Генетика

Специфичен субтип, позволяващ избор на таргетна терапия

HER2 (човешки епидермален растежен фактор рецептор 2) е белтък, който контролира растежа и преживяемостта на нормални, здрави клетки. Част от раковите заболявания, включително и на гърдата, могат да продуцират по – големи количества от HER2.

Карциномите на гърдата, които експресират повече от нормалното HER2 се отнасят като HER2-позитивни, докато тези които експресират много малко или не експресират HER2 се отнасят към HER2-негативни.

HER2-low описва нов субтип карцином на гърдата, който има HER2 белтък, но не в достатъчно количество, за да се класифицира като HER2-позитивен. HER2-low субтип се наблюдава при около 45–55% от всички случаи на карцином на гърдата.

При диагностицирането на инвазивен или метастатичен рак на гърдата, туморния HER2 статус се определя, за да се насочи към подходящ избор на терапия. Инвазивен рак на гърдата означава, че раковите клетки са се разпространили в околните тъкани, докато метастатичен рак на гърдата води до разпространение в далечни части на тялото (например кости или мозък).

Субтипът HER2-low описва рак на гърдата, който е „между“ HER2-позитивен и HER2-негативен. Това означава, че раковите клетки имат HER2 белтъци на тяхната повърхността си, но не са достатъчни за да се определят като HER2-позитивни. Преди, HER2-low рак на гърдата се е класифицирал и лекувал като HER2-негативен, поради недостатъчното количество HER2 белтъци, за да бъде ефективна HER2 таргетната терапия.

Първата терапия за HER2-low рак на гърдата е одобрена в САЩ през 2022 г. и в Европейския съюз през 2023 г. Тя е ефективна при метастатично заболяване, което дава по-големи надежди на специалистите и пациентите.

Независимо от HER2 статуса, няколко други фактора се взимат предвид когато се преценя индивидуалната терапия при рак на гърдата. Част от тези фактори включват:

• Стадиране на карцинома (разпространение и обем на рака в тялото);
• Статус на хормонални рецептори (дали туморът има белтъци към които хормоните естроген и прогестерон могат да се захванат и по този начин да стимулират туморен растеж, отбелязват се като ER+, ER-, PR+, PR-);
• Наличие на генетична мутация (например BRCA1 и BRCA2);
• Индивидуални предпочитания на пациента и статус на менопауза;

Симптомите при HER2-Low рак на гърдата могат да са същите като при HER2-позитивен или HER2-негативен рак на гърдата. Основната отличителна черта при HER2 субтиповете е, че HER2-позитивните тумори могат да са сред най – агресивните. Допълнителното количество HER2 рецептори върху повърхността на раковите клетки потиква тумора към бърз растеж и разпространение (метастазиране). При HER2-позитивният рак на гърдата има риск от възникване на рецидив.

Симптомите при HER2-low рак на гърдата включват:

• Бучка или маса на гърдата (най – честият първи симптом);
• Частично или пълно подуване на гърдите;
• Болка в гърдите или промени на кожата и зърното (напр. вдлъбване, зачервяване, лющене или удебеляване);
• Секреция от зърното, която е бистра или кървава;
• Зърното се обръща навътре;
• Подути лимфни възли в подмишницата или близо до ключицата.

При поставяне на диагнозата, при между 5% и 8% от всички случаи с рак на гърдата проследяващият лекар наблюдава симптоми на метастаза. Най – честата локация на метастаза и съответните симптоми включват:

• Кости - костна болка и фрактури (счупване на кост);
• Бял дроб - затруднено дишане, персистираща кашлица и хемоптиза (кашлица с кръв);
• Черен дроб - абдоминален дискомфорт или подуване вдясно, жълтеница (пожълтяване на кожата и белите части на очите), понижен апетит;
• Мозък - главоболие, слабост, изтръпване, промени в зрението;

След като е открит тумора, се взима тъканна проба и се изпраща за специфично изследване, което необходимо да се определи дали раковите клетки имат висок, ниски или нормални нива на белтъка HER2. Нивата на HER2 белтъка класифицират индивидуалният субтип при рак на гърдата, което дава насоки и за свързаните с тях терапевтични стратегии.

