Рак на млечната жлеза (рак на гърдата)

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА РАКЪТ НА ГЪРДАТА

Ракът на гърдата е най-честият рак при жените. Всяка година тази диагноза се поставя при около 3 000 жени в България.

Рискът от поява на рак на гърдата нараства с възрастта. Честотата на заболяване нараства при четиридесетгодишните и става все по-чест при петдесет и над петдесетгодишните жени.

Възможно е да прочетете или чуете, че 1 от 9 жени в света ще се разболее от рак на гърдата.

Точните причини за това заболяване не са известни, но все пак може да се каже кой е с по-голям риск за поява на рак на гърдата. 

РИСКОВИ ФАКТОРИ

Обсъждат се следните рискови фактори:

  • При доказан рак на едната гърда нараства риска за развитие на заболяване и на другата гърда;
  • Фамилна обремененост – рак на гърдата или яйчник на майка, сестра, дъщеря, особено ако ракът на гърдата е бил на двете гърди или е открит на млада възраст
  • Не раждали жени или първата бременност е била много ранна (малко над 18 години или след тридесет години);
  • Ранна поява на първи мензис (ранно менархе) и късна менопауза, т.е. по-про-дължителна експозиция на естрогени;
  • Някои промени в гърдите за които се е наложило да бъде направена биоп-сия и при микроскопското изследване показва атипична хиперплазия;
  • Генетични промени – наличие на изменения в гените BRCA1 и BRCA2 (от значение обаче само при около 5 % от всички случаи с рак на гърдата);
  • Проведена радиотерапия в областта на гърдите особено преди тридесетгодишна възраст най-често при лечение за болест на Хочкин;
  • Приемане на контрацептивни таблетки няма съвсем ясни доказателства, има неголям риск ако се приемат повече от 10 години без прекъсване и това е започнало от много млада възраст.

Добре е да поговорите с лекар дали при вас има фактори, които увелича¬ат възможността за развитие на заболяването.

Посъветвайте се за честотата и ритъма на контролните прегледи.

При повече от 2/3 от жените с рак на гърдата такива фактори не се откриват.СИМПТОМИКакви са вероятните клинични белези за рак на гърдата и при откриването им бързо се консултирайте с лекар:

  • Хлътване на зърното (мамилата на гърдата);
  • Болка или тежест около бучката;
  • Набръчкване на кожата над бучката като кора от портокал;
  • Кървене или кървенисто течение от мамилата;
  • Цялата гърда може да се уплътни и зачерви с усещане на особена тежест в нея и е по-топла при допир;

Наличието на тези белези говори за по-напреднало заболяване. Ранното откриване на рака на гърдата е най-добрата гаранция за успешно лечение!

Всяка жена може активно да участва в ранното откриване на заболяването чрез самоизследване. Поне веднъж месечно опипвайте сами гърдите си: докато се къпете, пред огледалото, в легнало положение, повдигнете ръката за да проверите и под мишниците.

Намирането на бучка или уплътнение не трябва да е причина за паника и страх, повечето от тях не са рак. За да не изпитвате излишен страх не отлагайте консултацията с лекар.

ДИАГНОСТИКА

След клиничен преглед лекарят (най-добре специалист в тази област) решава какви изследвания са необходими.

Те са:

  • Мамография – рентгенова снимка на гърдите. Напоследък се въвеждат все по-съвършени и по-безопасни методи за извършването й;
  • Ехография на гърдата особено когато е необходимо да се потвърди течно съ¬държание на бучката (киста) и при дифузно плътни гърди у по-млади жени;
  • Компютър томография (СТ) – само като допълнително изследване и по преценка на лекаря;

Проучва се значението на нови техники за образна диагноза:

  • Магнитен резонанс (MRI);
  • Позитронна емисионна томография (РЕТ). Изследване с изотоп в условията на компютър томограф;
  • Дигитална мамография;

По преценка на лекар след изследванията с методите на образна диагностика може да се препоръча цитологично и хистологично изследване на бучката или уплътнението в гърдата т.е. изследване на част от бучка под микроскоп от лекар-патолог.

