Ракът на белия дроб се развива най-често в лигавицата на бронхите, но може да започне от всяко място на дихателната система – алвеоли, трахея или малките бронхиоли.
Симптоми
Какви може да са проявите на рака на белите дробове
Тъй като в началото ракът на белия дроб не показва някакви особени симптоми, когато те са налице, заболяването вече е в напреднал стадий.
- Поява на нова упорита кашлица, неподдаваща се на лечение
- Промяна в характера на обичайната тютюнджийска или хронична кашлица
- Поява на кръв в храчките, дори и на малки количества
- Задух – в различна степен изразен и/или променен в сравнение с преди
- Пневмония поради запушване на бронх и насложена бактериална инфекция
- Плеврален излив
- Промяна в гласа – намалена сила (интензитет) и височина (честота) поради засягане на т.нар. възвратен ларингеален нерв от туморния процес
Симптоми и признаци след метастазиране в зависимост от локализацията на метастазите. При костни метастази – болки, патологични фрактури (счупвания) и потискане функцията на костния мозък. При мозъчни метастази – неврологична симптоматика, главоболие и др.
Паранеопластични синдроми – поради произвежданото от тумора голямо количество активни субстанции и хормони, които имитират други заболявания и отвличат диагностичното внимание към друг вид патология.
Всички изброени симптоми и синдроми могат да имат съвсем различна причина за тяхната поява. Присъствието на един, два или повече от тях не поставя диагноза, а само насочва клиничното и диагностичното мислене към извършването на по-специфични изследвания за уточняване на състоянието.
Рискови фактори
Рискови фактори за развитие на заболяването:
- Тютюнопушенето е доказан рисков фактор за натрупване на такива мутации.
- Замърсяването на въздуха с промишлени отпадъци, тежки метали, нормално присъстващи във въздуха газове като радон, радиоактивни елементи и други са само малка част от факторите, за които се смята, че имат връзка с развитието на белодробен рак. Всички тези фактори действат в своята съвкупност на фона на генетична предразположеност (наследени и натрупани мутации).
Признати и доказани рискови фактори са:
- Тютюнопушене – рискът от развитието на рака на белите дробове е право пропорционален на броя изпушени цигари на ден и продължителността на навика в години
- Вторично излагане на цигарен дим – пасивно пушене
- Излагане на газ радон, който е нормален продукт от кръговрата на почвата и водата и се намира и в жилищните сгради
- Работа с азбест
- Фамилна анамнеза за рак на белия дроб
- Емфизем и други възпалително-деструктивни заболявания на дробовете
Медицинската общност се е съсредоточила върху установяването на генетичния профил на злокачественото заболяване и терапевтичното атакуване на туморите на молекулярно и генетично ниво.
Диагностика и скрининг
Образните изследвания са първата, но недостатъчна стъпка към поставяне на диагноза рак на белите дробове. Докато рентгенографията е ориентировъчно изследване, скенерът (компютърната томография), магнитно-резонансната томография (МРТ) и позитронно-емисионната томография (ПЕТ/КТ) дават по-детайлизиран образ на структурите и процесите в гръдната клетка.
След локализирането на процеса и оценката на неговото разпространение в организма последната решаваща стъпка в диагностичния процес е биопсирането на достъпна формация и хистологичната оцен- ка на биопсичния материал от специалист патолог. Извършването на фибробронхоскопия с щипкова биопсия дава достатъчно като количество и качество материал за извършването както на хистологични, така и на генетични изследвания, което има определящо значение за оформянето на индивидуален терапевтичен план за пациентите.
Процедури за диагностика:
- Клиничен преглед с физикално изследване
- Изследване на храчка – микроскопско и цитологично
- Кръвни изследвания – хематологични, биохимични и туморни маркери
- Рентгенография на бели дробове
- Компютърна томография
- Магнитен резонанс
- Бронхоскопия и биопсия
- Трансторакална биопсия за периферно разположени тумори
- Бронхиален лаваж
- Медиастиноскопия с биопсия на лимфни възли
- Торакоскопия
- Позитронно-емисионна томография
- Костно сканиране за изключване на метастази
- Спирометрия
Злокачественото образувание е прието да се характеризира според комплексни показатели, определящи степента на развитието му.