Имунохистохимичният метод (IHC) е първият лабораторен тест, който се прилага за да се определи HER2 статуса. Оценката на пробата се прави от патолог (лекар – специалист). При анализа на индивидуалният HER2 статус, имунохистохимията измерва количеството на HER2 белтъчните рецептори на повърхността на раковите клетки:

• Ако IHC оценката е 0, ракът е HER2-негативен (при слабо, едва доловимо оцветяване се говори за HER2-ultralow)
• Ако IHC оценката е 1+, ракът е HER2-low
• Ако IHC оценката е 3+, ракът е HER2-позитивен
• Ако IHC оценката е 2+, се прави второ изследване чрез ин ситу хибридизация (FISH или друг ISH метод)

Тестът FISH изследва гена, който кодира HER2 белтъка и се анализира колко копия от него присъстват. Ако FISH е позитивен (присъстват допълнителни копия от гена), ракът е HER2-позитивен. Ако FISH е негативен, туморът е HER2-low.

Терапията при рак на гърдата, включително и субтипа HER2-low, има за цел да ограничи растежа и разпространението на ракови клетки на гърдата и да предотврати връщането на болестта. Методите за лечение на рак на гърдата, включват хирургия, лъчетерапия, химиотерапия, хормонална терапия, имунотерапия и таргетна терапия. Таргетните терапии са „насочени“ към специфични белтъци на раковите клетките на гърдата, с цел да се унищожат или да се забави растежа им. Таргетната терапия се различава от химиотерапията, защото е насочени към определени клетки, а не към всички здрави и бързорастящи клетки в тялото.

Преди, HER2-low рак на гърдата се е класифицирал и лекувал като HER2-негативен и до 2022 година не са били налични таргетни терапии при този субтип. През август 2022, Агенцията по Храни и Лекарства (FDA) в САЩ одобрява първата таргетна терапия при HER2-low рак на гърдата, а именно Enhertu (fam-trastuzumab deruxtecan).

Enhertu, известен още като T-DXd (трастузумаб дерукстекан), може да се прилага при възрастни с неоперабилен или метастазирал HER2-low рак на гърдата, които:

• са получили поне една линия химиотерапия за метастатично заболяване, или
• са имали рецидив по време на следоперативна (адювантна) химиотерапия или до 6 месеца след нея.
• При хормонозависим (HR+) HER2-low или HER2-ultralow рак след поне една линия хормонална терапия за метастатично заболяване, съгласно по-новите одобрения от 2024–2025 г. Конкретните показания в България зависят от решенията на НЗОК и лекуващия онколог.

Enhertu е интравенозно (прилагано през вената) лекарство, състоящо се от моноклонално антитяло (протеин, който се свързва със специфична мишена върху клетъчната повърхност), химически свързано с химиотерапевтично лекарство (т.нар. конюгат антитяло-лекарство). В този случай моноклоналното антитяло е трастузумаб, а цитотоксичната част е дерукстекан, инхибитор на ензима топоизомераза I.

Трастузумабовата част на Enhertu се прикрепя към HER2 на повърхността на клетките на рака на гърдата и навлиза в тях. Когато влезе в клетката, дерукстекановата част на Enhertu се освобождава, причинявайки увреждане на ДНК и клетъчна смърт.

Ракът на гърдата е комплексен и изисква персонализиран подход. Статусът на HER2, независимо дали е негативен, позитивен или нисък, е определящ фактор и не може да се определи като „добър“ или „лош“.

Като цяло, HER2 със сигурност е жизненоважен прогностичен (оценка за резултата) маркер при рак на гърдата. Въпреки че HER2-позитивният рак се свързва с лоша прогноза, откриването на терапии, насочени към HER2, промени перспективата, което доведе до по-добри резултати, включително по-продължителна обща преживяемост.

Що се отнася до рака на гърдата с HER2-Low, експертите все по-задълбочено проучват този подтип. Но фактът, че ракът реагира на терапии, насочени към HER2, като Enhertu, е силно обещаващ.

В по- голяма част от случаите, ракът на яйчниците възниква спорадично по неизвестна причина. Въпреки това, около 15–20% от случаите на епителен рак на яйчниците се дължат на мутации (промени) в гени, които се предават от родител на дете. Това се нарича наследствен рак на яйчниците. Най-често се причинява от мутации в BRCA1 и BRCA2 гените. Всеки един от нас е носител на тези два гена, които помагат за поправката на увредени клетки. При възникване на нарушения и мутации в BRCA1 и BRCA2 гените, се повишава рискът от възникване на карцином на яйчници, гърдата и някои други видове злокачествени образувание.

Друга причина за наследствен рак на яйчниците е синдром на Линч (Lynch syndrome). Синдромът на Линч е често срещана причина за наследствено онкологично заболяване на дебелото черво и матката, но също така може да доведе до рак на яйчниците и други ракови заболявания. Рак на яйчниците, следствие на BRCA мутация или синдром на Линч, може да възникне в по-млада възраст в сравнение с ненаследствената форма на рак на яйчниците.

Въз основа на възрастта, здравната и фамилна история, медицински специалист прави оценка за вероятността от наследствена форма на овариален карцином. Генетичното изследване може да помогне да се разбере дали има носителство на мутация в BRCA гените или в други раково-свързани гени и се препоръчва за всички жени с епителен рак на яйчниците, независимо от фамилната история. Резултатът от BRCA и HRD тестването има важна роля при избора на поддържащо лечение с PARP инхибитори след добър отговор към първоначалната химиотерапия. За генетичното тестване е необходимо малко количество венозна кръв или проба натривка от букална лигавица (вътрешната част на бузата). Лицата с положителен генетичен тест или които имат силна фамилна онкологична анамнеза, трябва посетете здравен специалист и се препоръчва провеждане на генетично консултиране. В допълнение към тестването за наследствени BRCA мутации, може да се препоръча тестване на проба от самия тумор. Мутации, открити в туморното образувание са известни като соматични или туморни мутации.

Препоръчва се генетично изследване за всички диагностицирани с рак на яйчниците. То може да определи дали имате мутация в BRCA гени или в други, които имат роля при наследствения рак.

• Туморни маркери - представлява вещество, намиращо се в телесните тъкани или течност, които може да са признак на рак. Изследването на туморни маркери не се използва самостоятелно за диагностициране онкологично заболяване, но изменените им серумни нива могат да сигнализират за здравословни проблеми. Заедно с друга информация, туморни маркери могат да помогнат за диагностициране на рак на яйчниците и проследяване на отговора към лечението.

Раков антиген-125 (CA-125) е най-често тестван маркер за рак на яйчниците. Трябва да се има предвид, че здравословни състояния, които не са онкологични, като например ендометриоза и дивертикулит, могат също да повишат нивата на CA-125. Както и не винаги ниските нива на CA-125 се свързват с отсъствие на овариален карцином. Някои видове рак на яйчниците не водят до повишаване на CA-125.

При лица с по-рядко срещан овариален карцином, могат да бъдат насочени към тестване на други туморни маркери.

• Инхибин (обикновено инхибин А и инхибин В) – В комбинация с CA-125, помага за оценка наличието на раково образувание и също диагностициране на овариален тумор, наречен гранулозноклетъчен тумор, и по-рядко се използва за диагностициране на муцинозен епителен тумор на яйчниците;
• Бета-човешки хорионгонадотропин (β-hCG) – повишени стойности могат да се наблюдават при млади жени с тумори на герминативните клетки на яйчниците;
• Алфа-фетопротеин (AFP) – също се свързва с тумори на герминативните клетки на яйчниците;
• Лактат дехидрогеназа (LDH) - комбинирането на серумен LDH с други туморни маркери като алфа-фетопротеин, CA125 и hCG-β подобрява диагнозата на определени типове тумор на яйчниците;
• Карциноембрионален антиген (CEA) – в комбинация с CA-125 може да подобри диагностицирането;
• CA 19-9 - високите нива на CA 19-9 са свързани с някои видове рак на яйчниците, включително светлоклетъчен рак, тератоми и вторични злокачествени заболявания;
• HE4 - човешки епидидимисен протеин 4 (HE4) се използва заедно с CA-125 за наблюдение на жени, които са били лекувани за епителен рак на яйчниците;

Биомаркерите са характеристики на тумора, които могат помогнат при насочване към подходящо лечение (туморно профилиране). Често представляват мутации (промени) в ДНК на раковите клетки. Тестването за биомаркери включва анализиране на малко количество туморна тъкан или изследване нa кръвна проба във сертифицирана и акредитирана, високоспециализирана и технологична лаборатория, следваща практиките на добра лабораторна работа (GLP). Освен избора на специфична поддържаща терапия, резултатите могат да насочат към подходящи клинични изпитвания.

