Рак на яйчниците
Ракът на яйчниците засяга предимно жени след менопауза – по-голямата част от жените диагностицираните са над 50. Нарежда се на седмо място по честота при жените в световен мащаб. Най-високата заболеваемостта от рак на яйчниците е в Европа и Север Америка и най-ниска заболеваемост в Африка и Азия.
Най-често срещаният тип овариален карцином се нарича епителен рак на яйчниците и обяснява приблизително 90% от всички жени с диагноза. Епителният рак на яйчниците започва в яйчниковия епител – тънък слой клетки, покриващи яйчника или от епитела на фалопиевите тръби.
Неепителният рак на яйчника е сравнително рядко срещан. Включва злокачествени заболявания с произход от герминативни клетки, стромални клетки, метастатични карциноми на яйчниците и различни изключително редки ракови заболявания на яйчниците, като саркоми и липоидноклетъчни тумори. Неепителни злокачествени заболявания представляват около 10% от всички ракови заболявания на яйчниците. Лечението на пациенти с тумори, произхождащи от герминативните клетки е особено важно, тъй като голяма част от тях се срещат при по – млади лица, при които поддържането на плодовитостта е важно.
Съществуват четири основни подвидове епителен рак на яйчниците
- Серозен карцином: Това е най-често срещаният подтип, представляващ около 80% от напредналите карциноми на яйчниците. Те се разделят на високостепенни и нискостепенни тумори. Нискостепенните тумори представляват приблизително 10% от серозните подтипове, обикновено се появяват при по-млади жени и се свързват с по-добра прогноза;
- Муцинозни: Този подтип представлява 7%–14% от всички първични епителни ракови заболявания на яйчниците. Диагностицирани в ранен стадий, имат добра прогноза;
- Ендометриоид: Те са отговорни за рак на яйчниците при около 10% от жените. По – голяма част от тях са злокачествени и инвазивни. Обикновено, при образна диагностика се характеризират като сложни, неспецифични твърдо-кистични образувания и се свързват с ендометриоза. Обикновено са нискостепенни тумори, ако се диагностицират в ранен стадий;
- Светлоклетъчен рак: Този подтип карцином се среща при около 5% от заболелите, но процентът може да варира в зависимост от популацията. Прогнозата за този подтип е доста добра, ако е диагностициран в ранен етап от развитие. Светлоклетъчният карцином често се свързва с ендометриоза, светлоклетъчен аденофибром и светлоклетъчни атипични пролиферативни (гранични) тумори;
Симптоми при епителен рак на яйчниците
В ранните си стадии от развитие, епителният овариален карцином може да води до слабозабележими или липсващи симптоми, което затруднява диагностицирането му. По-често симптоматиката му се наблюдава при напреднало заболяване. Признаците, които могат да се наблюдават, независимо от етапа на развитие на заболяването, включват:
- Болка в корема или таза;
- Вагинално кървене;
- Запек;
- Подут корем;
- Диария;
- Чувство на изключителна умора;
- Честа нужда от уриниране;
Докато при напреднал карцином:
- Увеличена коремна обиколка (дрехите може да се чувстват по-тесни);
- Подуване на корема;
- Повръщане;
- Загуба на апетит;
- Лошо храносмилане;
- Усещане за ситост скоро след започване на хранене;
- Затруднено дишане;
Възможни изследвания
Въз основа на симптоматиката, медицински или здравен специалист може да предположи за наличие на рак на яйчниците и необходимост от извършване на изследвания. Тестването помага определяне на клиничния (предварителен) стадий. Клиничният стадий дава предположение за разпространението на образуванието, което е от значение при прилагането на хирургична намеса. Изследването на корема и таза помага да се проверят дали органите са с нормални размери, меки или твърди или причиняващи болка при допир. Вашият лекар също ще усети за признаци натрупване на течност (асцит) в областта на корема или около яйчниците. Методите на образна диагностика ще покажат местоположението, размера, формата на туморното образувание и дали се е разпространило извън яйчниците.
