Ракът на яйчниците не е едно, а няколко различни заболявания, обединени под общо наименование. От хистологична гледна точка яйчниците се състоят от различни тъкани, всяка от които може да бъде засегната от онкологично заболяване със специфична хистологична характеристика.
Видът на туморите, стадият на заболяването, възрастта и придружаващите заболявания на пациентите са опорните точки в изготвянето на индивидуална терапевтична стратегия от специалистите.
Симптоми
- Жени със следните симптоми трябва да се консултират с гинеколог:
- Болка в тазовата област, която не преминава
- Необичайно вагинално кървене или секрет
- Удебеляване или бучка, която причинява болка или може да се палпира (опипа) в тазовата област. Туморната маса често е фиксирана и плътна
- Болка или напрежение в тазовата област
Изследването на туморни маркери единствено допълва процеса на диагностично доуточняване. Туморните маркери могат да се завишат и при други заболявания или физиологични състояния в областта на малкия таз например ендометриоза, доброкачествени овариални кисти, тазова възпалителна болест, бременност и др.
Рискови фактори
Рискът за развитие на рак на яйчниците за жени без фамилна обремененост е 1-2%, а средната възраст за възникване на болестта е 60 години. Рискът за жени с фамилна предиспозиция е между 10% и 40%, докато средната възраст на диагностициране на заболяването е 40-50 години.
Диагностика и скрининг
В ранните стадии на своето развитие ракът на яйчниците е най-често безсимптомен. За съжаление, повече от 70% от пациентките се диагностицират в напреднал III или IV стадий на болестта. В световен план не съществува надежден скринингов тест за рак на яйчниците. Регулярните прегледи при гинеколог са основната профилактична мярка за ранно диагностициране на заболяването.
От друга страна, за част от пациентките маркерите могат и да не са наднормени и да не са показателни за развитието на онкологично заболяване. Статистиката показва, че само в половината от случаите на ранен рак на яйчниците се отчитат завишени стойности на туморния маркер СА 125. В повечето случаи маркерите имат значение в контекста на динамичното им регулярно проследяване в хода на терапевтичния процес.
Всички образни изследвания имат уточняваща роля за разпространението на заболяването. Трансвагиналната ехография в сравнителен план е най-чувствителното изследване за оценка на патологични процеси в областта на малкия таз. Въпреки това образните изследвания не могат да докажат категорично произхода на туморите или да конкретизират хистологията, която има определящо значение за оформянето на индивидуален терапевтичен план за пациентите.
Стадии
Стадият на рака на яйчниците определя степента на разпространение на онкологичното заболяване в организма, което има отношение към терапията и прогнозата. Стадиите са номерирани от I до IV със съответни подразделения. При правилно терапевтично поведение ракът на яйчниците в ранен стадий се лекува дефинитивно в повече от 90% от случаите. Колкото по-напреднал е стадият, толкова по-трудно се постига дългогодишен контрол над заболяването. От друга страна, напредналият стадий не е показател за липса на чувствителност към химиотерапия и в повечето случаи се постига значителен терапевтичен ефект с химиотерапия.
- I стадий – Ракът се ограничава само в яйчниците (или фалопиевите тръби)
- II стадий – ракът обхваща яйчниците, фалопиевите тръби и матката
- III Стадий – ракът освен половите органи обхваща и перитонеума
- IV Стадий – разсейки на злокачествения тумор се разпространяват в цялото тяло
Лечение
Неизменна част от лечението на рака на яйчниците е оперативната намеса. В повечето случаи освен яйчниците оперативно се премахват и фалопиевите тръби заедно с матката и регионални лимфни възли. Ако туморът се е разпространил в коремната кухина, понякога се налага отстраняване на част от червата, слезката или пикочния мехур, чрез което да се премахне възможно най-голяма част от видимия тумор.
Проследяването на пациентките след постигане на пълна клинична ремисия е от изключително значение. Извършват се регулярни контролни прегледи, образни изследвания и стриктно проследяване на туморния маркер. При обективни данни за прогресия на заболяването болните се представят на Общоболнична и Специализирана онкологична комисия за преценка на по-нататъшното терапевтично поведение.
