Виждам я за първи път на масата в ресторанта, където сме попаднали на първа среща със силните и смели жени – жертви на рака на гърдата. Помислям, че е лекарка или журналистка, не допускам, че може да е била болна. Жената, която приковава вниманието ми мигновено, се смее отривисто и разказва виц след виц (с много богат речник, отбелязвам си наум). Тя е искрящо руса, заразяващо весела, изключително елегантна, има ослепителна усмивка и остър ум. Диана Борлакова, директор маркетинг и връзки с обществеността на магазините „Карфур”, е срещнала болестта преди 12 години на профилактичен преглед. И оттогава нищо в живота ù не е същото.
Говорим си за общи неща. Постепенно тя започва да ни разказва. Слушаме с ужас през какво е минала заедно с лекарката до мен, която се оказва моя братовчедка и с Ники Кънчев. Плаче ми се.
…
Диана обича живота, тя се радва на неговото чудо и е щастлива. „Ще умра, но няма да е днес!” Нито едно лекарство не може да се сравни с начина, по който я карат да се чувства, по който я лекуват нейните приятели. Живее в страната на най-нещастните хора на света, страна, в която оплакването е мода и е проява на много лош вкус да си щастлив. Тя не е такава. Тя е различна. Диана, която обича живота и умее да дава.
2005 г. На профилактичен преглед ù откриват метастази в костите. Според лекарите трябва да се обездвижи. Оказва се, че ù предписват остарели лекарства – здравната каса не предлага на болните най-новите. Диана плаща по 4000 лева на вливане. Родителите ù продават всичко, което имат. И знаят – това лечение трае цял живот. Тогава тя се свързва с Асоциацията на пациенти с онкологични заболявания. И Жени Адърска ù казва: „Ракът е най-хубавото нещо, което ми се е случвало”. Тя ù дава кураж да поведе борбата с тогавашния министър на здравеопазването. Диана отива при Ани Цолова и го призовава от телевизионния ефир да ù разреши друга държава да ù помогне в лечението, щом нейната не ù осигурява лекарства. Тогава един депутат от НС заявява, че на онкоболните не им трябват лекарства, защото и без това са обречени. Как ще може той да обясни на 12-годишната ù дъщеря защо не са ù нужни лекарства?! Покойната Даниела Сеизова оглавява кампанията, пристига с екипа, побърква държавата.
Диана е получавала обаждания от Парламента: „Ако спрете да вдигате шум, за вас ще има лекарство.” Тя не може да си представи подобен конформизъм. Получава наградата на в. „24 часа” за най-достоен българин. Битката е спечелена и всички болни жени имат достъп до скъпото лекарство.
Днес. Всеки Божи месец Диана е на вливане. Влиза в болницата и сяда на леглото, работи на компютъра си, държи се сякаш това не се отнася до нея. Слава Богу в костите болестта се развива по-бавно. Май е пресилено да се твърди, че има излекуван от рак, ми казва, а очите ù се смеят. „Когато се смееш, пътуваш, живееш щастливо… ами засилва се имунната система. Ракът побеждава, когато има срив на имунната система. 90% от хората, които срещам в болницата са отчаяни, не са окопитени, гледат ме и не вярват на очите си. Подбутвани, подмятани, сринати от системата. Я се усмихнете!” казва Диана. Кога лекарите ни ще разберат думата „лекувам”? Пациентът тук се чувства досадник и натрапник.
Промяна? Диана се вглежда в себе си и в нещата, които прави по един много по-здравословен начин. Не обръща внимание на глупостите, станала е много по-силна, може да даде много повече кураж на другите. Хора ù благодарят на улицата, защото е дала смелост и сила на близките им. Защото болните от рак не са прокажени. Защото има надежда.
…
Налагало ù се е да изпита действието на морфина. След операцията. „Знаеш ли, ужасно е! Болката си е там, тя стои. Морфинът не убива болката. Просто не ти пука. Това е отвратително! Не ти пука, разбираш ли?!!! Не искам да не ми пука! Не искам да се промъквам! Аз съм борец. И няма да спра да се боря. Ще умра аз. Трябва да заставаме начело на битки.”
Казва Диана Борлакова и се смее. А аз плача. Но само вътрешно. Защото такива хора не търпят съчувствие, в тяхно присъствие съжалението е неуместно. Те са много по-силни и достойни за уважение от нас…
…Между другото Борлакова е странно име, идва от дядо ù – роден в Браила – и означава „човек, който обича живота”.
