Д-р Светлана Ганчева, която помага болестта да се преодолява елегантно и интелигентно

1

Когато Съдбата е решила да те предизвика с диагнозата „рак“, според мен тя има и други планове за теб…

Всичко при мен започна не просто лошо, а много лошо – с непоставена навреме диагноза (въпреки моята добросъвестност в годините), с проблемно изпълнена и обезобразяваща биопсия, с лутане и безпокойство кой е моят път на лечение. Започнах с лош вкус от лекари, на които разчитах рано да го хванат, да са съвестни и прецизни, с много въпроси и съмнения за всичко случило се и очаквано. И така настроена тръгнах по пътя на лечението, с химиотерапията.

По пътя си дотук срещнах доста специалисти. Вече всяка седмица в болницата за мен се грижат истински човеци – симпатични, динамични, любезни, професионалисти. Но както и в другите сфери на живота, случва се сред хората да срещнеш специален; някой, който ще помниш винаги и за който ще говориш различно и емоционално. За мен специалният лекар в момента е д-р Ганчева!

Виждаме се почти всяка седмица. Дори зад маските сякаш виждам усмивката й, така го чувствам. Макар повечето време тя да гледа екрана на компютъра, където е медицинската информация, която тя тълкува, за да ме лекува, в тези очи намирам нужното – увереност, че вървим накъдето трябва. В началото и двете бяхме делови; нашите срещи бяха сесии бързи въпроси и отговори. Тя беше спокойна и уравновесена, предаде и на мен това усещане. Начинът, по който досега ме „води“ ме кара да се чувствам, че плавам в кораб през море с плаващи айсберги, но с много опитен капитан.

Обожавам как се отнася – и елегантно и интелигентно – нямам въпрос, бил той и маловажен или нестандартен оставен без отговор, нямам и-мейл, на който не ми е отговорила своевременно дори с думи, че ще го говорим при следващото ни виждане. Обяснява ми достатъчно, умело контролира възможното безпокойство да не губя мотивация, реалистично коментира състоянието ми, в необходимия случай би проявила и неочакван, но фин хумор.

Така покрай болестта Съдбата ме среща с човеци, някои от които по-специални, връща и увеличава вярата ми в доброто и в хората, дава ми съвършено различна перспектива за живота, приоритетите в него и прочит на взаимоотношенията.

И ако диагнозата „рак“ е дълго и трудно пътуване, за някои може би е най-важна последната гара. За мен обаче и самото пътуване има значение!

С него си учиш уроците и преконфигурираш житейски възгледите си. За такава цел са нужни и някои специални хора – лекарите с главни букви, които да са амалгама от високи професионални способности и личностен натюрел и качества като д-р Ганчева!


Г-жа Йолита Ботева благодари на д-р Светлана Ганчева от Аджибадем Сити Клиник – Младост.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Ние използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт.
Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че приемате политиката за поверителност!