На вниманието на екипа на предаването “Господари на ефира” по Нова телевизия
Благодаря Ви за предоставената възможност да заявим нашата гледна точка. Отстояването на гражданските права, вкл. правото да се лекуваме безопасно и ефективно, в 21 век заслужава цялата ни обществена енергия. Твърдя го като общественик с дългогодишна практика и скромен актив от промени в политиките, осигуряващи грижите за пациентите с рак в България.
Позицията на АПОЗ и приятели по повдигнатата от Вас тема беше изпратена до здравните институции и съсловните медицински организации, след като приключи проверката на Изпълнителната агенция “Медицински одит”. Според нас медицински грешки могат да се потвърждават или отричат само от специалисти. Така е навсякъде по света. Конкретните пациентски казуси, които показахте, имат юридически характер и се нуждаят от професионална експертиза, за да бъдат решени по право. По отношение на тях, за съжаления, няма с какво да бъдем полезни, освен с човешко съчувствие и с известно облекчение, че все пак не са в раковата статистика. Искрено вярваме, че искахте да сте полезни с тази кампания, затова предлагаме да разширите гледната си точка на тема онкология.
Преди всичко, бихме били благодарни, ако подмените иронично-нападателния тон, с който водихте тази сериозна полемика, седмици наред. Никой от опонентите Ви не отрече, че има юридически казус. Никой не отказа да поеме вина и отговорност. Няма причина да се добавя уродливост върху образите им, а по-скоро да насочим полемиката към истинският проблем единствено с цел търсене на решения. Противопоставянето на лекари и пациенти противоречи на основното ни убеждение като организация, а именно, че лекарите и пациентите постигат ефективно въздействие върху болестта само когато работят в екип. Не можем да си позволим да подкопаваме доверието в лекарите, които са всичко, на което можем да се надяваме, когато ракът ни докопа.
Вашето разследване постигна резултат, без съмнение. Но частичен. В рамките на няколко конкретни казуса, зад които стои далеч по-сериозен комплекс от проблеми, довели до тези казуси.
С искрено уважение към неподправения Ви порив за справедливост, Ви предлагаме да продължите разследването си в национален мащаб. Ще се убедите, че системата на организираната онкологична помощ функционира на автопилот, страда от хроничен дефицит на кадри, вкл. управленски и като цяло има нужда от реформи и въвеждане на ред и контрол, но не преди да се изгради стройна и устойчива, подсигурена със специалисти и подчинена на железни правила структура, която с времето да се надгражда, в крак с новостите на съвременната медицина срещу рака. Иначе онкологията ще затъва все повече във финансови определения и ще се отдалечава от ценността на човешкия живот. Ще губим лекари и пациенти, ще губим хора…
Ако се върнем на казуса КОЦ Пловдив, редно е да се запитаме защо толкова важната функция на патолога, който определя с преценката си обема и обхвата на лечението, е поверена на специалист на пенсионна възраст? Отговорът е смущаващ. Защото няма кой да го замести. Според Национално проучване за нивото на онкологичната помощ, което АПОЗ направи през 2006 година, патолозите бяха 37 на брой, цифром и словом. С днешна дата едва ли са много повече. Не сме информирани някоя от здравните институции да е актуализирала тези данни с ново проучване, но е всеизвестно, че патолозите са на изчезване. За 10 години този факт по никакъв начин не е смутил и ангажирал с конкретни действия здравните институции, които сега категорично определят работата на д-р Маслев като системно престъпление… Престъпно, според нас, е неглижирането на крещящата необходимост от дългосрочна и устойчива стратегия, свързана с рака, която по света се нарича Антираков план. За Ваша информация, такъв план, институционално представен, е достъпен от 2008-ма година насам, когато от АПОЗ и приятели предоставихме работещият антираков план на друго правителство, подарен на нашата организация, за да послужи като модел в България. С цялото си уважение към медицинската общност предоставихме този план на всички научни дружества, поискахме референциите им. Експерти и национални консултанти от всички медицински области подписаха меморандум, с който се обединиха около необходимостта от такъв стратегически документ, заявиха готовността си да работят за българския модел. Оттогава се създадоха N на брой експертни групи и комисии в МЗ, някои от експертите идваха на работните срещи направо от операционните зали, с операционните костюми. Имаше известен ентусиазъм, че ще бъдат чути и предложенията им ще бъдат взети предвид. Събираха се разработки, писаха се становища, … които в крайна сметка никой не зачете, не консолидира и не внесе в Министерски Съвет като завършен документ, а внасянето на документи и предложения от такъв мащаб в МС са единствено прерогатив на министерство на здравеопазването.
Трябва с огорчение да признаем, че въпреки сериозните инвестиции, които се направиха в онкологията, полезни без съмнение, ракът или по-скоро ефективните мерки за неговото ограничаване, все още не са приоритет на здравната политика в България, щом с днешна дата нямаме дори организирана профилактика и скрийнинг, с които започва всяка разумна дългосрочна стратегия срещу този вид заболявания. Факт! Смятаме, че една национална медия, каквато е Нова, разполага с цялата власт да попита от името на цялото общество, защо?
Като пациент помня времето, в което бюджетът за онкология беше едва 1/5 от сега изразходваните средства в този важен сектор на здравеопазването. Тогава за онкология не се говореше изобщо, а онкологичните центрове – тогавашните диспансери – приличаха на морги. Убиваше дори само мисълта, че ще влезеш да се лекуваш там. Парадоксално е, но точно в това време съм лекувана от рак (в КОЦ Пловдив, между другото) и ето че 18 години по-късно съм жива и в добро здраве. Очевидно не всичко е пари. Но да се върнем на полемиката и да помислим върху друг парадокс – инвестициите в онкологията растат главоломно (бюджетът надхвърля 250 млн. лв.), а доверието на пациентите намалява, обратно пропорционално на тях. Намаляват и други важни показатели като удовлетвореността на лекарите, както и уважението към уменията им. Това е нишката, по която ни се струва полезно да вървим, в търсене на правата и добруването на пациентите и лекарите, които диагностицират и лекуват рак в България. А тази нишка неминуемо води до невзети или пропуснати институционални решения. Някои от тях касаят и управлението на тези специфични болнични заведения. Видяхме докъде води всичко това…
Няколко думи лично: Като пациент посветих с готовност годините, които ме отделиха от болестта, на активна обществена работа и искрено вярвах, че всяка нова инвестиция, всяка иновация и разширяване на възможностите за лечение водят към добро – и лекари, и пациенти. За съжаление трябва да призная, че инвестициите не са достатъчно условие. И ако Вашето упорито разследване върне в общественото пространство дискусията за Национален антираков план, цялото Ви усърдие ще има повече смисъл, отколкото ако продължи да търси престъпници там, където болните хора търсят помощ, утеха и надежда да оцелеят от болестта. От рак.
В заключение бихме желали да Ви помолим, в името на обективността, да коригирате поднесената информация, че 51 % от диагнозите, поставени в КОЦ Пловдив, са сгрешени. В доклада на ИАМО става дума за 51% от разгледаните в рамките на проверката случаи, а това е нещо съвсем различно.