Материал за патологоанатомично изследване са получава с биопсия, която може да бъде:

  • Убождане с тънка игла – тънкоигленна аспирационна биопсия за наличие или не на ракови клетки;
  • Вземане на повече тъкан с игла с по-широк лумен (дрил биопсия);
  • Хирургична биопсия – чрез изрязване;
  • Хистологичната диагноза дава информация за точния вид рак при всяка жена. 
  • Най-чести са дуктален и лобуларен рак. Патологоанатомичното изследване е от изключително значение за определяне степента на агресивност на рака, т.е. способността му да се разпространява по-бързо или не, за точното определяне на стадия на заболяването.

Прогностични фактори

Лабораторни тестове позволяват да се изследват допълнителни прогностични фактори. Те дават възможност да се определи по-точно развитието на заболяването при всяка жена с рак на гърдата. Изследването на максимален брой прогностични фактори спомага за по-точния избор на най-успешното лечение.

Най-честите прилагани в рутинната клинични практика прогностични фактори са:

  • Големина на тумори включително хистологичен размер в сантиметри;
  • Ангажиране на лимфни възли в подмишницата и техният брой;
  • Степен на малигненост на тумора;
  • Възраст на болната;
  • Пременопаузален и менопаузален статус;
  • Други биологични изследвания (не се прилагат рутинно в клиничната практика).

ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА НА ГЪРДАТА

Жените с рак на гърдата могат да зададат много въпроси при определяне избора на лечение.

Лекарят е този, който ще отговаря на вашите въпроси и ще ви предложи най-подходящото и успешно лечение за вас. При възможност за алтернативи задайте въпрос – равностойни ли са те?

Много болни искат да знаят:

  • Как ще изглеждат след лечението?
  • Ще се променият ли съществено и за колко време тяхната нормална активност и начин на живот?
  • Да участват ли в клинични проучвания – изпитване на нови методи на лечение?

Вие може да имате предпочитания към определен вид от предложените начини на лечение, но все пак нека решаващо е мнението на лекаря, по-точно на екип от лекари, тъй като лечението на това заболяване е комплексно. Те ще определят това в зависимост от:

  • Опасността от далечно разпространяване на заболяването;
  • Как максимално да се намали тази опасност;
  • Общото Ви здравословно състояние;
  • Стадий на заболяването;
  • Резултатите от специалните тестове за определяне на прогностични и предсказващи ефекта на лечение фактори;

Лечение на ранния рак на гърдата 1-ви и ІІ-ри стадии

Оперативното лечение е основен метод. Тези жени мо¬гат да се подложат на органосъхраняваща операция (частично отстраняване на гърдата) с последваща радиотерапия или с отстраняване на цялата гърда (мастектомия) с или без реконструкция. Понякога и след мастектомия се препоръчва радиотерапия.

Много жени в I-ви и повечето във II-ри стадии е необходимо да проведат и химиотерапия и или хормонотерапия. Това добавяне на лечение се нарича адю-вантна химио или хормонотерапия – системно лечение. Ако това системно ле¬чение се извършва преди операцията с цел да се намали големината на тумо¬ра се нарича неоадювантна терапия. Системното лекарствено лечение има за цел да разруши останали ракови клетки и да предотврати отново появата на заболяването (рецидив или метастази).

Лечение на III-ти стадий

В този стадий заболяването е локално разпространено. Лечението е комп¬лексно – локално оперативно или радиотерапия в комбинация със системно лечение – химио, хормонотерапия или и двете. Системното лечение обикновено се прилага преди локалното лечение.

Лечение на IV-ти стадий

Заболяването е с далечно разпространение в други части на тялото. Ос¬новен метод на лечение са химио, хормонотерапията или и двете. Локалните методи (оперативно и радиотерапия) се прилагат допълнително в някои слу¬чаи за контрол на определени симптоми на болестта


Ресурси:

 

КОСТНА БОЛЕСТ ПРИ ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ (брошура)

СЪВЕТИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА КОСТНО ЗДРАВЕ ПРИ МЕТАСТАТИЧНА КОСТНА БОЛЕСТ

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Ние използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт.
Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че приемате политиката за поверителност!