Писателят Рей Клуун ни подари правата за книгата си, казва Жени Адърска. “Хуманен експеримент” започнаха от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и приятели (АПОЗ) преди няколко месеца в социалните мрежи. Как Фейсбук може да стане оръжие в битката с рака? “Стандарт” си говори с председателката на АПОЗ Евгения Адърска.
– Жени, името ви се свързва с едни от най-въздействащите и запомнящи се обществени информационни кампании. Каква беше последната ви провокация?
– Това е любимата ми част от работата на организацията! Невероятно е усещането, когато накараш забързания съвременен човек да спре за миг, да пророни сълза, да усети загриженост за друг и за себе си. И да си даде сметка колко много обича живота! Тази година заложихме на социалните мрежи и лансирахме кампания, озаглавена “Отива една жена при лекаря…”. Заглавието е заимствано от невероятната книга на Рей Клуун, която сякаш живее свой собствен живот и влияе на хората като магнетична и въздействаща личност. Романът е на българския книжен пазар от 2009 г. и е обект на множество дискусии. Наблюдавахме реакциите на хората от нашето обкръжение – приятели, колеги, партньори – които, прочитайки я, вдигаха телефоните си и си вземаха час за профилактичен преглед. Пожелахме да предизвикаме тази инстинктивна реакция у максимален брой жени в България!!!
Цялостната идея и концепция за кампанията е дело на прекрасните ни приятели от “Реформа Адвъртайзинг”, които инвестираха собствени средства, за да я осъществят. С нея заразихме издателя на Рей Клуун в България, ИК “Жанет 45”, запалихме и самия автор, който ни разреши издаването на 4000 екземпляра, без никаква печалба, специално за целта. Самият Рей ни даде безвъзмездно правата за издаването на книгата, защото изключително много хареса проекта и повярва в неговата хуманна ефективност. После увлякохме още много прекрасни хора и организации, които подкрепиха кампанията. Как да не обичам тази работа?!
– Как работи експериментът ви?
– Във Фейсбук има специално приложение, озаглавено “Отива една жена при лекаря”. Чрез него всеки, заинтригуван да се включи, може да поръча книга и да я получи безплатно на адреса, който посочи. Условието ни е да я прочете и предаде на друг човек, като преди това регистрира в приложението уникалния номер на книгата и помоли за същото човека, на когото я е дал. Така ще се опитаме да проследим пътя на тези 4000 копия мисионери, както и реакцията на техните читатели, споделена на страницата във Фейсбук. За по-малко от четири месеца феновете на приложението са над 1300, а поръчаните книги гонят същата цифра.
Нарекохме кампанията “хуманен експеримент”. Сигурни сме в успеха му! Влезте в приложението и си поръчайте книга!
– Несъмнено нуждите на онкоболните пациенти са динамични, как се променят?
– Бих казала доста интензивно. Ако преди 7 г. имаха нужда преди всичко от животоспасяващо лечение, 2 г. по-късно вече имаха нужда от рехабилитационни програми, малко по-късно от допълнителна, немедицинска грижа, изразена в психологическо консултиране, а в последните 2 г. живо се интересуват от възможности да бъдат консултирани в чужбина. Ние не просто изследваме потребностите на пациентите, по-скоро правим това, за да намерим път към задоволяването на тези потребности. Така стигнахме до създаването на програма “Виктория”, Стандарт за немедицинска грижа, добавящ психолога към екипа специалисти, който лекува болните от рак, създадохме мрежата Медик Нет, за да имаме възможност да съкратим максимално пътя на пациента до лекаря – и в България, и в чужбина. Разбира се, основната потребност на болния човек от разбиране и подкрепа, от толерантност и приемане, остава непроменима. Ракът и пациентите с този вид заболявания не бива да бъдат изпускани от очи в политически и обществен план. Нещата се променят в позитивна насока и е важно да се чувстваме сигурни срещу болестта, това зависи единствено от нас, хората – граждани и политици.
– Какви са резултатите от програма “Виктория”?
– Бих казала, вълнуващи. Тя е дело на професионален екип от специалисти в три основни области – онкология, физикална медицина и психология. Преди да се изработи програмата, пациентите с рак бяха изолирани от възможността да отидат на санаториум или възстановяване заради противопоказаните балнеопроцедури. Програмата отвори вратите на “Специализирани болници за рехабилитация” ЕАД, което е структура на Министерство на здравеопазването (МЗ), за пациенти след операция по повод онкологично заболяване, предоставяйки им комплексна рехабилитация – медицинска, психологическа и социална. Всичко това под пълен медицински контрол от онколози. Програмата е представена на всички отговорни за здравеопазването институции и тази година очакваме да стане национална, финансирана от държавния бюджет.
– Кой и как ви помага от страна на държавата в тази битка, срещате ли разбиране?
– Ние не приемам идеята за битка. За нас всичко е работа. В прерогативите на организацията винаги са стояли коректните и пълноценни взаимодействия с институциите. Независимо какъв въпрос сме решавали. Съзнаваме, че подобряването на състоянието на пациентите и грижата за тях зависят преди всичко от множество политически решения. Нашата задача винаги е била да представим разбираемо и ангажиращо проблема пред институциите и да предложим поне две решения. Това е формулата, която ни дава възможност да работим успешно с държавата. Как иначе щяхме да постигнем съгласие с правителството за съставяне на Национален противораков план, който експертите в момента подготвят? Как бихме повлияли на разширяването на бюджета, осигуряващ средства за лечение в онкологията? Всички тези национално ангажирани процеси започнаха с приемането на декларацията на парламента за ограничаване и контрол върху онкологичните заболявания – документ, за който работихме активно почти 2 г. Нито едно от постиженията ни в полза на обществото не биха били възможни без коректност и взаимно уважение с институциите. Безадресното и безполезно критикарство не е в стила ни на работа. Това не означава, че не сме критични, когато е необходимо.
– Знаят ли наистина към кого да се обърнат пациентите, когато чуят диагноза рак? Как да си помогнат, на кого да се доверят?
– Обикновено не знаят. Не познавам човек, който да е бил подготвен, преди да се сблъска с диагнозата. Но който търси – намира. Няма начин да стигнем до всеки. Но всеки би могъл да стигне до нас. Хората със заболяване първоначално са недоверчиви, сякаш носят на ревера си своята уязвимост. Това е опасно. Трябва да подбират източниците си на информация, а източникът “една жена каза” да не е водещ в личните им класации. А как да си помогнат е цяла наука, без преувеличения. Но ако съзнават, че могат да го направят, неминуемо ще намерят пътя, включително до нас.
