Евгения Адърска е председател на Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и е напълно отдадена на мисията си да подкрепи всеки, който се сблъска с болестта. Макар че отрича да е борбен човек, тя успява да застане на страната на пациентите, на страната на техните роднини, на страната на медиците и на страната на институциите едновременно, без да се отклонява от каузата си. Една от последните кампании с нейно участие разпространи широко книгата “A woman goes to the doctor” на Рей Клуун, друга обиколи страната и стигна до Европейския парламент, за да призове към толерантност, трета популяризира жените, преодолели болестта. Когато говори за постигнатия финансов ангажимент на държавата към рехабилитационната програма “Victoria”, Адърска грее, а последната й реализирана идея е свързана с платформата MedicNet в подкрепа на пациенти, които искат второ мнение или консултация в чужбина, и в подкрепа на медиците, които искат да обменят международен опит на наша територия.Какво й дава сили? “Силите, отговаря тя, са си заложени в нас. И допълва: Щом зависи от хората, щом хората могат да го направят, значи може да се случи.”
Като какъв човек се определяте?
Майка ми казваше, че съм дебела глава. Всичките ми опити да я опровергая се провалиха
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Всички сме едно цяло. Всяка промяна – добра или лоша – ни засяга лично. Длъжни сме да дисциплинираме егото си и да поддържаме баланса във вселената.
Любимият ви момент от деня?
Everyone, в който ме е застигнала радост. Може и през нощта.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Самата ми работа е предизвикателство. Да отскубнеш човек от извечния му страх от смъртта и да го заразиш с живот е неописуемо преживяване.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно петгодишно дете?
Помагам на мама и татко да поплачат, за да се върнат при теб усмихнати. Но половината от това обяснение е цитат на петгодишен мъдрец…
Как си почивате?
Обожавам изящната словесност. Веднага се влюбвам в автора. А влюбването е най-мощният генератор на енергия – каква ти умора!
Какво ви зарежда?
Предаността. Волята да се подчиниш на съзиданието.
Какво ви разсмива?
Претенциите. Дори основателните…
Какво ви натъжава?
Духовната слепота.
Какво ви вбесява?
Правдивостта на крилатия израз “Простакът е непобедим.” Безделието също.
Личност, на която се възхищавате?
Не мога да й дам име, тя е пъзел от възхитителните качества много личности, които са ме докоснали и развили. Възхищават ме хората, които ни правят по-големи в мечтите ни!
Кое свое качество харесвате най-много?
Търпението, което често определям като биволско.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Чувствам се незавършена, сякаш ми липсва половината…
Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да умея да преодолявам глухотата и слепотата.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Програмата за комплексна рехабилитация за жени с рак на гърдата “Victoria”, която вече се финансира изцяло от държавата. Получих повече, море от възторг – поредното потвърждение, че съм един щастлив човек.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Видеофен (мога да гледам филми денонощно), разбира се Google и dir.bg, без да броим мрежите, където безразборно откривам понякога уникални неща – фотография, дизайн, музика, дивни местенца или просто уникални хора.
Къде бихте искали да живеете?
Ако живея с когото искам, мястото няма значение – ще го превърна в рай.
Любимите ви имена?
Харесвам всяко име, дадено с любов. Но Александър… ме кара да настръхвам. Всъщност това е моминската ми фамилия.
Най-интересното място, на което сте били?
Хонконг, но през цялото време имах чувството, че някой ме е стиснал за гърлото. Нямам обяснение… Докато зимната пързалка на “Рокфелер център” в Ню Йорк ме кара да искам да се връщам там всяка зима, ако може!
Мото или цитат, близки до философията ви за живота?
Ако има сто причини да не свърша нещо и само една да го свърша – избирам нея!
