Пет пациентски организации изразиха несъгласие с публикуваните за обществено обсъждане промени в Наредба №9 от 2019 г., която определя пакета от здравни дейности, финансирани от НЗОК. Проектът беше качен на портала за обществени консултации на 20 септември 2025 г., със срок за становища до 3 октомври.
В своето общо прессъобщение организациите посочват, че предложените изменения не решават дългогодишния проблем с достъпа на онкологичните пациенти до биомаркерна туморна диагностика. Като основен пример те посочват Амбулаторна процедура №43, свързана със специфични изследвания при онкологични заболявания. Въпреки че е част от Наредбата и Националния рамков договор вече повече от пет години, тя практически не се използва и до момента няма пациент, преминал биомаркерни тестове по тази процедура.
Според организациите липсва ясно разписан алгоритъм за това кои изследвания се покриват при различните видове рак и в кои клинични ситуации са приложими. Те напомнят, че многократно – включително през 2025 г. – са настоявали АПр №43 да бъде модернизирана, като в тази посока има и публична подкрепа от водещи медицински специалисти.
Пациентските организации определят промените, предложени от Министерството на здравеопазването, като „козметични“. Те критикуват и създаването на нова Амбулаторна процедура №50, която обхваща само NGS-базирани молекулярно-генетични тестове. Според тях това може да доведе до нови неравенства, тъй като част от клинично значимите изследвания – например имунохистохимични тестове като PD-L1, ALK или EGFR – остават без финансиране.
В официално становище до министъра на здравеопазването организациите настояват за въвеждане на пълно финансиране на всички клиничнозначими биомаркерни изследвания, единен стандарт за заплащане и контрол, аналогичен на практиките в други държави от ЕС, приемане на предложените от тях изменения в АПр №43, обсъждани в работната група на МЗ
В съобщението се отбелязва, че България остава единствената страна в Европейския съюз, в която биомаркерната туморна диагностика не се покрива от бюджета на здравната каса. Това принуждава пациентите да заплащат изследванията сами – в размер от няколкостотин до няколко хиляди лева – или напълно да се лишат от тях. Така, според организациите, част от пациентите не получават най-подходящото лечение, което води до по-чести хоспитализации, по-високи разходи и по-лоши здравни резултати.
В заключение те подчертават, че навременната биомаркерна диагностика е ключова за правилния избор на терапия. Според тях е недопустимо в условията на съвременно лечение с таргетни и имунотерапии достъпът до тези изследвания да остава ограничен.
Становището е подписано от Сдружение за развитие на българското здравеопазване, БАЗП, Сдружение „Общност МОСТОВЕ, Фондация „Нана Гладуиш – Една от 8“, АПОЗ.
