КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА РАКЪТ НА ГЪРДАТА
Ракът на гърдата е най-честият рак при жените. Всяка година тази диагноза се поставя при около 3 000 жени в България.
Рискът от поява на рак на гърдата нараства с възрастта. Честотата на заболяване нараства при четиридесетгодишните и става все по-чест при петдесет и над петдесетгодишните жени.
Възможно е да прочетете или чуете, че 1 от 9 жени в света ще се разболее от рак на гърдата.
Точните причини за това заболяване не са известни, но все пак може да се каже кой е с по-голям риск за поява на рак на гърдата.
РИСКОВИ ФАКТОРИ
Обсъждат се следните рискови фактори:
- При доказан рак на едната гърда нараства риска за развитие на заболяване и на другата гърда;
- Фамилна обремененост – рак на гърдата или яйчник на майка, сестра, дъщеря, особено ако ракът на гърдата е бил на двете гърди или е открит на млада възраст
- Не раждали жени или първата бременност е била много ранна (малко над 18 години или след тридесет години);
- Ранна поява на първи мензис (ранно менархе) и късна менопауза, т.е. по-про-дължителна експозиция на естрогени;
- Някои промени в гърдите за които се е наложило да бъде направена биоп-сия и при микроскопското изследване показва атипична хиперплазия;
- Генетични промени – наличие на изменения в гените BRCA1 и BRCA2 (от значение обаче само при около 5 % от всички случаи с рак на гърдата);
- Проведена радиотерапия в областта на гърдите особено преди тридесетгодишна възраст най-често при лечение за болест на Хочкин;
- Приемане на контрацептивни таблетки няма съвсем ясни доказателства, има неголям риск ако се приемат повече от 10 години без прекъсване и това е започнало от много млада възраст.
Добре е да поговорите с лекар дали при вас има фактори, които увелича¬ат възможността за развитие на заболяването.
Посъветвайте се за честотата и ритъма на контролните прегледи.
При повече от 2/3 от жените с рак на гърдата такива фактори не се откриват.СИМПТОМИКакви са вероятните клинични белези за рак на гърдата и при откриването им бързо се консултирайте с лекар:
- Хлътване на зърното (мамилата на гърдата);
- Болка или тежест около бучката;
- Набръчкване на кожата над бучката като кора от портокал;
- Кървене или кървенисто течение от мамилата;
- Цялата гърда може да се уплътни и зачерви с усещане на особена тежест в нея и е по-топла при допир;
Наличието на тези белези говори за по-напреднало заболяване. Ранното откриване на рака на гърдата е най-добрата гаранция за успешно лечение!
Всяка жена може активно да участва в ранното откриване на заболяването чрез самоизследване. Поне веднъж месечно опипвайте сами гърдите си: докато се къпете, пред огледалото, в легнало положение, повдигнете ръката за да проверите и под мишниците.
Намирането на бучка или уплътнение не трябва да е причина за паника и страх, повечето от тях не са рак. За да не изпитвате излишен страх не отлагайте консултацията с лекар.
ДИАГНОСТИКА
След клиничен преглед лекарят (най-добре специалист в тази област) решава какви изследвания са необходими.
Те са:
- Мамография – рентгенова снимка на гърдите. Напоследък се въвеждат все по-съвършени и по-безопасни методи за извършването й;
- Ехография на гърдата особено когато е необходимо да се потвърди течно съ¬държание на бучката (киста) и при дифузно плътни гърди у по-млади жени;
- Компютър томография (СТ) – само като допълнително изследване и по преценка на лекаря;
Проучва се значението на нови техники за образна диагноза:
- Магнитен резонанс (MRI);
- Позитронна емисионна томография (РЕТ). Изследване с изотоп в условията на компютър томограф;
- Дигитална мамография;
По преценка на лекар след изследванията с методите на образна диагностика може да се препоръча цитологично и хистологично изследване на бучката или уплътнението в гърдата т.е. изследване на част от бучка под микроскоп от лекар-патолог.