- Ултразвук – често е първият използван метод за търсене на рак на яйчниците. Служи за оценка на размера, формата и местоположението на яйчниците, фалопиевите тръби, матката и близките тъкани. Може също да покаже дали има маса в яйчника и дали на масата е твърда или пълна с течност;
- Компютърна томография (КТ) – оценява са добре показва дали ракът се е разпространил извън яйчниците. Те също могат да покажат дали близките лимфни възли са по-големи от нормалното, което може да е признак за неговото разпространение;
- Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – служи за оценка на признаци за признаци на разпространение на рак. ЯМР не използва радиация;
- Позитронно-емисионна томография (ПЕТ) – КТ или ЯМР понякога се комбинира с ПЕТ. За извършване на изследването е необходимо да се инжектира венозно безопасно радиоактивно химическо вещество, наречено захарен радиотрактор, което служи за идентифициране на онкологично образувание. Раковите клетки изглеждат по – ярки, защото метаболизират захар по-бързо от здравите, нормални клетки. ПЕТ е много добър в изобразяването на малки групи от ракови клетки и може да покаже дали ракът на яйчниците се е разпространил;
- Рентгенография – Рентгеновата снимка може да покаже дали ракът се е разпространил към други органи, като белите дробове. Може да се комбинира с други изследвания при първоначално съмнение за овариален карцином или да послужи за проследяване резултатите от проведено лечение. Рентгенографията на гръдния кош е бърза и безболезнена и използва малки количества радиация;
При напреднал овариален карцином, преди пристъпване към лечение може да се наложи извършване на диагностична лапароскопия. Методът представлява минимално инвазивна процедура, чиито резултати помагат при взимане на решение дали операцията да бъде предприета като първоначално лечение или ако е необходимо прилагане на неоадювантна химиотерапия.
При диагностициране на рак на яйчниците, проба от тъкан (биопсия) трябва да бъде отделена от тялото ви за тестване. Биопсията обикновено е направена по време на първоначалната операция за отстраняване на тумор. Но понякога се прави, за да се диагностицира рак на яйчниците преди операция или друго планирано лечение.
Фамилна история и генетично тестване
В по- голяма част от случаите, ракът на яйчниците възниква спорадично по неизвестна причина. Въпреки това, около 1 от 6 яйчника ракът се причинява от мутации (промени) в гени, които се предават от родител на дете. Това се нарича наследствен рак на яйчниците. Най-често се причинява от мутации в BRCA1 и BRCA2 гените. Всеки един от нас е носител на тези два гена, които помагат за поправката на увредени клетки. При възникване на нарушения и мутации в BRCA1 и BRCA2 гените, се повишава рискът от възникване на карцином на яйчници, гърдата и някои други видове злокачествени образувание.
Друга причина за наследствен рак на яйчниците е синдром на Линч (Lynch syndrome). Синдромът на Линч е често срещана причина за наследствено онкологично заболяване на дебелото черво и матката, но също така може да доведе до рак на яйчниците и други ракови заболявания. Рак на яйчниците, следствие на BRCA мутация или синдром на Линч, може да възникне в по-млада възраст в сравнение с ненаследствената форма на рак на яйчниците.
Въз основа на възрастта, здравната и фамилна история, медицински специалист прави оценка за вероятността от наследствена форма на овариален карцином. Генетичното изследване може да помогне да се разбере дали има носителство на мутация в BRCA гените или в други раково-свързани гени и се препоръчва се за всички с фамилна обремененост, диагностицирани с рак на яйчниците. Ако първоначалното лечение работи добре, BRCA тестването, независимо от неговия статус (положителен или отрицателен резултат) има важна роля при вземането на терапевтични решения. За генетичното тестване е необходимо малко количество венозна кръв или проба натривка от букална лигавица (вътрешната част на бузата). Лицата с положителен генетичен тест или които имат силна фамилна онкологична анамнеза, трябва посетете здравен специалист и се препоръчва провеждане на генетично консултиране. В допълнение към тестването за наследствени BRCA мутации, може да се препоръча тестване на проба от самия тумор. Мутации, открити в туморното образувание са известни като соматични или туморни мутации.
