Една майска вечер, преди 11 години, се оказа,че имам бучка на гърдата. Напипа я съпругът ми. Бяха ми купили същия ден билет за Палермо, служебно пътуване до любимата Италия.
Едва осъмнах, не помня как съм стигнала до кабинета на д-р Пенев (мир на душата му). Прегледа ме обстойно само с двете си ръце и каза, че 90% според него е фиброаденом, но трябва да се оперира, като по всяка вероятност е доброкачествен.
Бях убедена, че няма да се оперирам в родния ми град, потърсих второ мнение в Пловдив. Близка лекарка-гинеколог ми препоръча мамолог. Мамографията бе разчетена и отново 90% процента се смятаха за доброкачествено образование.
Операцията беше неизбежна.
Доверих се на д-р Тулев за операцията. Неговото мнение също бе, че 90% е доброкачвствено, но разбира се 10 процента са онова, което най-малко искаме, онази част от 100 те процента.
После… Гефрирът… Хистологията. Пижама с копчета отпред, изследвания, дата за операция.
„Три дни и на четвъртия те изписваме.“
Какво да излъжа за тези няколко дни родителите си? Най-вече заради майка ми, оперирана от рак на гърдата, с пълна мастектомия…
Проект! Да, по проект ще бъда няколко дни извън града, ще и кажа.
27 юни 2012 година. Водят ме към операционната, пулсът ми е в гърлото, лягам и ме разпъват като на кръст. Анестезиоложката ми се скара за лакираните нокти (някой беше забравил да ми каже, че не трябва).
Заспивам.
Изведнъж чувам, някой да ме вика по име.
Не мога да дишам. Опитвам и пак не мога. А гласът все това повтаря “Дишай!”
Е, усетиха, че ми е нужна помощ. После поех глътка въздух.
Количката тръгна, унася ме, виждам угрижените лижа на съпруга ми и леля ми – само те знаеха къде съм и защо съм там.
Не разбрах в първия момент защо са тези физиономии. Преместиха ме на леглото, стегната съм като в примка, трудно поемам въздух, толкова стегана е превръзката.
Влиза някой в стаята. Д-р Тулев… “Съжалявам Катя, но бързата хистология показа злокачествено образование” … Онези 10 процента…
Унася ме, повръща ми се… От упойката ли или от новината? Повръщам…
Следобед картинката някак се подрежда, имам два маркуча, те са били причината за скръбните им физиономии, защото ги видели, още като са ме изкарали от операционната.
Аз чак в онзи следобед осъзнах, че съм с рак и че ми е направена квадрантектомия. Майка ми нямаше този късмет, в родния ми град битува максимата “Има гърда – има проблем, няма гърда, няма проблем.“
Започна ходенето по мъките, страховете, терапиите, изгубените приятели. Сигурно не са знаели как да реагират.
Запомних надписа на един плакат на входа на КОЦ – Пловдив. Като се прибрах в къщи и минаха няколко седмици, аз се сетих да потърся надписа в интернет. Седнах пред компютъра и написах АПОЗ, надписът от онзи плакат…
Не мога да кажа, че сме близки с д-р Тулев, но съм благодарна, че си го избрах, благодарна съм за решението, което е взел на онзи 27 юни 2012 г.
Веднъж в годината го посещавам. И вече 11 години съм в ремисия.
Благодаря.
Катя Демирева