Отчита се наличие на тумор и размерът му в четири степени – означавани с Т- 1, 2, 3 или 4; отбелязва се дали са засегнати лимфни възли – N, съответно с индекс 1, 2 или 3 в зависимост от мащаба на засягане; М е за метастази – 0 или 1 за отсъствие или наличие. Агресивността на раковите клетки се характеризира с G – от неагресивни към нарастване по скала от 1 до 3.
Видове
Различават се няколко типа рак на белите дробове. Образуванията са изградени от различни клетки и възникват в различни участъци на белия дроб. Най-общо се разграничават дребноклетъчен и недребноклетъчен рак. Това е много важно, тъй като и прогнозата, и лечението при тях са различни.
Недребноклетъчен – около 85% от случаите на рак на белите дробове са от този тип. Той обединява няколко подгрупи:
- Плоскоклетъчен – обикновено с централна локализация
- Едроклетъчен
- Аденокарцином – в повечето случаи периферен и най-често срещан при пушачи
- Редки форми от рода на бронхо-алвеорален, разновидност на аде- нокарцинома.
Дребноклетъчен рак – установява се при около 10-15% от пациентите с диагноза рак на белия дроб. Това е много агресивна форма, развива се много бързо.
В национален и световен мащаб ракът на белите дробове е онкологичното заболяване с най-висока заболеваемост и смъртност. Въпреки тези факти диагнозата не е присъда. Съвременната медицина предоставя на пациентите разнообразни терапевтични възможности, чрез които може да се постигне контрол над болестта.
Стадии
Стадият на рака на белите дробове определя степента на разпространение на онкологичното заболяване в организма, което има отношение към оптимален избор на терапията и прогнозата.
Стадиите са номерирани от I до IV със съответни подразделения. Преценката за оперативно лечение се извършва въз основа вида на тумора (дребноклетъчен или недребноклетъчен), на стадия на заболяването и състоянието на пациентите.
Стандартното лечение на белодробния рак включва три основни метода: хирургия, лъчетерапия и химиотерапия. Изборът на лечебни методи зависи от вида на тумора и стадия на заболяването. За подобряване на лечебните резултати се използва комбинираното приложение на тези методи. Химиотерапия след проведено оперативно лечение има за цел да намали процента на рецидивите в случаите с ранен стадий и да увеличи преживяемостта при напредналите случаи.
Метастатичен стадий
При пациенти с рак на белия дроб в метастатичен стадий целта на лечението е контрол на заболяването, превенция на симптомите, поддържане на добро качество на живот и потенциално удължаване на живота.
Лечение
Приложението на метода в контекста на комплексното лечение на рака на белите дробове може да бъде с лечебна или палиативна цел. Необходимостта от лъчелечение, както и неговият обем и място в лечебния алгоритъм се уточняват на Общоболнични комисии към АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК Онкологичен център. Преди лъчетерапия на бели дробове се извършват функционално изследване на дишане, оценка на състоянието на пациентите и прецизни изчисления на дозите и местата на облъчване.
Лъчелечението, подобно на други лечебни методи в онкологията (като на-пример хирургия или химиотерапия), има ефект както върху туморните клетки, така и върху нормалните структури на организма. Организмът обаче е в състояние да регенерира здравите клетки, които са били увредени, и те да възстановя правилното си функциониране. Успешното лъчелечение е резултат от прилагането на йонизиращо лъчение чрез персонализиран лечебен план върху туморните клетки по най-добрия и ефикасен начин така, че те да бъдат унищожени, а здравите тъкани да бъдат засегнати минимално.