Препоръчва се генетично изследване за всички диагностицирани с рак на яйчниците. То може да определи дали имате мутация в BRCA гени или в други, които имат роля при наследствения рак.
Изследване на биомаркери
- Туморни маркери – представлява вещество, намиращо се в телесните тъкани или течност, които може да са признак на рак. Изследването на туморни маркери не се използва самостоятелно за диагностициране онкологично заболяване, но изменените им серумни нива могат да сигнализират за здравословни проблеми. Заедно с друга информация, туморни маркери могат да помогнат за диагностициране на рак на яйчниците и проследяване на отговора към лечението.
Раков антиген-125 (CA-125) е най-често тестван маркер за рак на яйчниците. Трябва да се има предвид, че здравословни състояния, които не са онкологични, като например ендометриоза и дивертикулит, могат също да повишат нивата на CA-125. Както и не винаги ниските нива на CA-125 се свързват с отсъствие на овариален карцином. Някои видове рак на яйчниците не водят до повишаване на CA-125.
При лица с по-рядко срещан овариален карцином, могат да бъдат насочени към тестване на други туморни маркери.
- Инхибин (обикновено инхибин А и инхибин В) – В комбинация с CA-125, помага за оценка наличието на раково образувание и също диагностициране на овариален тумор, наречен гранулозноклетъчен тумор, и по-рядко се използва за диагностициране на муцинозен епителен тумор на яйчниците;
- Бета-човешки хорионгонадотропин (β-hCG) – повишени стойности могат да се наблюдават при млади жени с тумори на герминативните клетки на яйчниците;
- Алфа-фетопротеин (AFP) – също се свързва с тумори на герминативните клетки на яйчниците;
- Лактат дехидрогеназа (LDH) – комбинирането на серумен LDH с други туморни маркери като алфа-фетопротеин, CA125 и hCG-β подобрява диагнозата на определени типове тумор на яйчниците;
- Карциноембрионален антиген (CEA) – в комбинация с CA-125 може да подобри диагностицирането;
- CA 19-9 – високите нива на CA 19-9 са свързани с някои видове рак на яйчниците, включително светлоклетъчен рак, тератоми и вторични злокачествени заболявания;
- HE4 – човешки епидидимисен протеин 4 (HE4) се използва заедно с CA-125 за наблюдение на жени, които са били лекувани за епителен рак на яйчниците;
Генетични маркери (биомаркери)
Биомаркерите са характеристики на тумора, които могат помогнат при насочване към подходящо лечение (туморно профилиране). Често представляват мутации (промени) в ДНК на раковите клетки. Тестването за биомаркери включва анализиране на малко количество туморна тъкан или изследване нa кръвна проба във сертифицирана и акредитирана, високоспециализирана и технологична лаборатория, следваща практиките на добра лабораторна работа (GLP). Освен избора на специфична поддържаща терапия, резултатите могат да насочат към подходящи клинични изпитвания.
BRCA мутацията е сред най-важните биомаркери, използвани за прогнозиране и предикция при рак на яйчниците. BRCA мутациите са форма на дефицит на хомоложна рекомбнация или така наречен HRD – статус. Но HRD – положителен статус може да се наблюдава и при други промени в ДНК, които също имат отношение към лечението при заболяването.
