Лекар

Лекарите от всички специалности, и особено общопрактикуващите лекари, са първата и най-постоянната точка на контакт на пациента със здравната система. Тази страница обобщава доказателствата и препоръките за ранно разпознаване, комуникация, психосоциален скрининг и интегрирана грижа, с акцент върху българския контекст.

Ранно разпознаване и насочване

Колоректалният рак, ракът на белия дроб, на гърдата и на простатата са най-честите онкологични заболявания в България, а ракът на белия дроб е водещата причина за смърт от рак. Много пациенти се диагностицират в напреднал стадий. Ранното насочване при упорити или съчетани симптоми е ключово.

• Мислете за рак при нови, упорити (над 3 седмици) или прогресиращи симптоми, особено след 40-годишна възраст: необяснима загуба на тегло, хемоптизи, упорита кашлица или пресипналост, дисфагия, ректално кървене или промяна в дефекацията, желязодефицитна анемия без ясна причина, постменопаузно кървене, палпируема формация, хематурия.
• Документирайте ясно клиничното подозрение в направлението, за да се ускори диагностиката.
• Използвайте сигурна мрежа (safety netting): уговорете контрол, ако симптомите не отминат, дори при нормални първоначални резултати.

Скрининг и профилактика в практиката

• Насърчавайте участието в организираните програми за скрининг на рака на маточната шийка (HPV тест) и на дебелото черво (FIT), които се въвеждат в България, и насочвайте за мамография според възрастта.
• Препоръката на Съвета на ЕС от 2022 г. предвижда и поетапно въвеждане на скрининг за рак на белия дроб с нискодозова КТ при тежки пушачи и организиран подход към скрининга за рак на простатата (PSA с ЯМР). Рандомизираните изследвания NLST и NELSON показват намаляване на смъртността от рак на белия дроб, а ERSPC намаляване на смъртността от рак на простатата, но със значим риск от свръхдиагностика.
• Всяка консултация е възможност за кратка интервенция за отказ от тютюнопушене и намаляване на алкохола, както и за препоръка за ваксинация срещу HPV и хепатит B.

Съобщаване на диагнозата

Протоколът SPIKES описва шест стъпки: подготовка на обстановката, разбиране на представата на пациента, покана за информация, предаване на знанието, реакция на емоциите и обобщение и план. Консенсусните насоки на ASCO за комуникация препоръчват да се проверява разбирането, да се избягва медицинският жаргон, да се обсъжда целта на лечението и да се включват близките според желанието на пациента.

Психосоциален скрининг

Около една трета от онкологично болните имат психично разстройство в даден период. Насоките на NCCN препоръчват рутинен скрининг на дистреса, например с термометъра за дистрес. Резултат 4 или повече от 10 е сигнал за по-подробна оценка и насочване. Психоонкологичните интервенции имат доказан ефект върху емоционалния дистрес и качеството на живот.

Ранна палиативна грижа

При метастатично заболяване ранното включване на палиативна грижа успоредно с онкологичното лечение подобрява качеството на живот и намалява депресивните симптоми. Обсъждайте рано целите на грижата и предпочитанията на пациента.

Проследяване и грижа за преживелите

ESMO препоръчва структурирана грижа за преживелите рака: обобщение на лечението, план за проследяване, оценка на късните ефекти, кардиометаболитния риск и психичното здраве и координация между онколога и общопрактикуващия лекар.

Насочване към подкрепа

Информирайте пациентите и близките им за Зелената линия на АПОЗ (0700 14 602), за психологическото консултиране и за работните листове „Моят личен навигатор“, които помагат за организирането на документите и въпросите по пътя на лечението.

Полезно за вас

• Видове ракОбобщена информация по локализации
• Пациентски навигаторКоординация на маршрута
• ПсихологПсихоонкологични интервенции
• Личен навигатор (PDF)Инструмент за пациентите

Източници

1. International Agency for Research on Cancer. Global Cancer Observatory: Cancer Today, България (GLOBOCAN 2024). gco.iarc.who.int
2. Препоръка на Съвета от 9 декември 2022 г. относно укрепването на профилактиката чрез ранно откриване: нов подход на ЕС към скрининга на рака (2022/C 473/01). Официален вестник на ЕС, C 473, 13.12.2022. EUR-Lex
3. National Lung Screening Trial Research Team. Reduced lung-cancer mortality with low-dose computed tomographic screening. N Engl J Med. 2011;365(5):395–409. doi:10.1056/NEJMoa1102873
4. de Koning HJ, van der Aalst CM, de Jong PA, et al. Reduced lung-cancer mortality with volume CT screening in a randomized trial. N Engl J Med. 2020;382(6):503–513. doi:10.1056/NEJMoa1911793
5. Schröder FH, Hugosson J, Roobol MJ, et al. Screening and prostate cancer mortality: results of the ERSPC at 13 years of follow-up. Lancet. 2014;384(9959):2027–2035. doi:10.1016/S0140-6736(14)60525-0
6. Baile WF, Buckman R, Lenzi R, et al. SPIKES: a six-step protocol for delivering bad news: application to the patient with cancer. Oncologist. 2000;5(4):302–311. doi:10.1634/theoncologist.5-4-302
7. Gilligan T, Coyle N, Frankel RM, et al. Patient-clinician communication: American Society of Clinical Oncology consensus guideline. J Clin Oncol. 2017;35(31):3618–3632. doi:10.1200/JCO.2017.75.2311
8. Mehnert A, Brähler E, Faller H, et al. Four-week prevalence of mental disorders in patients with cancer across major tumor entities. J Clin Oncol. 2014;32(31):3540–3546. doi:10.1200/JCO.2014.56.0086
9. Riba MB, Donovan KA, Andersen B, et al. Distress management, version 3.2019, NCCN Clinical Practice Guidelines in Oncology. J Natl Compr Canc Netw. 2019;17(10):1229–1249. doi:10.6004/jnccn.2019.0048
10. Faller H, Schuler M, Richard M, et al. Effects of psycho-oncologic interventions on emotional distress and quality of life in adult patients with cancer: systematic review and meta-analysis. J Clin Oncol. 2013;31(6):782–793. doi:10.1200/JCO.2011.40.8922
11. Temel JS, Greer JA, Muzikansky A, et al. Early palliative care for patients with metastatic non-small-cell lung cancer. N Engl J Med. 2010;363(8):733–742. doi:10.1056/NEJMoa1000678
12. Vaz-Luis I, Masiero M, Cavaletti G, et al. ESMO Expert Consensus Statements on Cancer Survivorship: promoting high-quality survivorship care and research. Ann Oncol. 2022;33(11):1119–1133. doi:10.1016/j.annonc.2022.07.1941