Един от най-авангардните методи за лечение на рак на белите дробове стереотактичната радиохирургия има роля в радикалното лечение на белодробния рак в ранен стадий, както и в агресивното лечение на метастази в някои определени случаи. Лъчетерапията е много ефективна за повлияване на редица симптоми, свързани с онкологичното заболяване, като облекчаване на болката от костни метастази, подобряване на дишането чрез свиване на тумора, когато е блокирал дихателните пътища, спиране на кървенето или намаляване на симптомите, причинени от мозъчни метастази.
За кои пациенти е подходяща брахитерапията
Тази терапия може да има положително въздействие при комплексното лечение на рака на простатата при болни с нисък, среден риск и в някои случаи селектирани групи пациенти с висок риск.
Има ли риск при брахитерапия
Въпреки че облъчването се извършва в малък обем, поради близостта на простатата до уретрата, брахитерапията може да доведе до по-остро дразнене по време на уриниране в сравнение с външното лъчелечение. Някои пациенти се нуждаят от временна катетеризация. Пациентите, подложени на брахитерапия, не трябва да шофират.
Системното противотуморно лекарствено лечение включва: химиотерапия, химиотерапия и таргетна (прицелна) терапия
Неоадювантна химиотерапия – лекарствено лечение, предхождащо операция или лъчелечение. Най-често целта е да се постигне намаляване на туморния обем и по този начин последващото оперативно или лъчево лечение да бъде технически изпълнимо и успешно.
Адювантна химиотерапия (профилактична) – лечение, което се извършва в определени стадии при някои видове тумори, за да се унищожат останалите след операцията единични клетки в организма, които могат да се заселят някъде и след време да започнат активно да се делят и да се образуват така наречените метастази – повторно развитие на тумора в мястото на неговото първично развитие.
Често при адювантното лечение към класическата химиотерапия се добавя и модерна таргетна (прицелна) терапия.
Съществуват различни технически вариации на външното (перкутанно) облъчване. Някои от тях включват:
- Високодозово, триизмерно лъчелечение (3DCRT)
- Модилирано по интензитет лъчелечение (IMRT); динамичната му ротационна форма нареченa VMAT с или без образно водене на лъчелечението (IGRT)
Движение на органите по време на лъчелечението
Вътрешните органи не са неподвижни по време на лъчелечението и простатата понякога се движи извън предвидената област на облъчване поради различно напълване на пикочния мехур и правото черво по време на облъчването.
Специализирана иновативна система (CBCT) за прецизно позициониране на пациента
При всяко облъчване на пациента се прилага ежедневно специализирана иновативна система CBCT, позволяваща прецизно позициониране на пациента. Тази технология прави възможно определянето на положението на простатата по време на облъчването и позволява извършване на необходимите корекции с цел постигане на максимална точност.
Какви са предимствата на Обемно модулираното ротационно лъчелечение
Лъчелечението е алтернатива на хирургичната операция в много случай на ранен простатен рак. При по-напреднали форми на заболяването, когато са въвлечени тазовите лимфни възли, операция не е обикновено показана и лъчелечението е единственото лечение, даващо шанс за излекуване. При високорисковите случаи, лъчелечението се комбинира с хормо-нално лечение.
В сравнение с по-старата апаратура ОМРЛ позволява да се реализира по-висока доза в таргетния туморен обем, като същевременно се постига максимална защита на здравите тъкани и органи.
Какви са страничните ефекти от външното лъчелечение
Общи реакции
В началото са възможни някои общи реакции на организма като отпадналост, липса на апетит, гадене. Обикновено преминават в първите дни без облъчване. Затова увеличете часовете на ежедневната почивка. При засилване на реакциите се обърнете за помощ към лекуващия Ви лекар.
При облъчване на простатата се наблюдават следните локални реакции, които започват обикновено към средата на лечебния курс и могат да продължат до 1 месец след приключването му.
- Гадене и по-рядко повръщане – при някои по-чувствителни пациенти то може да продължи и повече. Лекарят е този, който ще Ви назначи лекарства и хранителен режим за безпроблемно завършване на лечението.
