По последни данни всяка година в България се диагностицират над 4200 нови случая на рак на белия дроб. Протичащ в първите стадии безсимптомно, обикновено този вид карцином се диагностицира при пациентите в напреднал III или IV стадий, когато терапевтичните възможности са по-ограничени и прогнозата по-тежка. За профилактиката и превенцията на рака на белия дроб говори проф. д-р Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение към УМБАЛ “Св.Иван Рилски”.
Проф. Костадинов, Световната здравна организация предупреждава за непрекъснато увеличение на рака на белия дроб. Каква е тенденцията в България?
У нас отдавна няма онкологичен регистър и това прави статистиката ни много неточна, но от събрани данни от отделни центрове, цифрите се движат между 4200 и 4600 заболели на година и смъртността е между 2700 до 3200. В нашето звено минават около 800 пациента с доказан карцином на белия дроб на година при над 2200 изследвани. Тенденцията при нас е към увеличаване на тази патология, защото ние не спазваме регулациите за намаляване на рисковите фактори. За нас те са табу. При американците се забелязва спад на заболеваемостта до 45%, като женската смъртност е намаляла още по-значително.
А кои са рисковите фактори?
Тютюнопушенето заема 30-35% от рисковите фактори, но второто по значимост е работата или пребиваването във вредна среда. Описани са над 4800 вредни фактори, между които талкова пудра, азбест, арсен, никел, хром, полициклични ароматни въглеводороди, радиоактивни вещества. Може и да нямаме вече производства на подобни вредни суровини, но ТЕЦ-овете си работят, всеки гори каквото може, дизеловите частици също са част от това… От там логично, голям рисков фактор е и замърсяването на въздуха.
Стресът е универсален рисков фактор за всички онкологични заболявания, защото се асоциира с понижаване на имунитета. При рака на белия дроб той е сред водещите рискови фактори.
Профилактиката ли е най-важна, за да обърнем тази тенденция? Какво се прави у нас, за да намалеят случаите на този вид карцином?
Профилактиката винаги е най-важната. Самият тумор не можем да го променим, затова цялото ни усилие трябва да се концентрира в профилактиката – спиране или намаляване на рисковите фактори. Това не дава гаранция, но намалява вероятността от поява на заболяването. При нас има липса на ефективност на първичната профилактика. Например, законът ни срещу тютюнопушенето е един от най-добрите в света, но е печално известно, че той не се спазва. Имаме примерите на редица държави, които имат ефективна политика срещу превенцията на риска, но ние по някаква причина, не желаем да ги прилагаме.
В България трябва да се въведе скринингова програма за белодробен карцином, която да обхваща хора с установен висок риск от развитие на заболяването – над 55-годишна възраст, многогодишни активни пушачи или такива, изложени на вредни влияния.
В превенцията се включват още промяна в начина на живот и хранителните навици и навременно лечение на преканцерозните състояния.
Можем ли да говорим за наследственост при това заболяване? Имате ли такива случаи във Вашата практика?
Да, категорично. Около 5-10% от всички случаи на рак са наследствени. Хора, които са унаследили генните дефекти от своите родители имат много по-голям шанс да развият рак и както наслагването на допълнителните рискови фактори могат да подействат като пусков механизъм на този процес, така и редуцирането им може да намали вероятността от проява. Ако трябва да говорим в проценти, то рискът от рак на белия дроб при хора с фамилна анамнеза сред роднини от първа степен се увеличава с близо 50% в сравнение с тези, без такава. От 2 до 5 пъти е по-голяма вероятността фамилно обременени индивиди да развият белодробен карцином.
Има ли случаи, при които ракът на белия дроб да се “маскира” като друго заболяване? Какви са симптомите на този тип карцином?
Има три заболявания, които могат да маскират всичко – тиреотоксикоза, туберкулоза и рак. Например затрудненото ходене от болки в кръста може да се дължи на неврологичен проблем, но може и да е метастаза в костта, но или паранеопластичен синдром. Затова се казва, че “маската” на тези заболявания е огромна. Иначе стандартните оплаквания са специфична кашлица, пневмония, диспнея, гръдна болка. Често нашите пациенти приемат подобна кашлица за нормална. “Така си кашлям”, казват и единственото, което ги плаши, е наличие на кръв в храчките. Не е нормално да лекуваш 20 дни пневмония без резултат и да не преминеш към последващи изследвания. Има протокол, който съветва при липса на подобрение след 20-дневно лечение от пневмония, бронхит, ХОББ и т.н., до 30-тия ден трябва да се пристъпи към инвазивна диагностика, за да се изключи карцином.