BRCA мутацията е сред най-важните биомаркери, използвани за прогнозиране и предикция при рак на яйчниците. BRCA мутациите са форма на дефицит на хомоложна рекомбинация или така наречен HRD - статус. Но HRD – положителен статус може да се наблюдава и при други промени в ДНК, които също имат отношение към лечението при заболяването.

• Микросателитна нестабилност (MSI) - представлява генетична промяна, която може да възникне при някои видове рак на яйчниците. Това се случва, когато нормалният процес на тялото за коригиране на малки грешки в ДНК не работи правилно. В резултат на това малки повтарящи се участъци от ДНК, наречени микросателити, стават нестабилни или променят дължината си. Наличието на MSI при рак на яйчниците може да повлияе на поведението на болестта и как реагира към определени лечения. Например, туморите с MSI често реагират по-добре на специфични лекарства за имунотерапия, които помагат на имунната система да разпознае и атакува раковите клетки. Тестването за MSI помага на медицинските специалисти да разберат по-добре туморните характеристики и възможността за насочване към персонализирани терапии;
• Поправка на несъответствие (MMR) – представлява естествен процес в клетките, който помага да се коригират малки грешки в ДНК – инструкциите, които казват на вашите клетки как да растат и функционират. В някои случаи системата MMR не работи правилно или така наречен „дефицит на MMR“ води до промени или възникване на мутации в ДНК. Това може да увеличи риска от развитие на определени видове рак, включително рак на яйчниците. Тестването за MMR статус е важно, защото помага на лекарите да разберат по-добре вашия специфичен рак. Положителният резултат за дефицит на MMR, може да насочи към избор на по-подходяща и персонализирана терапия;
• HER2 експресия - HER2 е белтък, открит на повърхността на някои ракови клетки, включително някои видове рак на яйчниците. Когато раковите клетки на яйчниците имат високи нива на HER2, това понякога може да направи рака по-агресивен. При силна HER2 експресия (IHC 3+) в напреднал стадий вече може да се обсъди лечение с трастузумаб дерукстекан, одобрено независимо от вида на тумора;
• Туморна мутационна тежест (TMB) - отнася се до броя на генетичните мутации, открити в тумора. При рак на яйчниците, изучаването на TMB ще помогне на лекарите да разберат как ракът може да реагира на определени лечения, особено имунотерапия. По-висок TMB означава, че има повече мутации в раковите клетки, което може да направи тумора по-разпознаваем за имунната система. Това потенциално може да доведе до по-добри терапевтични отговори, които помагат на имунната система да се бори с рака. Обратно, по-нисък TMB може да означава, че е по-малко вероятно туморът да реагира на тези видове терапии;
• BRAF V600E мутация - представлява специфична промяна или мутация в ген, наречен BRAF. Наличието на BRAF V600E, може да накара клетките да растат и да се делят по-бързо, отколкото трябва, което може да допринесе за развитието на рак. Тази мутация се среща по-рядко, но е важна, защото може да повлияе на поведението на болестта, избора на и отговора към определени лечения. По-специално при нискостепенен серозен рак на яйчниците и гранични серозни тумори, BRAF V600E е свързана с по-благоприятна прогноза и потенциална чувствителност към терапии с BRAF инхибитори. Тази мутация също е свързана с ранен стадий на заболяването и серозна гранична хистология;
• Експресия на фолатен рецептор алфа (FRα) – често е свръхекспресиран и се свързана с агресивността на тумора, резистентност към химиотерапия и по-лошите резултати. FRα е белтък на клетъчната повърхност, който играе роля в клетъчния растеж и делене. При висока експресия на FRα и платина-резистентно заболяване е одобрено таргетното лечение мирветуксимаб соравтанзин;
• RET сливания (фузии) - много редки промени, които стимулират клетъчния растеж. При тях съществуват таргетни лекарства, одобрени независимо от вида на тумора;
• Сливане на NTRK ген – срещат се по-рядко, но наличието им може да насочи към избор на подходящи таргетни или инхибиторни терапии, особено при напреднали, рецидивиращи или резистентни на лечение случаи.

