Ракът на белия дроб се развива най-често в лигавицата на бронхите, но може да започне от всяко място на дихателната система – алвеоли, трахея или малките бронхиоли.
Симптоми
Какви може да са проявите на рака на белите дробове
Тъй като в началото ракът на белия дроб не показва някакви особени симптоми, когато те са налице, заболяването вече е в напреднал стадий.
- Поява на нова упорита кашлица, неподдаваща се на лечение
- Промяна в характера на обичайната тютюнджийска или хронична кашлица
- Поява на кръв в храчките, дори и на малки количества
- Задух – в различна степен изразен и/или променен в сравнение с преди
- Пневмония поради запушване на бронх и насложена бактериална инфекция
- Плеврален излив
- Промяна в гласа – намалена сила (интензитет) и височина (честота) поради засягане на т.нар. възвратен ларингеален нерв от туморния процес
Симптоми и признаци след метастазиране в зависимост от локализацията на метастазите. При костни метастази – болки, патологични фрактури (счупвания) и потискане функцията на костния мозък. При мозъчни метастази – неврологична симптоматика, главоболие и др.
Паранеопластични синдроми – поради произвежданото от тумора голямо количество активни субстанции и хормони, които имитират други заболявания и отвличат диагностичното внимание към друг вид патология.
Всички изброени симптоми и синдроми могат да имат съвсем различна причина за тяхната поява. Присъствието на един, два или повече от тях не поставя диагноза, а само насочва клиничното и диагностичното мислене към извършването на по-специфични изследвания за уточняване на състоянието.
Рискови фактори
Рискови фактори за развитие на заболяването:
Тютюнопушенето е доказан рисков фактор за натрупване на такива мутации.
Замърсяването на въздуха с промишлени отпадъци, тежки метали, нормално присъстващи във въздуха газове като радон, радиоактивни елементи и други са само малка част от факторите, за които се смята, че имат връзка с развитието на белодробен рак. Всички тези фактори действат в своята съвкупност на фона на генетична предразположеност (наследени и натрупани мутации).
Признати и доказани рискови фактори са:
- Тютюнопушене – рискът от развитието на рака на белите дробове е право пропорционален на броя изпушени цигари на ден и продължителността на навика в години
- Вторично излагане на цигарен дим – пасивно пушене
- Излагане на газ радон, който е нормален продукт от кръговрата на почвата и водата и се намира и в жилищните сгради
- Работа с азбест
- Фамилна анамнеза за рак на белия дроб
- Емфизем и други възпалително-деструктивни заболявания на дробовете
- Медицинската общност се е съсредоточила върху установяването на генетичния профил на злокачественото заболяване и терапевтичното атакуване на туморите на молекулярно и генетично ниво.
Диагностика и скрининг
Образните изследвания са първата, но недостатъчна стъпка към поставяне на диагноза рак на белите дробове. Докато рентгенографията е ориентировъчно изследване, скенерът (компютърната томография), магнитно-резонансната томография (МРТ) и позитронно-емисионната томография (ПЕТ/КТ) дават по-детайлизиран образ на структурите и процесите в гръдната клетка.
След локализирането на процеса и оценката на неговото разпространение в организма последната решаваща стъпка в диагностичния процес е биопсирането на достъпна формация и хистологичната оцен- ка на биопсичния материал от специалист патолог. Извършването на фибробронхоскопия с щипкова биопсия дава достатъчно като количество и качество материал за извършването както на хистологични, така и на генетични изследвания, което има определящо значение за оформянето на индивидуален терапевтичен план за пациентите.
Процедури за диагностика:
- Клиничен преглед с физикално изследване
- Изследване на храчка – микроскопско и цитологично
- Кръвни изследвания – хематологични, биохимични и туморни маркери
- Рентгенография на бели дробове
- Компютърна томография
- Магнитен резонанс
- Бронхоскопия и биопсия
- Трансторакална биопсия за периферно разположени тумори
- Бронхиален лаваж
- Медиастиноскопия с биопсия на лимфни възли
- Торакоскопия
- Позитронно-емисионна томография
- Костно сканиране за изключване на метастази
- Спирометрия
- Злокачественото образувание е прието да се характеризира според комплексни показатели, определящи степента на развитието му.
Отчита се наличие на тумор и размерът му в четири степени – означавани с Т- 1, 2, 3 или 4; отбелязва се дали са засегнати лимфни възли – N, съответно с индекс 1, 2 или 3 в зависимост от мащаба на засягане; М е за метастази – 0 или 1 за отсъствие или наличие. Агресивността на раковите клетки се характеризира с G – от неагресивни към нарастване по скала от 1 до 3.
Видове
Различават се няколко типа рак на белите дробове. Образуванията са изградени от различни клетки и възникват в различни участъци на белия дроб. Най-общо се разграничават дребноклетъчен и недребноклетъчен рак. Това е много важно, тъй като и прогнозата, и лечението при тях са различни.
- Недребноклетъчен – около 85% от случаите на рак на белите дробове са от този тип. Той обединява няколко подгрупи:
- Плоскоклетъчен – обикновено с централна локализация
- Едроклетъчен
- Аденокарцином – в повечето случаи периферен и най-често срещан при пушачи
- Редки форми от рода на бронхо-алвеорален, разновидност на аде- нокарцинома.
