Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания подкрепя предложението, което ще даде възможност на медицинските сестри и акушерки да практикуват самостоятелно и да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Според АПОЗ, мярката е не само целесъобразна, но и жизненоважна, защото отговаря на реалните нужди на болните хора в България.
„В здравната система често се говори за субординация, но ние, пациентите, живеем с последиците от субординацията, когато тя означава забавяне, дистанция и невъзможност да получим помощ навреме“, коментира Евгения Александрова, председател на АПОЗ.
Много пациенти, особено тези с рак, се нуждаят не само от диагностика и назначаване на лечение, но от последваща и дългосрочна здравна и психосоциална грижа, която традиционно се осигурява от професионалистите по здравни грижи. В момента обаче достъпът до такава подкрепа е силно ограничен, а пациентът остава сам между визитите при лекари или между болничните цикли на лечение. „Когато човек излиза от химиотерапия, когато му се появи рана от лъчетерапия, когато се учи да живее със стома или след мастектомия – не лекарят, а медицинската сестра е тази, която е най-близо до пациента. Защо тогава тези хора да не могат да имат собствена практика и договор с НЗОК, за да правят това законно, организирано и достъпно?“, допълва Евгения Александрова.
АПОЗ припомня, че в момента липсва какъвто и да е публично финансиран достъп до професионални сестрински грижи в дома или амбулатория извън болничната среда – услуга, която в други европейски страни се счита за основна. Пациентите с онкологични заболявания често са хора в трудна социална ситуация – възрастни, самотни, с намалена подвижност. Мнозина живеят в малки или отдалечени населени места, където достъпът до лекар е затруднен. Самостоятелните сестрински практики могат да се превърнат в реална алтернатива на болничната хоспитализация, ако се разположат в близост до пациентите, с гъвкаво работно време и домашни посещения.
АПОЗ отхвърля тезата, че предложението ще задълбочи кадровия дефицит в болниците. Истинската причина медицинските сестри да напускат болниците е ниското заплащане, лошите условия на труд и липсата на перспектива. С този подход не се създава дефицит, а се дава възможност за развитие. Създава се мотивация. Самостоятелната практика не е бягство от системата – тя е шанс за оставане в страната и за реализация по призвание на медицинските сестри. АПОЗ припомня, че същите опасения са били изказвани преди години и по отношение на общопрактикуващите лекари и зъболекарите – но въвеждането на самостоятелни практики тогава е доведе до стабилизиране, а не до разпад на доболничната грижа.
В редица европейски държави, включително Финландия, Швеция, Великобритания, Холандия и Ирландия, медицинските сестри имат самостоятелни практики в ясно дефиниран обхват – профилактика, превързочни дейности, подкрепа при хронични състояния, консултиране и проследяване. България трябва да върви към модерна, отворена и гъвкава система, а не да се вкопчва в остарели модели на йерархия. АПОЗ подкрепя всяка реформа, която увеличава избора и правото на достъп до здравни услуги, без да създава допълнителни бариери. Самостоятелните сестрински и акушерски практики няма да заменят лекарите, но ще предоставят по-бърза, по-достъпна и по-персонализирана грижа там, където това е подходящо и безопасно.
АПОЗ призовава институциите да не вземат решения на тъмно и без да чуят гласа на пациента. Ако се страхуват, че някой ще злоупотреби със системата – да въведат контрол. Но не и да се отнема правото на достоен живот на хората, които днес имат нужда от подкрепа. АПОЗ настоява предложената законодателна промяна да бъде приета без отлагане, а грижите, предоставяни от медицинските сестри и акушерки, да бъдат признати за това, което са – непосредствена, незаменима част от лечението и възстановяването на пациента.
СТАНОВИЩЕ