Ако имате въпроси относно изследването на биомаркери или подходящи такива, не забравяйте да ги обсъдите с вашия здравен екип.

Изготвил: Силва Кюркчиян, дб

Източници:

• Национална цялостна мрежа за борба с рака (National Comprehensive Cancer Network): https://www.nccn.org
• Европейско дружество по медицинска онкология (European Society for Medical Oncology): https://www.esmo.org
• Национален център за биотехнологична информация (National Center for Biotechnology Information): https://www.ncbi.nlm.nih.gov

Днес знаем, че голяма част от туморите на панкреаса са свързани с определени наследствени или придобити генетични промени. Идентифицирането на тези мутации чрез генетични тестове може да бъде решаващо.

Около 5–10% от случаите на рак на панкреаса са свързани с наследствена предразположеност. Най-честата причина са мутации в гена BRCA2, по-рядко в BRCA1, PALB2 и ATM. Всеки един от нас е носител на тези два гена, които помагат за поправката на увредени клетки. При възникване на нарушения и мутации в BRCA1 и BRCA2 гените, се повишава рискът от възникване на карцином на панкреаса, яйчниците, гърдата и други видове злокачествени образувания.

Генетично тестване се препоръчва за всички пациенти с аденокарцином на панкреаса, независимо от фамилната история, като гените, които са от голямо значение, са ATM, BRCA1, BRCA2, CDKN2A, PALB2, STK11, TP53, както и характерните за синдрома на Линч гени - MLH1, MSH2, MSH6, EPCAM.

Наследственият панкреатит, който също може да е предпоставка за развиване на онкологично заболяване, понякога се причинява от варианти в PRSS1 и SPINK1 гените. Тестване за тези специфични гени, обаче, се препоръчва само, ако налице е лична или фамилна анамнеза с екзокринни панкреатични карциноми.

Бележка: Рак на панкреаса, следствие на BRCA мутация или синдром на Линч, може да възникне в доста по-млада възраст в сравнение с ненаследствената форма на рак на панкреаса.

Защо е важно да се обмисли генетично тестване?

Въз основа на Вашата възраст, здравната и фамилната Ви история, медицинските специалисти правят оценка за вероятността от наследствена форма на карцином. Генетичното изследване може да помогне да се разбере, дали има носителство на мутация в някои от тестваните раково-свързани гени и може да се обсъди и при хора с близки роднини, диагностицирани с рак на панкреаса.

За генетичното тестване, ориентирано към наследствени изменения, е необходимо малко количество венозна кръв или натривка от букалната лигавица (вътрешната част на бузата). Чрез такъв тип изследване можете да получите представа за изменения на герминативно ниво. В зависимост от резултата, може да се препоръча тестване и на проба от самия тумор, ако има открит такъв. Мутации, открити в туморното образувание, са известни като соматични или туморни, и се различават от герминативните находки, тъй като не се унаследяват, а възникват спонтанно.

За щастие, генетичното консултиране и тестване се е развило до такава степен, че може да предложи множество варианти, в зависимост от Вашия индивидуален случай. Основните предимства, които дават генетичните тестове, са:

• по-добър шанс за ранна диагноза - ако се установи, че сте носител на рисков вариант, редовните профилактични прегледи започват по-рано и са по-целенасочени според Вашите лични нужди.
• персонализирано лечение - при метастатичен рак на панкреаса и наследствена BRCA мутация поддържащото лечение с PARP инхибитора олапариб удължава времето без прогресия на болестта, след като заболяването е овладяно с платинова химиотерапия.
• сигурност за семейството - ако се установи, че имате висок риск, роднините Ви също могат да се изследват и да бъдат предпазени чрез навременен скрининг.

Генетичното консултиране и тестване са ключът към взимането на информирани и по-добри медицински решения, по-голям шанс за контрол на заболяването, ако бъде открито такова, и осигуряване на спокойствие за Вас и Вашите близки.