Материал за патологоанатомично изследване са получава с биопсия, която може да бъде:
- Убождане с тънка игла – тънкоигленна аспирационна биопсия за наличие или не на ракови клетки;
- Вземане на повече тъкан с игла с по-широк лумен (дрил биопсия);
- Хирургична биопсия – чрез изрязване;
- Хистологичната диагноза дава информация за точния вид рак при всяка жена.
- Най-чести са дуктален и лобуларен рак. Патологоанатомичното изследване е от изключително значение за определяне степента на агресивност на рака, т.е. способността му да се разпространява по-бързо или не, за точното определяне на стадия на заболяването.
Прогностични фактори
Лабораторни тестове позволяват да се изследват допълнителни прогностични фактори. Те дават възможност да се определи по-точно развитието на заболяването при всяка жена с рак на гърдата. Изследването на максимален брой прогностични фактори спомага за по-точния избор на най-успешното лечение.
Най-честите прилагани в рутинната клинични практика прогностични фактори са:
- Големина на тумори включително хистологичен размер в сантиметри;
- Ангажиране на лимфни възли в подмишницата и техният брой;
- Степен на малигненост на тумора;
- Възраст на болната;
- Пременопаузален и менопаузален статус;
- Други биологични изследвания (не се прилагат рутинно в клиничната практика).
ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА НА ГЪРДАТА
Жените с рак на гърдата могат да зададат много въпроси при определяне избора на лечение.
Лекарят е този, който ще отговаря на вашите въпроси и ще ви предложи най-подходящото и успешно лечение за вас. При възможност за алтернативи задайте въпрос – равностойни ли са те?
Много болни искат да знаят:
- Как ще изглеждат след лечението?
- Ще се променият ли съществено и за колко време тяхната нормална активност и начин на живот?
- Да участват ли в клинични проучвания – изпитване на нови методи на лечение?
Вие може да имате предпочитания към определен вид от предложените начини на лечение, но все пак нека решаващо е мнението на лекаря, по-точно на екип от лекари, тъй като лечението на това заболяване е комплексно. Те ще определят това в зависимост от:
- Опасността от далечно разпространяване на заболяването;
- Как максимално да се намали тази опасност;
- Общото Ви здравословно състояние;
- Стадий на заболяването;
- Резултатите от специалните тестове за определяне на прогностични и предсказващи ефекта на лечение фактори;
Лечение на ранния рак на гърдата 1-ви и ІІ-ри стадии
Оперативното лечение е основен метод. Тези жени мо¬гат да се подложат на органосъхраняваща операция (частично отстраняване на гърдата) с последваща радиотерапия или с отстраняване на цялата гърда (мастектомия) с или без реконструкция. Понякога и след мастектомия се препоръчва радиотерапия.
Много жени в I-ви и повечето във II-ри стадии е необходимо да проведат и химиотерапия и или хормонотерапия. Това добавяне на лечение се нарича адю-вантна химио или хормонотерапия – системно лечение. Ако това системно ле¬чение се извършва преди операцията с цел да се намали големината на тумо¬ра се нарича неоадювантна терапия. Системното лекарствено лечение има за цел да разруши останали ракови клетки и да предотврати отново появата на заболяването (рецидив или метастази).
Лечение на III-ти стадий
В този стадий заболяването е локално разпространено. Лечението е комп¬лексно – локално оперативно или радиотерапия в комбинация със системно лечение – химио, хормонотерапия или и двете. Системното лечение обикновено се прилага преди локалното лечение.
Лечение на IV-ти стадий
Заболяването е с далечно разпространение в други части на тялото. Ос¬новен метод на лечение са химио, хормонотерапията или и двете. Локалните методи (оперативно и радиотерапия) се прилагат допълнително в някои слу¬чаи за контрол на определени симптоми на болестта
Ресурси:
КОСТНА БОЛЕСТ ПРИ ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ (брошура)
СЪВЕТИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА КОСТНО ЗДРАВЕ ПРИ МЕТАСТАТИЧНА КОСТНА БОЛЕСТ
