Превенцията, прецизната диагностика и дигитализацията са ключовите дейности, в които държавата да инвестира усилия веднага, препоръчват участниците в обществен форум, организиран от АПОЗ и ARPharM
Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, Европейската коалиция на пациентите с рак, Асоциацията на студентите-медици в България – София, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители и партньори организираха обществен форум, посветен на Националния план за борба с рака. В събитието се включиха пациенти, медици, национални и международни здравни експерти, дипломати, политици, представители на изпълнителната власт и на индустрията. Събитието постави акцент върху стълбовете на приетия от Министерски съвет на 4 януари 2023 г. план за справяне с онкологичните заболявания – превенция, диагностика, лечение и качество на живот. Всички участници се обединиха около това, че приемането на борба с рака е постижение, но сериозен недостатък е това, че по него няма сериозна активност.
„Много време загубихме за приемането на този план. Добри сме в лечението, но не сме добри в проследяването и в ранното откриване. Влагат се огромни средства, но този процес остава изолиран от превенцията, профилактиката и проследяването след активната терапия. Това са все дейности, които могат да бъдат свързани в едно цяло и това е пътят, за да се намали заболеваемостта от рак, тъй като в момента раковите заболявания са 16% от всички у нас“, коментира здравният министър проф. Христо Хинков. Той допълни, че предстои създаването на Национален съвет по онкология, който ще координира дейностите, включени в Националния план за борба с рака.
До 2030 г. с 25% повече ще са европейците, които ще бъдат засегнати от различните форми на ракови заболявания, т.е. ракът в някакъв смисъл е епидемична болест. Пациентските организации знаят, че успехът на всички действия по реализирането на антираковите планове на европейските държави в голяма степен зависи от политиците, които ги управляват. „Усилията зависят от това доколко самата държава членка ще приеме това като сериозен проблем и доколко ще приложи своят антираков план“, предупреди от своя страна президентът на Европейската коалиция на пациентите с рак проф. Франческо Де Лоренцо. За забавяне на сроковете по реализирането на Националния план за борба с рака, както и за това че част от тях са много далечни, алармираха по време на форума пациентските представители. Според Гергана Богданова от фондация “Една от осем“ е необходимо да се планират конкретни действия, в чието изпълнение пациентите също трябва да бъдат включени.
Превенцията и ранната диагностика са ключови дейности за намаляването на последиците от рака върху различните обществени системи. Съвременната медицина може да добави 13 години живот за пациент, диагностициран в първи или втори стадий на рак на гърдата, но само 4 години за пациент, диагностициран в трети и четвърти стадий. Съвременните методи за диагностика и лечение на раковите заболявания чувствително удължават живота на пациентите и качеството му, но добрата онкологична помощ не е възможна без добра профилактика, коментира Деян Денев от ARPharM. От друга страна експерти изчисляват, че 27 на сто от всички заболявания от рак в България, са от рака на млечната жлеза, за скрининг на които държавата е отделила едва 30 млн. лв. при необходими 277 млн. за период от пет години. Три пъти по-разходно ефективно е да се въведе скринингова програма за рак на млечната жлеза. Ако се въведе скрининг на рака на маточната шийка например смъртността от това заболяване ще се намали с 90%, изчислява здравният експерт Славейко Джамбазов. Нужните за такъв скрининг средства възлизат на около 60 млн. лв. за пет години, но ще добавят 24 години живот при ранна диагностика на рисковите пациенти. По отношение на рака на дебелото черво инвестицията в скрининг може да увеличи с над 80% преживяемостта на пациентите.
По инициатива на представителя на пациентските организации в НС на НЗОК, биомаркерната диагностика ще бъде включена в бюджета на Касата, каза пред участниците във форума заместник-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов. Той допълни, че ще се осигурят средства за част от биомаркерната диагностика, ще се проучат технологиите и лабораториите, които ще ги извършват. Проф. Илко Гетов също потвърди трите приоритета на правителството по отношение на намаляването на последиците от рака – профилактиката, по-доброто лечение на българските граждани, т.е. достъпът до модерни терапии и диагностика, и дигитализацията. На територията на страната е необходимо изграждането на т.нар. мултидисциплинарни референтни центрове, което е заложено в Националния план за възстановяване и развитие, допълни зам.-министър Гетов. По Плана са предвидени и средства за масов скрининг, а през следващата година ще започне и надграждането на националната здравноинформационна система в областта на онкологията, допълни проф. Гетов.
Предстои създаването на модул „Онкология“ в Националната здравноинформационна система. Този модул ще трябва да предостави информация по нов начин, а не само да се регистрира самото заболяване. Това допълни от своя страна заместник-министърът на електронното управление Валентин Мундров. „Събираните данни са за целите на пациентите, включително и за по-ранно установяване на някои болести и за предвиждане къде да се насочат ресурси. Информацията за онкологията, като една от най-важните сфери в здравеопазването, би трябвало да бъде по-специализирана, и лекарите трябва да участват в изработването на този модул“, допълни заместник-министърът.
От своя страна Борис Костадинов от „Информационно обслужване“ АД коментира, че се разработва и модул за дългосрочна грижа за пациента, който ще е факт догодина, който има за цел да подпомогне лекарите при докладването и събирането на необходимата информация за целите на профилактиката, скрининга и последващите анализи. Една от първите функционалности, които държавният системен интегратор ще въведе най-рано догодина, е регистрацията на заболявания за дългосрочно наблюдение, каквито са онкологичните, включително различни етапи на лечението и мониторирането на заболяването. „Информацията и данните са най-доброто оръжие на всичко, въпросът е те да бъдат събрани, анализирани и достъпни“, допълни медикът д-р Радослав Мангалджиев. „Настояваме в процеса на дигитализация и развитие на онкологичната база данни личните данни на пациентите да бъдат защитени, тъй като не смятам, че те са защитени. Към момента не се взема изричното писмено съгласие на пациента за съхраняването на данните ни в НЗИС“, коментира председателят на Сдружение за развитие на българското здравеопазване Боряна Ботева.
Участниците в обществения форум се обединиха около това да настояват пред институциите за повече конкретика в планирането и реализирането на последващите действия в реализирането на Националния антираков план.
Снимки, презентации, както и акценти от всички изказвания във форума можете да намерите на сайта на събитието: www.ecpc.oncobg.info
Гледай пълен запис на форума:
