Рак на дебелото черво

1
Колоректалният карцином не е едно, а повече от 10 различни заболявания, обединени под общото наименование “Рак на дебелото черво”. От анатомична гледна точка дебелото черво се състои от различни части, всяка от които може да бъде засегната от онкологично заболяване със специфична хистологична характеристика.

Видът на туморите, стадият на заболяването, възрастта и придружаващите заболявания на пациентите са основните показатели, спрямо които се изготвя индивидуална терапевтична стратегия от специалистите.

Симптоми

Симптомите на колоректалния рак могат да бъдат:

  • Диария, запек или чувство, че изхождането е частично
  • Светло червена или много тъмна кръв в изпражненията
  • Промяна в изпражненията – стават по-тесни или по-тънки от обикновено
  • Дискомфорт в корема, като чести газове, подуване и болки
  • Загуба на тегло без определена причина
  • Анемия с дефицит на желязо
  • Постоянна умора

Тези симптоми  могат да са сигнал за други неонкологични заболявания. За да се постави диагноза за рак на дебело черво те трябва да възникнат внезапно и да са променливи. Както и при други онкологични заболявания, ако бъде открит в ранен стадий, ракът на дебелото черво може да бъде излекуван.  При наличие на един или повече от посочените симптоми е необходимо да се консултирате с гастроентеролог, който да назначи допълнителни изследвания.

Рискови фактори

Честотата на колоректалния рак варира за различните нации. Тези вариации се дължат както на специфики в националните регистри, статистическите данни, популационния генофонд, организацията на здравеопазването, така и на медицинската култура и начина на живот. В своята същност заболяването има генетична основа. Това не означава, че пациентите с колоректален рак винаги унаследяват заболяването. При сравнително малък процент от болните има наследствена предразположеност за рак, която увеличава риска за развитие на колоректален рак, но не предопределя появата му. При мнозинството от пациентите генетичните дефекти са десетки, дори стотици и се натрупват цял живот. В своята съвкупност генетичните мутации водят до злокачествена трансформация на клетките.

Полипите са образувания по вътрешната повърхност на дебелото черво. Те могат да имат различна форма и големина. С времето (месеци, години) клетките по повърхността на полипите могат постепен- но да придобият характеристики, различни от тези на нормалните клетки.

Злокачествената трансформация на тези клетки намира израз в тяхното неконтролируемо делене и развиването на способност за навлизане в стената на червото и разпространение в организма както на съседни на първичното огнище места, така и на далечни локализации чрез кръвообращението и лимфата.

Диагностика и скрининг

Най-пълна информация от диагностичните методи дава извършването на колоноскопия и вземането на биопсия от суспектни (подозрителни) лезии по вътрешната повърхност на дебелото черво, както и премахването на полипи и тяхното хистологично изследване.

Образните изследвания, каквито и да са те, имат уточняваща разпространението на заболяването роля. Те не могат да докажат категорично произхода на туморите или да конкретизират тяхната хистология, което има определящо значение за оформянето на индивидуален терапевтичен план за пациентите.

Изследването на туморни маркери единствено допълва процеса на диагностично доуточняване. От една страна, туморните маркери могат да се завишат и при неспецифични възпалителни процеси по хода на храносмилателния тракт. От друга страна, за част от болните те могат и да не са наднормени и да не са показателни за развитието на онкологично заболяване. В повечето случаи маркерите имат значение в контекста на динамичното им регулярно проследяване в хода на терапевтичния процес за оценка на терапевтичното повлияване.

Образните изследвания като ПЕТ-КТ скенер и компютърна томография позволяват на лекарите точно да локализират рака, както и да преценят дали има местастази в други части от тялото. 

Стадии

Лекарите използват диагностичните изследвания, за да определят стадия на болестта, съответно стадирането може да не е пълно докато не приключат всички изследвания. Информацията за стадия помага за изготвянето на лечебния план на пациента и за прогнозата на заболяването. Съществуват различни системи за стадиране за различните видове рак.

