Както повечето обикновени хора и аз имах изградена представа за заболяването “рак”. Уплаших се. Настръхнах, когато часът на срещата наближаваше. Трябваше да срещна Жива във великолепието на луксозен софийски ресторант и това ми се стори абсурдно. Смятах, че срещата с болестта трябва да е преднамерено умерена, режисирано тъжна или изкуствено приповдигната. От дрехите, които трябваше да облека, от грима, който трябваше да сложа подтисках всяка женска струна в мен, защото отивах на среща с. рака. Онзи рак, който отнема най-женственото на жените гърдата и косата. Както повечето обикновени хора и аз имах изградена представа за заболяването.
Очаквах да видя тъжна и притеснена жена, очаквах да проведа труден разговор. Първата ми среща с нея ме порази. Така, както аз сложих тъмна, незабележима рокля, тя беше с фрапантна бяла блуза и ефектни бижута към нея. Така, както внимавах да не прекаля с грима си, Жива красиво беше подчертала формите на изящното си лице. Така, както аз бях прибрала косата си, тя беше пуснала великолепните си къдри свободни да кръжат, като ореол над главата й. Така, както аз трябваше да задавам въпросите, Жива усети моята плахост и направо започна да говори. Не да ме пита, да говори за себе си.
Най-напред ми каза: Аз се обичам! Трябваше да мина през жива жена. Имах нужда от уроците й, от енергията й, от живостта й! Никога не съм срещала човек, на който толкова много да подхожда името му. Не мина и месец и аз потеглих към Бургас там е домът на моята героиня. Посрещна ме още по-пламенна, по-красива. За пореден път разбрах, колко малко значение имат годините, когато енергията е в теб, силата не те е напуснала, вярата, че ще победиш, удовлетворението от това, което си. Апартаментът е хубав. След ремонт. Жива е изхвърлила всичко старо не иска да й напомня за болестта! Навсякъде виждам ангели висят от тавана, докато минавам през вратата, в сецкията, на масата.
Ангелите са пазителите на този дом. И котката другата стопанка на къщата. Жива е пребоядисала всичко, нарисувала е нова картина на стената виждам отрязаната глава на Медуза от старата притча за Персей и Андромеда. И съм сигурна, че вечер, щом притихне на мекия диван и погледне към произведението, Жива вижда отрязаната глава на болестта. сигурна съм, че заспива дълбоко и уверено, че ще се събуди с изгрева на зимното слънце, ще отвори широко прозорците, ще поеме свежестта на морския въздух, ще се наслади на великолепието на деня и ще си направи закуска. Вкусна закуска с много чай, райски ябълки и малко канела за разкош.