Едва 6 до 10% от болните са без оплаквания по времето на установяване на диагнозата рак на белия дроб и това най-често става случайно, при направена по друг повод рентгенова снимка. В това число са и случаите на рак в ранен стадий.
Какви са най-съвременните подходи за лечение на това заболяване?
Диагностициран в ранен стадий, ракът на белия дроб се лекува успешно при половината пациенти.
Стандартно се прилага оперативно лечение. При него новостите са свързани с мини-инвазивната хирургия, вкл. премахването на лимфните възли. При рака на белия дроб е много важно да се извърши добра лимфна дисекция и лимфните възли да се изчистят максимално и на различно ниво. След това те могат да се изследват и по този начин да се определи разпространението на процеса.
Роботизираната хирургия също съществува като вариант, но тя трябва да се извърши от изключително опитен специалист и не комерсиално. Този вид хирургия се препоръчва за малки 2-3 до 4 см. тумори, които са труднодостъпни при стандартната методика.
Другият метод е лъчетерапията. Съвременната апаратура, с която и у нас се разполага вече, е изключително щадяща (стереотактична лъчетерапия) и възможностите при нея са наистина големи. Ние имаме страхотно богат опит с вътре-лъчелечение – поставя се вътре специален катетър, облъчва се и т.н., но тук става дума за локализирани тумори. Кибер-ножът е също техника, която има висока ефективност.
От медикаментозните терапии златен стандарт си остава химиотерапията. В тази област новостите са три: таргетна (прицелна) терапия, която обхваща до 12% от пациентите, които са показани за нея, имунотерапията и персонализираната терапия.Имунотерапията е нож с две остриета, защото там се срива имунитета на пациентите и организмът му може да е изложен на редица други възпалителни атаки.
Персонализираната терапия е най-модерният подход. При нея на всеки пациент се търсят определени биомаркери, за да се осигури максимално ефективното лечение. Тази терапия е точно за определен човек, който има точно определен тумор.Лекарствата при този подход действат прицелно върху конкретните тумори. За тази цел трябва да се направи задължително индивидуално профилиране, генетично определяне на раковото образувание.
В България разполагаме и с лазери за палеативно лечение, криохрургия, различни ендобронхиални методики за повлияване на тумора, но те се прилагат много рядко.
А каква е ролята на генетиката при определяне на лечението?
Основна в някои случаи. Генетиката е тази, която на базата на определени характеристики (биомаркери) може да определи посоката на терапията, вида й и доколко ефективна може да е тя. В някои случаи, особено за недребноклетъчен рак на белия дроб, могат да се правят тестове за специфични генни промени в раковите клетки от материала, който е взет, с което може да се тестват терапиите. Даже да няма открит рак, генетиката може да се използва като предиктор.
Можем ли да кажем, че за в бъдеще ефективността на терапиите ще зависи все повече от генетичните изследвания и намирането на биомаркери?
Съвременните методи на диагностика и лечение изискват все повече изследвания на генетични биомаркери. Наред с оптимизациите в лъчелечението, ендоскопската хирургия и медикаментозните терапии, генетиката е другият ключов играч в общата борба срещу рака на белия дроб.
ВИЗИТКА
Проф. д-р Димитър Костадинов е дм, ръководител на Катедрата по белодробни болести към Медицинския факултет на Медицинския университет – София, от 2012 г. и началник на Бронхологичното отделение на УМБАЛ “Св. Иван Рилски”.Завършил е МУ – София, през 1982 г. Има две специалности – “Пневмология и фтизиатрия” и “УНГ болести”. Магистър по здравен мениджмънт. Сертифициран специалист по високоспециализирана дейност “Бронхология”. Специализирал е в болници към университетите “Пиер и Мария Кюри” и “Дени Дидро” в Париж. Учен, преподавател, автор на научни публикации, съавтор в 3 монографии и 2 учебника по вътрешни болести.