- Къркорене на червата, колики, диария – появяват се след 10 – 15 сеанса. Възможно е да имате неколкократни изхождания дневно. Вашият лекар ще Ви предпише специални лекарства за облекчаване на оплакванията. Хранителният режим е от съществено значение.
- Дразнене на ануса, обостряне на хемороиди – ако имате хемороиди, те могат да се възпалят. По-честото изхождане води до раздразнение на зоната на ануса. Лекарят ще Ви предпише свещички или други лекарства.
- Често уриниране, в края на което може да има парене – Това се дължи на малка част от пикочния мехур, който се облъчва, тъй като простатата се намира между пикочния мехур и правото черво. Колкото и прецизно да е облъчването дори с най-модерната налична съвременна апаратура, малка част от пикочния мехур получава известна доза. Споделете със своя лекар и ще получите съвети и лекарства за преодоляването на този временен ефект.
- Загуба на апетит, леко отслабване. Тези странични ефекти преминават десетина дни след приключване на лечението.
- Космите на мястото на облъчването в края на лечението ще се разредят или опадат, но могат да се възстановят след няколко месеца.
Диетичният режим е от съществено значение за преминаване през лъчелечение в тази област. Категорично и задължително преустановете пушенето и употребата на алкохол.
- Пийте повече течности, но не прекалено горещи. Ограничете храните, богати на животински мазнини – мас, масло, сланина, свинско и овче месо. Консумирайте предимно месо от пиле и риба. Избягвайте храните, които имат слабителен ефект и водят до образуване на газове: богати на целулоза храни – салати, прясно зеле, чушки, репи, консумирайте доматите белени. От плодовете избягвайте круши, грозде, сливи, както и сухи плодове. Консумирайте готвени зеленчуци и супи. Позволени са сосовете. Избягвайте боб и леща.
- Не консумирайте пикантни, лютиви и кисели храни. Избягвайте ядките, тъй като те дразнят червата. Не се доверявайте на съвети, които препоръчват ядките за повишаване броя на левкоцитите.
- Не употребявайте слабителни средства, без да се консултирате с Вашия лекар.
има за цел забавяне и/или спиране на туморния растеж за различен интервал от време и е насочена към такива болни, чието заболяване вече не подлежи на излекуване, но може да се контролира за дълъг интервал – понякога за много години.
Съвременното лекарствено лечение на злокачествени- те тумори включва както класически цитотоксични и цитостатични лекарства (химиотерапия – противотуморни лекарства), така и лекарства от така наречената таргетна (прицелна) терапия, които поразяват избирателно определени мишени в туморните клетки, представляващи генетични мутации, които се установяват с генетични изследвания.
Понякога прицелната терапия се прилага самостоятелно, а в други случаи заедно с класическата химиотерапия. При някои видове рак се използват и лекарства, които имат имунологично действие (ваксини и др.).
Тя или унищожава туморните клетки, или забавя/спира тяхното делене в първичния тумор и/или неговите разсейки (метастази).
Съгласно националните стандарти, базирани на златните правила на Европейската (ESMO) и Американската (ASCO) асоциация по онкология (включително NCCN).
Решенията за необходимостта от прилагане и вида на химиотерапията се взимат на Клинична онкологична комисия по химиотерапия. Комисията е съставена от медицински онколози и заседава неколкократно всяка седмица. За всеки пациент се съставя решение в писмен вид, определящо вида на химиотерапията, брой курсове, ритмика, както и начина на проследяване на пациента и отчитане на терапевтичния ефект. Всеки болен има лекуващ лекар, проследяващ в динамика неговото състояние.
Прилаганите в химиотерапията противотуморни лекарства притежават различен механизъм на действие, ефективност и нежелани лекарствени реакции. Противотуморните лекарства се комбинират в схеми за рак на белите дробове, включително се спазват стандарти за изчисляване на дозата въз основа на биометрични (ръст, тегло) и функционални показатели, както и строги изисквания за продължителността и последователността на отделните инфузии.
Химиотерапията е основен клон на системното лекарствено лечение на рака на белите дробове.