При установен чрез други способи висок риск се препоръчват ежегодни образни или ендоскопски изследвания. Те се предлагат особено при строго дефинирани високорискови групи - такива са носители на патологични варианти в гени като BRCA1/2, PALB2, CDKN2A и др., или при наличие на много случаи на онкологични заболявания в семейството. По последни препоръки е необходимо целенасочено проследяване при такива лица.

За адекватна превенция се препоръчва ранен скрининг на няколко гена, свързани със заболяването:

При установена мутация в ген:

Препоръка за начало на скрининг

STK11

Обмислете започване на скрининг на възраст 30–35 години*

CDKN2A

Обмислете започване на скрининг на възраст 40 години*

ATM или BRCA2

Обмислете започване на скрининг на възраст 50 години*

BRCA1, MLH1, MSH2, MSH6, EPCAM, PALB2 или TP53 (скринингът се провежда в специализиран център, по преценка на гастроентеролог и генетик)

Ако имате един или повече близки роднини с екзокринен рак на панкреаса, обмислете започване на скрининг на възраст 50 години*

* - или 10 години преди най-ранната възраст, на която е била поставена диагноза за екзокринен рак на панкреаса във Вашето семейство.

Изследване на биомаркери

Туморни биомаркери – представляват вещества, намиращи се в телесните тъкани или течности, които може да са признак на рак. Изследването на туморни маркери не се използва самостоятелно за диагностициране на онкологично заболяване, но изменените им серумни нива могат да сигнализират за други здравословни проблеми. В този смисъл, туморните маркери могат да помогнат за диагностициране на рак на панкреаса и евентуално проследяване на отговора към лечението.

• CA19-9 е най-често изследваният серумен маркер при рак на панкреаса; при завишени стойности има основание да се предприемат допълнителни изследвания; може да бъде полезен при асимптоматични случаи и за мониториране, но сам по себе си не е подходящ скринингов тест поради ниска чувствителност и специфичност на метода.

Проучвания показват, че комбинирането на CA19-9 с други туморни маркери, като CEA и CA125, може да подобри точността, но нито една комбинация не е утвърдена като скринингов тест.

• CEA (карциноембрионалният антиген) е серумен туморен биомаркер, който се повишава при различни злокачествени заболявания като колоректален карцином, медуларен карцином на щитовидната жлеза, рак на гърдата, муцинозен рак на яйчниците и др. При анализ на комбинация от нивата на CA19-9 и CEA се постига резултат, който може да помогне за поставяне на диагноза и прогноза при рак на панкреаса, особено при напредналите форми на заболяването.
• Друго изследване включва комбинация от CA 125 (раков антиген 125) и CA19-9. Серумният туморен маркер CA 125 е характерен за овариален, ендометриален перитонеален карцином и рак на фалопиеви тръби, но е доказано, че комбинацията от нивата на CA 125 и CA19- 9 повишава значително чувствителността и диагностичната точност на метода, изследващ нивата на туморните биомаркери при рака на панкреаса

Генетични биомаркери

Биомаркерите са характеристики на тумора, които могат да помогнат при насочване към подходящо лечение (това се нарича още туморно профилиране). Често представляват мутации (промени) в ДНК на раковите клетки. Тестването за биомаркери включва анализиране на малко количество туморна тъкан или изследване на кръвна проба. Това се извършва в сертифицирани и акредитирани, високоспециализирани лаборатории, спазващи изискванията на добрата лабораторна практика (GLP). Освен да помогнат за избора на специфична поддържаща терапия, резултатите могат да насочат и към подходящи клинични изпитвания.