Лапаротомия – Възможно е оперативното отваряне на коремната кухина на втори етап след провеждане на първа линия химиотерапия (т.нар second look лапаротомия) с цел отстраняване на туморни маси при локално напреднало заболяване.
Лъчетерапия
Лъчетерапията има сравнително ограничена роля в радикалното лечeние на рака на яйчниците. От друга страна тя може да е много полезна като палиативно лечение насочено към овладяване на конкретен симптом или контрол на болката при напреднали случаи.
Химиотерапия
Решенията за необходимостта от прилагане и вида на химиотерапията се взимат от Клинична онкологична комисия по химиотерапия. Комисията е съставена от медицински онколози и заседава неколкократно всяка седмица. За всеки пациент се съставя решение в писмен вид, определящо вида на химиотерапията, брой курсове, честота, както и начина на проследяване на пациента и отчитане на терапевтичния ефект. Всеки болен има лекуващ лекар, проследяващ неговото състояние.
Нежеланите лекарствени реакции се свеждат до минимум след провеждане на премедикация, внимателно преценяване на дозите, активно наблюдение на болните по време на болничния престой. Проследяването на пациентите е чрез контролни прегледи и постоянна връзка на пациентите с лекуващия ги лекар. Медицинският онколог уведомява пациентите за възможните нежелани реакции и за профилактирането и овладяването им при поява.
Колко време продължава химиотерапията?
Схемата на лечение, броят курсове и начинът им на приложение са индивидуални при всеки пациент и се определят от онкологична комисия. Съществуват много различни видове съвременни химиотерапевтични лекарства. Някои от тях функционират по-добре самостоятелно, други работят по-добре в комбинация. Лекарят може да Ви предпише комбинация от химиотерапевтични лекарства, което се нарича химиотерапевтична схема. Съществува малък брой химиотерапевтици, които могат да се вземат като таблетки през устата, да бъдат инжектирани мускулно или подкожно в мастната тъкан, но голямата част от тях се прилагат венозно.
Прицелна (таргетна) терапия – този вид системна терапия все още има ограничено приложение в лечението на рака на яйчниците при малък контингент болни в подходящ стадий или с конкретни генни изменения. Освен чрез образни изследвания ефектът от химиотерапията се оценява обективно и чрез мониториране на стойностите на туморния маркер СА 125, когато той е показателен за конкретната пациентка.
Понякога прицелната терапия се прилага самостоятелно, а в други случаи заедно с класическата химиотерапия. Неразделна част от лекарственото лечение е съвременната хормонална (ендокринна) терапия, която има изключително значение при рака на простатата. При тях в определени случаи ендокринната терапия може да бъде предшествана и от класическата химиотерапия.
Неоадювантна химиотерапия – лекарствено лечение, предхождащо операция или лъчелечение. Най-често целта е да се постигне намаляване на туморния обем и по този начин последващото оперативно лечение да бъде технически изпълнимо и успешно.
Адювантна химиотерапия (профилактична) – адювантната химиотерапия е химиотерапия дадена след като операцията е отстранила тумора и неговите разсейки в корема. Целта й е да намали шанса някои потенциално останали туморни клетки да дадат началото на рецидив. Адювантна химиотерапия е много честа при рак на яйчника.
Палиативна химиотерапия – химиотерапия, която се дава при вече наличен рецидив или при метастатично заболяване се нарича палиативна. Целта й е да забави туморния растеж и понякога може да елиминира рака за дълги периоди от време. Тази химиотерапия като правило не излекува раковото заболяване, а се дава за да забави развитието на рецидива или метастазите.
Съвременното лекарствено лечение на злокачествените тумори включва както класически цитотоксични и цитостатични лекарства (химиотерапия), така и лекарства от таргетната (прицелна) терапия, които поразяват избирателно определени мишени в туморните клетки, представляващи генетични мутации. Те се установяват с генетични изследвания. Понякога прицелната терапия се прилага самостоятелно, а в други случаи заедно с класическата химиотерапия. Тя или унищожава туморните клетки, или забавя/спира тяхното делене в първичния тумор и/ или неговите разсейки (метастази).
Съгласно националните стандарти, базирани на златните правила на Европейската (ESMO) и Американската (ASCO) асоциации по онкология (включително NCCN).
