Жени Адърска е една от жените, на които се възхищавам, казва Петя Царевска, журналист от Дарик радио. Един от добрите човеци, които съм срещала. Прескачат й се огради, въпреки че е на попрището жизнено в средата. Животът й започва отново всяка сутрин и някъде около полунощ се оставя на съня, защото всяко нещо има предел…
На шега казва за себе си, че е професионален пациент. Двигател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. Чува тежката диагноза преди 14 години и сега вече знае, че след болестта се е случила същинската част от живота й.
Била е трудно дете. Расте с усещането за себе си, че е възрастен човек. Не голям, а възрастен. Чувствала се е като черната овца в бандата. Не харесвала името си. Заявява на майка си, че като порасне, ще се казва… Аксиния. Не пуска детето от себе си и използва всеки удобен момент, за да наваксва пропуснатото в детските години.
Мечтае си да отиде на почивка сама. Да остане със себе си и със собствените си мисли. Обича думите и те я обичат. Защото думите могат да правят чудеса.
Съветва хората с диагнозата рак да не проклинат. И те, и техните близки. Макар това да е естествената реакция някъде по пътя на борбата с болестта. А тази болест е достоен противник на още по-достойни войници.
Когато не спасява света, се опитва да спаси себе си. Но почти през цялото време работи. Признава, че напоследък й се забавлява. Много й се забавлява. Усеща нужда да остава сама. Не са си казали още много неща с малкото момиче в нея. Един живот не стига за всичко.
Жени Адърска е гост в „Неслучайни срещи“ по Дарик, разговора с нея чуйте в аудио файла.