- Микросателитна нестабилност (MSI) – представлява генетична промяна, която може да възникне при някои видове рак на яйчниците. Това се случва, когато нормалният процес на тялото за коригиране на малки грешки в ДНК не работи правилно. В резултат на това малки повтарящи се участъци от ДНК, наречени микросателити, стават нестабилни или променят дължината си. Наличието на MSI при рак на яйчниците може да повлияе на поведението на болестта и как реагира към определени лечения. Например, туморите с MSI често реагират по-добре на специфични лекарства за имунотерапия, които помагат на имунната система да разпознае и атакува раковите клетки. Тестването за MSI помага на медицинските специалисти да разберат по-добре туморните характеристики и възможността за насочване към персонализирани терапии;
- Поправка на несъответствие (MMR) – представлява естествен процес в клетките, който помага да се коригират малки грешки в ДНК – инструкциите, които казват на вашите клетки как да растат и функционират. В някои случаи системата MMR не работи правилно или така наречен „дефицит на MMR“ води до промени или възникване на мутации в ДНК. Това може да увеличи риска от развитие на определени видове рак, включително рак на яйчниците. Тестването за MMR статус е важно, защото помага на лекарите да разберат по-добре вашия специфичен рак. Положителният резултат за дефицит на MMR, може да насочи към избор на по-подходяща и персонализирана терапия;
- HER2 експресия – HER2 е белтък, открит на повърхността на някои ракови клетки, включително някои видове рак на яйчниците. Когато раковите клетки на яйчниците имат високи нива на HER2, това понякога може да направи рака по-агресивен. Тестването за HER2 помага при вземането на подходящи терапевтични решения;
- Туморна мутационна тежест (TMB) – отнася се до броя на генетичните мутации, открити в тумора. При рак на яйчниците, изучаването на TMB ще помогне на лекарите да разберат как ракът може да реагира на определени лечения, особено имунотерапия. По-висок TMB означава, че има повече мутации в раковите клетки, което може да направи тумора по-разпознаваем за имунната система. Това потенциално може да доведе до по-добри терапевтични отговори, които помагат на имунната система да се бори с рака. Обратно, по-нисък TMB може да означава, че е по-малко вероятно туморът да реагира на тези видове терапии;
BRAF V600E мутация – представлява специфична промяна или мутация в ген, наречен BRAF. Наличието на BRAF V600E, може да накара клетките да растат и да се делят по-бързо, отколкото трябва, което може да допринесе за развитието на рак. Тази мутация се среща по-рядко, но е важна, защото може да повлияе на поведението на болестта, избора на и отговора към определени лечения. По-специално при нискостепенен серозен рак на яйчниците и гранични серозни тумори, BRAF V600E е свързана с по-благоприятна прогноза и потенциална чувствителност към терапии с BRAF инхибитори. Тази мутация също е свързана с ранен стадий на заболяването и серозна гранична хистология;
- Експресия на фолатен рецептор алфа (FRα) – често е свръхекспресиран и се свързана с агресивността на тумора, резистентност към химиотерапия и по-лошите резултати. FRα е белтък на клетъчната повърхност, който играе роля в клетъчния растеж и делене;
- RET мутации – са идентифицирани при някои епителни ракови заболявания на яйчниците. Тези мутации могат да доведат до стимулиране на клетъчния растеж и клетъчната преживяемост. Важно е да се установи, че мутации в гена RET се свързват с прилагане на подходящи таргетни терапии;
- Сливане на NTRK ген – срещат се по-рядко, но наличието им може да насочи към избор на подходящи таргетни или инхибиторни терапии, особено при напреднали, рецидивиращи или резистентни на лечение случаи.
Ако имате въпроси относно изследването на биомаркери или подходящи такива, не забравяйте да ги обсъдите с вашия здравен екип.
Изготвил: Силва Кюркчиян, дб
Източници:
- Национална цялостна мрежа за борба с рака (National Comprehensive Cancer Network): https://www.nccn.org
- Европейско дружество по медицинска онкология (European Society for Medical Oncology): https://www.esmo.org
- Национален център за биотехнологична информация (National Center for Biotechnology Information): https://www.ncbi.nlm.nih.gov
