В химиотерапията, или както е по-правилно да се казва: медицинската онкология се използват лекарства от всички фармакологични класове, за да се получи контрол върху онкологичното заболяване. Тя или унищожава туморните клетки, или забавя/спира тяхното делене в първичния тумор и/или неговите разсейки (метастази). Най-общо тя се подразделя на три основни вида:
- Неоадювантна химиотерапия – лекарствено лечение, предхождащо операция или лъчелечение. Най-често целта е да се постигне намаляване на туморния обем и по този начин последващото оперативно или лъчево лечение да бъде технически изпълнимо и, разбира се, успешно.
- Адювантна химиотерапия (профилактична) – лечение, което се извършва в определени стадии при някои видове тумори, за да се унищожат останалите след операцията единични клетки в организма, които могат да се поселят някъде и след време да започнат активно да се делят и да се получат така наречените метастази или повторно развитие на тумора в мястото на неговото първично развитие. Най-често се прилага при рак на млечната жлеза, рак на дебело и право черво, рак на яйчниците и понякога рак на стомаха, бял дроб, пикочен мехур и някои др. Често при адювантното лечение към класическата химиотерапия се добавя и модерна таргетна (прицелна) терапия. Адювантно може да се приложи и хормонална (ендокринна) терапия.
- Лечебна химиотерапия – има за цел забавяне и/или спиране на туморният растеж за различен интервал от време и е насочена към такива болни, чието заболяване вече не подлежи на излекуване, но може да се контролира за дълъг интервал – понякога за много години.
Съвременното лекарствено лечение на злокачествените тумори включва, както класически цитотоксични и цитостатични лекарства (химиотерапия), така и лекарства от така наречената таргетна (прицелна) терапия, които поразяват избирателно определени “мишени” в туморните клетки, представляващи генетични мутации, които се установяват с генетични изследвания. Понякога прицелната терапия се прилага самостоятелно, а в други случай заедно с класическата химиотерапия.
Неразделна част от лекарственото лечение е съвременната хормонална (ендокринна) терапия, която има изключително голямо значение при рак на млечната жлеза и рака на простатата. При тях в дадени случаи ендокринната терапия може да бъде предшествана и от класическа химиотерапия. При някои видове рак се използват и лекарства, които имат имунологично действие(ваксини и др.).
Най-честите нежелани лекарствени реакции при химиотерапия са гадене, повръщане, намаляване на броя на белите и червените кръвни телца и др., а при някои лекарства временно и напълно обратимо настъпва косопад. След завършване на лечението тя се възстановява в 100%. В лечението се използват най-модерни лекарства, предотвратяващи или силно намаляващи тези нежелани реакции.
Повечето противотуморни лекарства се прилагат по венозен път чрез вена на ръката или чрез така наречените системи “порт-а-кат”, които са малки устройства поставени под кожата, позволяващи вливане на лекарства без да се травмират непрекъснато вените. Други противотуморни лекарства се приемат през устата или се прилагат като подкожни инжекции. Има и такива, под форма на лепенки със специална структура, от които лекарството преминава през кожата в кръвообращението.