- Дребноклетъчен рак – установява се при около 10-15% от пациентите с диагноза рак на белия дроб. Това е много агресивна форма, развива се много бързо.
В национален и световен мащаб ракът на белите дробове е онкологичното заболяване с най-висока заболеваемост и смъртност. Въпреки тези факти диагнозата не е присъда. Съвременната медицина предоставя на пациентите разнообразни терапевтични възможности, чрез които може да се постигне контрол над болестта.
Стадии
Стадият на рака на белите дробове определя степента на разпространение на онкологичното заболяване в организма, което има отношение към оптимален избор на терапията и прогнозата.
Стадиите са номерирани от I до IV със съответни подразделения. Преценката за оперативно лечение се извършва въз основа вида на тумора (дребноклетъчен или недребноклетъчен), на стадия на заболяването и състоянието на пациентите.
Стандартното лечение на белодробния рак включва три основни метода: хирургия, лъчетерапия и химиотерапия. Изборът на лечебни методи зависи от вида на тумора и стадия на заболяването. За подобряване на лечебните резултати се използва комбинираното приложение на тези методи. Химиотерапия след проведено оперативно лечение има за цел да намали процента на рецидивите в случаите с ранен стадий и да увеличи преживяемостта при напредналите случаи.
Метастатичен стадий
При пациенти с рак на белия дроб в метастатичен стадий целта на лечението е контрол на заболяването, превенция на симптомите, поддържане на добро качество на живот и потенциално удължаване на живота.
Лечение
Приложението на метода в контекста на комплексното лечение на рака на белите дробове може да бъде с лечебна или палиативна цел. Необходимостта от лъчелечение, както и неговият обем и място в лечебния алгоритъм се уточняват на Общоболнични комисии. Преди лъчетерапия на бели дробове се извършват функционално изследване на дишане, оценка на състоянието на пациентите и прецизни изчисления на дозите и местата на облъчване.
Лъчелечението, подобно на други лечебни методи в онкологията (като на-пример хирургия или химиотерапия), има ефект както върху туморните клетки, така и върху нормалните структури на организма. Организмът обаче е в състояние да регенерира здравите клетки, които са били увредени, и те да възстановя правилното си функциониране. Успешното лъчелечение е резултат от прилагането на йонизиращо лъчение чрез персонализиран лечебен план върху туморните клетки по най-добрия и ефикасен начин така, че те да бъдат унищожени, а здравите тъкани да бъдат засегнати минимално.
Един от най-авангардните методи за лечение на рак на белите дробове стереотактичната радиохирургия има роля в радикалното лечение на белодробния рак в ранен стадий, както и в агресивното лечение на метастази в някои определени случаи. Лъчетерапията е много ефективна за повлияване на редица симптоми, свързани с онкологичното заболяване, като облекчаване на болката от костни метастази, подобряване на дишането чрез свиване на тумора, когато е блокирал дихателните пътища, спиране на кървенето или намаляване на симптомите, причинени от мозъчни метастази.
Лечебна химиотерапия – има за цел забавяне и/или спиране на туморния растеж за различен интервал от време и е насочена към такива болни, чието заболяване вече не подлежи на излекуване, но може да се контролира за дълъг интервал – понякога за много години.
Съвременното лекарствено лечение на злокачествените тумори включва както класически цитотоксични и цитостатични лекарства (химиотерапия – противотуморни лекарства), така и лекарства от така наречената таргетна (прицелна) терапия, които поразяват избирателно определени мишени в туморните клетки, представляващи генетични мутации, които се установяват с генетични изследвания.
Понякога прицелната терапия се прилага самостоятелно, а в други случаи заедно с класическата химиотерапия. При някои видове рак се използват и лекарства, които имат имунологично действие (ваксини и др.).
Тя или унищожава туморните клетки, или забавя/спира тяхното делене в първичния тумор и/или неговите разсейки (метастази).
Съгласно националните стандарти, базирани на златните правила на Европейската (ESMO) и Американската (ASCO) асоциация по онкология (включително NCCN).
Химиотерапия
Решенията за необходимостта от прилагане и вида на химиотерапията се взимат на Клинична онкологична комисия по химиотерапия. Комисията е съставена от медицински онколози и заседава неколкократно всяка седмица. За всеки пациент се съставя решение в писмен вид, определящо вида на химиотерапията, брой курсове, ритмика, както и начина на проследяване на пациента и отчитане на терапевтичния ефект. Всеки болен има лекуващ лекар, проследяващ в динамика неговото състояние.
Прилаганите в химиотерапията противотуморни лекарства притежават различен механизъм на действие, ефективност и нежелани лекарствени реакции. Противотуморните лекарства се комбинират в схеми за рак на белите дробове, включително се спазват стандарти за изчисляване на дозата въз основа на биометрични (ръст, тегло) и функционални показатели, както и строги изисквания за продължителността и последователността на отделните инфузии.
Химиотерапията е основен клон на системното лекарствено лечение на рака на белите дробове.
Източник: Българско онкологично научно дружество (БОНД)
