете, млада жена или мъж с онкозаболяване.

ЕК предвижда серия от мерки, с които щестописъс 70% to 2020 r. неравенствата в грижите за раковоболните в страните от ЕС. Ще бъдат разработени насоки какви модели за най-добри практики в диагностиката и лечението да се наложат, като се вземат предвид националните и регионалните специфики. А влязлата в сила евродиректива за трансграничното лечение на пациентите гарантира още повече възможности за спасение от тежкото заболяване.

Комисията подчертава, че само 10 държави в ЕС имат специално отделен бюджет за психо-социални грижи. Ние не сме сред тях.

Тази европрепоръка или която е да било другапримерно, че трябва да се разработят специални алгоритми за грижите на децата с рак, изглежда някак далечна, тъй като един от основните проблеми за онкоболния българин продължава да е лутането му из дебрите на системата. Абсолютно неясен е пътят, по който трябва да мине, след като му бъде поставена диагнозата. А от този момент нататък пациентът изпада в още по-голям шокпърво започва да търси за съвет близки и познати, а след това и техните доктори, за да намери най-добрия за него онколог.

Още през 2009 r. Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и приятели издаде полезно ръководство за българите с рак и техните близки. То посочва звената и специалистите, през които преминава пациентът, за да бъде успешно излекуван. “И в момента ръководството продължава да стои на сайта на организацията ни. А стъпките в него биха могли да бъдат нормативно заверени и с фиксирани срокове за преминаване им, което би облекчило болните”, каза председателят на АПОЗ Евгения Адърска.

Докладът на ЕК завършва с препоръката да продължи развитието на активни национални планове за борба с рака. Да се въведе нова директива за тютюневите изделия, с която да се намали пушенето, а така и да се понижат случаите на рак. Ще бъдат разработени и нови изисквания за скрининга на рака и как да се стимулират иновациите в лечението.
Много трудни задачи ни поставя ЕК. Особено на фона на дупката в бюджета на здравната каса и липсващото електронно здравеопазване, което би изсветлило много сиви практики в сектора. Така би се сложил край на доста фиктивни разходи, а това значи повече пари за болните българи. И за тези с рак.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

We use cookies, to guarantee, that we provide you with the best experience on our website.
If you continue to use this site, we will accept, that you accept privacy policy!