• Микросателитна нестабилност (MSI) - представлява генетична промяна, която може да възникне при някои видове рак. Това се случва, когато нормалният процес на тялото за коригиране на малки грешки в ДНК не работи правилно. В резултат на това малки повтарящи се участъци от ДНК, наречени микросателити, стават нестабилни и/или променят дължината си. Наличието на MSI при рак на панкреаса може да повлияе на поведението на болестта и как реагира към определени лечения. Например, туморите с MSI често реагират по-добре на специфични лекарства за имунотерапия, които помагат на имунната система да разпознае и атакува раковите клетки. Тестването за MSI помага на медицинските специалисти да разберат по-добре туморните характеристики и възможността за насочване към персонализирани терапии.
• Поправка на несъответствие (MMR) - представлява естествен процес в клетките, който помага да се коригират малки грешки в ДНК - инструкциите, които казват на Вашите клетки как да растат и функционират. В някои случаи системата MMR не работи правилно и така нареченият „дефицит на MMR“ води до промени или възникване на мутации в ДНК. Това може да увеличи риска от развитие на определени онкологични заболявания, включително рак на панкреаса. Тестването за MMR статус е важно, защото помага на лекарите да разберат по-добре Вашия тумор. Положителният резултат за дефицит на MMR, може да насочи към избор на по-подходяща и персонализирана терапия.
• Имунохистохимичен тест (IHC) - търси дали липсва някой от MMR протеините. Липсата е сигнал за генетична мутация.
• Туморна мутационна тежест (TMB) - отнася се до броя на генетичните мутации, открити в тумора. При рак на панкреаса, изучаването на TMB ще помогне на лекарите да разберат как ракът може да реагира на определени лечения, особено имунотерапия. По-висок TMB означава, че има повече мутации в раковите клетки, което може да направи тумора по-разпознаваем за имунната система. Това потенциално може да доведе до по-добри терапевтични отговори, които помагат на имунната система да се бори с рака. Обратно, по-нисък TMB може да означава, че е по-малко вероятно туморът да реагира на тези видове терапии.

При рака на панкреаса MSI-H/dMMR се наблюдават при около 1–2% от случаите, а висок TMB също е рядък. Въпреки това откриването им има голямо значение, защото тези пациенти могат да получат имунотерапия. ESMO препоръчва широко молекулярно профилиране (NGS) при напреднал рак на панкреаса, за да се открият редки промени, които могат да насочат лечението (например BRCA/PALB2, KRAS G12C, NRG1, NTRK или RET сливания).

Как генетичното тестване е от значение за лечението на карцином на панкреаса?

Лечението при рак на панкреаса често зависи от индивидуалните нужди на пациента, тъй като за него има значение не само стадият на заболяването, но и разположението на тумора, общото състояние на пациента, както и типа на образуванието.

Оперативната резекция е предпочитаният от лекарите вариант за лечение и дава шанс за пълно излекуване, но за съжаление, тя е възможна при по-малко от 20% от пациентите. Много от тях нямат този късмет. Често се случва да се открият метастази или туморът да е засегнал и други жизненоважни органи или кръвоносни съдове. Друга особеност, която не е за пренебрегване, е, че една операция сама по себе си крие рискове и изисква пациентът да е в добро общо състояние. Дори и да бъде извършена резекция, е възможно да останат туморни клетки, което налага допълнително лечение.

При много от пациентите се прилага химиотерапия.

• Ако оперативна намеса все пак е възможна, след нея се прилага адювантна химиотерапия.
• Когато операция не е възможна, химиотерапията се прилага за забавяне на хода на заболяването.
• При някои пациенти пък се прилага неоадювантна химиотерапия, за да се “смали” тумора до размери, които да подлежат на операция.

При рак на панкреаса лъчетерапията почти не намира приложение, но понякога се прилага преди оперативна манипулация.

Редки са случаите, при които този тип карцином може да бъде повлиян от първия път, затова от голямо значение е да сте наясно с Вашите опции при търсенето на правилното лечение. Ракът на панкреаса е агресивен и склонен към метастази, а и често неподатлив на изпробваните терапии. Именно при подобни случаи на помощ идват някои генетични тестове, които имат способността да оценят реакцията на пациента към специфични терапевтични агенти и това може да помогне на лекуващият лекар да вземе най-доброто решение за Вашия индивидуален случай. Към момента има множество таргетни терапии и имунотерапевтични медикаменти, някои в ход на клинично проучване, които биха могли да помогнат, но те се назначават на база на резултат от генетично изследване.

Ако Вие или Ваш близък имате въпроси по темата, не се колебайте да се свържете с генетичен консултант и да споделите с Вашия медицински специалист, за да обсъдите най-добрите възможности за Вашия индивидуален случай!

Автор на статията: Адриана Печанска, MSc