Психолог

Психоонкологията изучава психологическите, социалните и поведенческите измерения на рака и помага на пациентите, близките и екипите да се справят с тях. Тази страница обобщава данните за честотата на психичните разстройства, препоръките за скрининг и интервенциите с доказан ефект.

Колко често

Емоционалният дистрес е непрекъснат спектър: от нормалните чувства на уязвимост, тъга и страх до състояния, които нарушават функционирането. Международното дружество по психоонкология (IPOS) определя дистреса като „шестия жизнен показател“, а насоките на NCCN препоръчват той да се оценява рутинно при всички пациенти.

Скрининг и стъпаловидна грижа

1. СкринингПри диагнозата, при смяна на лечението, при прогресия и при края на лечението. Термометърът за дистрес (0–10) със списък на проблемите е кратък и валидиран инструмент. Резултат 4 или повече изисква по-подробна оценка.
2. ОценкаКлинично интервю, при нужда стандартизирани инструменти за тревожност и депресия (например PHQ-9 и GAD-7), оценка на суицидния риск, на социалната подкрепа и практическите проблеми.
3. Стъпаловидна интервенцияНасоките на ASCO (2023) препоръчват интензивността на помощта да съответства на тежестта: от психообразование и самопомощ до индивидуална психотерапия и психиатрична консултация с медикаментозно лечение.
4. ПроследяванеПовторна оценка на ефекта и на нуждите при всяка промяна в хода на заболяването.

Интервенции с доказан ефект

• Когнитивно-поведенческа терапия при тревожност, депресия, безсъние и страх от рецидив. Мета-анализът на Faller и сътр. показва малък до среден ефект на психоонкологичните интервенции върху емоционалния дистрес, тревожността, депресията и качеството на живот.
• Интервенции, базирани на осъзнатост (mindfulness), особено при преживели рака.
• Смисло-центрирана групова психотерапия при напреднал рак, подобряваща духовното благополучие и усещането за смисъл.
• CALM (Managing Cancer and Living Meaningfully), кратка индивидуална терапия за пациенти с напреднал рак, намаляваща депресивните симптоми.
• Терапия на достойнството в края на живота, подобряваща преживяването на достойнство и благополучието при част от пациентите.
• Двойкови и семейни интервенции, които подобряват справянето на близките.

Работа с близките и с екипа

Близките имат нужди, които често остават незабелязани. Програмите за подкрепа на полагащите грижи намаляват тежестта на грижата и подобряват справянето. Психологът има роля и в обучението на екипите за комуникация, в съобщаването на лоши новини (протокол SPIKES) и в превенцията на прегарянето.

В българския контекст

Достъпът до психоонкологична помощ в България е неравномерен. Добрата практика включва рутинен скрининг на дистреса в онкологичните звена, ясни пътища за насочване и включване на психолога в мултидисциплинарния екип. Пациентите и близките могат да се обърнат към Зелената линия на АПОЗ и към раздела „Психологическо консултиране“.

Полезно за вас

• Психологическо консултиранеУслуги за пациенти и близки
• Близък и полагащ грижиНуждите на семейството
• Преживял ракаСтрах от рецидив
• Социален работникСоциални права

Източници

1. Mehnert A, Brähler E, Faller H, et al. Four-week prevalence of mental disorders in patients with cancer across major tumor entities. J Clin Oncol. 2014;32(31):3540–3546. doi:10.1200/JCO.2014.56.0086
2. Mitchell AJ, Chan M, Bhatti H, et al. Prevalence of depression, anxiety, and adjustment disorder in oncological, haematological, and palliative-care settings: a meta-analysis of 94 interview-based studies. Lancet Oncol. 2011;12(2):160–174. doi:10.1016/S1470-2045(11)70002-X
3. Riba MB, Donovan KA, Andersen B, et al. Distress management, version 3.2019, NCCN Clinical Practice Guidelines in Oncology. J Natl Compr Canc Netw. 2019;17(10):1229–1249. doi:10.6004/jnccn.2019.0048
4. Andersen BL, Lacchetti C, Ashing K, et al. Management of anxiety and depression in adult survivors of cancer: ASCO guideline update. J Clin Oncol. 2023;41(18):3426–3453. doi:10.1200/JCO.23.00293
5. Faller H, Schuler M, Richard M, et al. Effects of psycho-oncologic interventions on emotional distress and quality of life in adult patients with cancer: systematic review and meta-analysis. J Clin Oncol. 2013;31(6):782–793. doi:10.1200/JCO.2011.40.8922
6. Breitbart W, Rosenfeld B, Pessin H, et al. Meaning-centered group psychotherapy: an effective intervention for improving psychological well-being in patients with advanced cancer. J Clin Oncol. 2015;33(7):749–754. doi:10.1200/JCO.2014.57.2198
7. Rodin G, Lo C, Rydall A, et al. Managing Cancer and Living Meaningfully (CALM): a randomized controlled trial of a psychological intervention for patients with advanced cancer. J Clin Oncol. 2018;36(23):2422–2432. doi:10.1200/JCO.2017.77.1097
8. Chochinov HM, Kristjanson LJ, Breitbart W, et al. Effect of dignity therapy on distress and end-of-life experience in terminally ill patients: a randomised controlled trial. Lancet Oncol. 2011;12(8):753–762. doi:10.1016/S1470-2045(11)70153-X
9. Northouse LL, Katapodi MC, Song L, Zhang L, Mood DW. Interventions with family caregivers of cancer patients: meta-analysis of randomized trials. CA Cancer J Clin. 2010;60(5):317–339. doi:10.3322/caac.20081
10. Baile WF, Buckman R, Lenzi R, et al. SPIKES: a six-step protocol for delivering bad news: application to the patient with cancer. Oncologist. 2000;5(4):302–311. doi:10.1634/theoncologist.5-4-302