12 на сто от всички новодиагностицирани жени с рак на гърдата в България са в последния – метастатичен стадий. И този дял непрекъснато расте. С новите терапии обаче това не означава сигурна смърт – те дават време, а времето носи още нови терапии и нова надежда. Така е възможно болестта да бъде превърната в хронична, а животът на пациентите удължен значително. Въпросът е обаче те да имат достъп до новите формули, да могат да сменят лечения и да комбинират между новоткритите молекули.
Това бяха основните изводи и послания по време на конференция “Животът с рак – предизвикателството метастатичен рак на гърдата”, панел от която беше модерирана от Евгения Александрова, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и приятели.
Макар да няма мораториум върху новите европейски терапии, на практика такъв има, отбеляза в изказването си д-р Антоанета Томова, началник-отделение в Комплексен онкологичен център – Пловдив. Тя отбеляза, че одобрени в света и Европа молекули, въвеждащи нови терапии, всъщност могат да бъдат прилагани в 8-9 онкологични центъра в България от общо 25. Така пациентите или нямат достъп поради липса на възможности да пътуват до тези центрове, или трябва да плащат значителни суми за транспорт, настаняване и др. Отделно всеки лекар извън тези онкологични центрове трябвало да търси връзки с колеги от съответните звена, който ще е склонен да приеме техните пациенти, да ги лекува с новите молекули и няма да ги върне.
А експертите посочиха, че тези нови молекули всъщност са шансът за живот на болните в метастатичен стадий на рак на гърдата. Така можело да се контролира достатъчно добре болестта, така че хората да могат да живеят пълноценно. А ако нещо не действа – да се смени или комбинира с друго. “Нали сме в Европейския съюз, защо да нямат и българските пациенти достъп до това, което тези в ЕС ползват”, попита д-р Томова.
Участниците в дискусията наблегнаха още на нуждата от повече подкрепа, включително психологическа и дори взаимопомощ, както за пациентите, така и а техните семейства, роднини, близки приятели. Много от пациентките с метастатичен рак споделяли, че докато в начална фаза на болестта са получавали голяма подкрепа, то при връщане на заболяването, подкрепата в семейството и на работното място пада.
Затова в световната практика има много нови методи и похвати, както и цяло едно направление по онкологична психология. На лекарите им се обяснява как да общуват с пациентите и семейството, а на болните и близките им се дават насоки, идеи как да подходят към деца, към роднини. И макар в българското законодателство също да има възможности към болниците да бъдат назначавани специализирани психолози, това на практика не работи, отбеляза Евгения Александрова, председател на Асоциация на пациентите с онкологични заболявания.
Освен статистиката, че в световен мащаб една от шест жени с рак на гърдата ще бъде диагностицирана за първи път вече с метастази, д-р Ася Консулова от Българското онкологично научно дружество отбеляза и че 50 на сто от пациентите имат нужда от повече, по-съвременна, коректна и ясна информация по въпроса.