TNM система за стадиране

TNM системата е един от начините, който лекарите използват, за да опишат стадия на заболяването. Лекарите използват резултатите от диагностичните изследвания , за да отговорят на следните въпроси:

Тумор (Т) : Туморът нараснал ли е в стената на колона или ректума? Колко слоя на стената са засегнати?
Лимфни възели(N) : Засегнал ли е туморът лимфните възли? Ако е така, къде и в каква степен?
Метастази (M) : Метастазирал ли е ракът и в други части на тялото? Ако да, къде и в каква степен?

Резултатите се комбинирани, за да се определи стадия на рак на всеки пациент.

Съществуват 5 стадия: стадий 0 (нула) и стадии от I до IV. Стадият предоставя общ начин за описание на раковото заболяване, за да могат лекарите, работейки заедно да определят най-доброто лечение.

Тумор (Т)

Според TNM системата буквата Т плюс буква или номер от 0 до 4 се използва, за да се опише до колко първичният тумор  е прорастнал в стената на дебелото черво. Някои стадии са разделени на по-малки групи, което помагат да се опише тумора по-подробно.

Лечение

Oпределянето на стадия на заболяването се осъществява в повечето случаи след извършване на оперативна интервенция, хистологична оценка на отстранения тумор и лимфни възли и вземане предвид данните от образните изследвания за разпространението на заболяването в организма. Стадиите са номерирани от I до IV със съответни подстадии.

От значение за терапията и прогнозата е това колко дълбоко в стената на червото е прораснал туморът, засегнал ли е органи в съседство, регионални или далечни лимфни възли и др. Ето защо отстраняване на лимфните възли по време на операция е от особено значение за вземането на най-адекватно решение за терапевтично поведение при тези болни.

Прилагането на химиотерапия и лъчелечение може да стане пред оперативно и следоперативно при съответните индикации за тези видове терапия.

Лъчетерапия

При ректалните карциноми приложението на лъчете- рапия много често е част от комплексното лечение. За повлияване на метастатичните огнища в черния дроб, белите дробове и лимфните възли е възможно в определени случаи (когато те са единични, достатъчно големи и на достъпни за облъчване места) приложението на стереотактична радиохирургия – вид лъчелечение. Това лечение позволява концентрирано прилагане на големи фракции радиация върху прецизно дефинирана област. По този начин се постига щадене на нормалните струк- тури и тъкани около туморното огнище – например чер- нодробния и белодробния паренхим.

Медицинска онкология

Системното противотуморно лекарствено лечение включва: химиотерапия, ендокринна терапия, таргетна (прицелна) терапия, Имуноонкологично лечение и някои други видове лекарства с протитуморно действие. 

Неоадювантна химиотерапия (предоперативна) – лечение, което служи за намаляване на туморния обем с цел по-добро провеждане на оперативно лечение или лъчева терапия. Тя спомага за намаляване риска от развитие на метастази (разсейки от поселили се в различни органи туморни клетки).  

Адювантна химиотерапия (профилактична) – лечение, което се извършва в определени стадии при някои видове тумори, за да се унищожат останалите след операцията единични клетки в организма, които могат да се поселят в определена локализация и след време да започнат активно да се делят, като формират метастази или повторно развитие на тумора в мястото на неговото първично развитие. Често при адювантното лечение към класическата химиотерапия се добавя и модерна таргетна (прицелна) терапия. Адювантно може да се приложи и хормонална (ендокринна) терапия.

Лечебна химиотерапия – има за цел забавяне и/или спиране на туморния растеж за различен интервал от време и е насочена към болни, чието заболяване не подлежи на излекуване, но може да се контролира за дълъг интервал – понякога за много години.

Съвременното лекарствено лечение на злокачествените тумори включва както класически цитотоксични и цитостатични лекарства (химиотерапия – противотуморни лекарства), така и лекарства от таргетната (прицелна) терапия, които поразяват избирателно определени мишени в туморните клетки, представляващи генетични мутации, доказани с генетични изследвания.

Източник: Българско онкологично научно дружество (БОНД)



Практическо ръководство за повече движение за хора с напреднал (метастатичен) колоректален карцином

 

За по-ползотворни разговори с Вашите лекуващи лекари – за пациенти с напреднал (метастатичен) колоректален карцином

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

Ние използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт.
Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че приемате политиката за поверителност!