Към основното съдържание
Зелена линия за консултации: 0700 14 602 (10–17 ч.)
Дарете

Три поколения жени споделят топъл момент заедно

Кампания „Грижа за поколенията“

Овариален карцином (рак на яйчниците)

Всяка жена заслужава да познава тялото си и да знае кога да потърси лекар. Това е страницата, на която събрахме най-важното – с топлина, но и с наука зад всяка дума.

Разберете повече ↓

Скъпа приятелко,

Ако четеш това – може би просто искаш да научиш повече, а може би нещо вътре в теб вече те е накарало да потърсиш отговори. И в двата случая си на правилното място. Ракът на яйчниците често „мълчи“ в началото си, но твоето тяло говори и си струва да го изслушаш. Тази страница не е, за да те плаши – тя е, за да ти даде знание, спокойствие и конкретна стъпка напред: обади се и запази час за профилактичен преглед.

С грижа, Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ)

~1 на 91 е приблизителният доживотен риск за жена да развие рак на яйчниците (ACS)
~44% доживотен риск при носителки на мутация в гена BRCA1
> 2 от 3 случая се откриват в по-напреднал стадий – затова ранните сигнали имат значение

Лекар утешително докосва рамото на пациентка по време на консултация

Защо профилактиката е толкова важна

Ракът на яйчниците няма рутинен скринингов тест, какъвто имаме например за рака на шийката на матката или гърдата. Точно затова редовният гинекологичен преглед и честният разговор с лекаря за собственото тяло остават най-силният ни инструмент. Не чакай да „мине от само себе си“ – едно обаждане може да бъде началото на спокойствието ти.

Жените, диагностицирани в ранен стадий, имат значително по-добра прогноза. Знанието не е страх – то е сила, която ти дава контрол.

Какво да знаеш за заболяването

Симптоми
  • Жени със следните симптоми трябва да се консултират с гинеколог:
  • Болка в тазовата област, която не преминава
  • Необичайно вагинално кървене или секрет
  • Удебеляване или бучка, която причинява болка или може да се палпира (опипа) в тазовата област. Туморната маса често е фиксирана и плътна
  • Болка или напрежение в тазовата област

Други симптоми, които могат да се проявят във всеки стадий, са болка в корема, запек, подут корем, диария, силна умора и често уриниране. При напреднал епителен рак на яйчниците по-често се наблюдават увеличаване на обиколката на корема, гадене, загуба на апетит, лошо храносмилане, чувство за бързо засищане при хранене и затруднено дишане. Тези симптоми са чести и невинаги се дължат на рак на яйчниците, но не бива да се пренебрегват, ако станат постоянни, зачестят или се влошат в рамките на няколко седмици.

Изследването на туморни маркери единствено допълва процеса на диагностично доуточняване. Туморните маркери могат да се завишат и при други заболявания или физиологични състояния в областта на малкия таз, например ендометриоза, доброкачествени овариални кисти, тазова възпалителна болест, бременност и др.

Рискови фактори

Рисков фактор е всяко обстоятелство, което увеличава вероятността от поява на рак на яйчниците. Наличието на един или няколко рискови фактора не означава, че жената непременно ще се разболее. Рискът за жени без фамилна обремененост е 1–2%, а средната възраст за възникване на болестта е 60 години. При жени с фамилна предиспозиция рискът е между 10% и 40%, а средната възраст на диагностициране е 40–50 години.

Фактори, които увеличават риска

  • Възраст – рискът нараства с възрастта. Рядко се среща под 40 години; половината от случаите са при жени над 60.
  • Наднормено тегло – индекс на телесна маса 30 или повече, особено ако е било така в ранна зрялост.
  • Късно забременяване или липса на бременност – първа износена бременност след 35 години или липса на бременност.
  • Ранна първа менструация – настъпила преди 12-годишна възраст.
  • Късно настъпване на менопауза – значително по-късно от средната възраст от 51 години.
  • Хормонална терапия след менопауза – прием на естроген, самостоятелно или с прогестерон.
  • Фамилна анамнеза – рак на яйчника, гърдата или дебелото черво при близки роднини от първа линия удвоява риска.
  • BRCA1/BRCA2 мутации – при BRCA1 доживотният риск е около 40%, а при BRCA2 – 10–20%. Около 40% от носителките нямат фамилна обремененост.
  • Наследствени генетични синдроми – до 25% от случаите, включително синдром на Линч, Peutz-Jeghers, Горлин, Ли-Фраумени и MUTYH-свързана полипоза.
  • Прекаран рак на гърдата – особено при фамилна обремененост за рак на гърдата.
  • Ендометриоза – повишава риска от светлоклетъчния и ендометриоидния подтип.
  • Етническа принадлежност – по-висок риск при жени с произход от Северна Америка, Северна Европа или евреи Ашкенази.
  • Тютюнопушене – не повишава общия риск, но се свързва с муцинозния подтип.

Превенция – фактори, които намаляват риска

Няма доказан метод за пълна превенция, но рискът от разболяване може да се намали.

  • Прием на противозачатъчни – при 3+ години прием рискът е с 30–50% по-нисък, с ефект, който продължава години след спиране.
  • Кърмене – колкото по-дълго кърми една жена, толкова по-нисък е рискът.
  • Бременност – повече износени бременности намаляват риска.
  • Хирургични интервенции – при високорискова BRCA1/BRCA2 мутация или синдром на Линч, отстраняването на яйчниците и фалопиевите тръби след приключено раждане може да понижи риска с до 96%.

Диагностика и скрининг

В ранните стадии на своето развитие ракът на яйчниците е най-често безсимптомен. За съжаление, повече от 70% от пациентките се диагностицират в напреднал III или IV стадий на болестта. В световен план не съществува надежден скринингов тест за рак на яйчниците. Регулярните прегледи при гинеколог са основната профилактична мярка за ранно диагностициране на заболяването.

От друга страна, за част от пациентките маркерите могат и да не са наднормени и да не са показателни за развитието на онкологично заболяване. Статистиката показва, че само в половината от случаите на ранен рак на яйчниците се отчитат завишени стойности на туморния маркер СА 125. В повечето случаи маркерите имат значение в контекста на динамичното им регулярно проследяване в хода на терапевтичния процес.

Всички образни изследвания имат уточняваща роля за разпространението на заболяването. Трансвагиналната ехография в сравнителен план е най-чувствителното изследване за оценка на патологични процеси в областта на малкия таз. Въпреки това образните изследвания не могат да докажат категорично произхода на туморите или да конкретизират хистологията, която има определящо значение за оформянето на индивидуален терапевтичен план за пациентите.

Важно е да се знае, че онкоцитонамазката (Pap тест), чрез която много жени се изследват за рак на маточната шийка, не е ефективна за откриване на рак на яйчниците.

Стадии

Стадият на рака на яйчниците определя степента на разпространение на онкологичното заболяване в организма, което има отношение към терапията и прогнозата. Стадиите са номерирани от I до IV със съответни подразделения. При правилно терапевтично поведение ракът на яйчниците в ранен стадий се лекува дефинитивно в повече от 90% от случаите.

  • I стадий – Ракът се ограничава само в яйчниците (или фалопиевите тръби)
  • II стадий – ракът обхваща яйчниците, фалопиевите тръби и матката
  • III стадий – ракът освен половите органи обхваща и перитонеума
  • IV стадий – разсейки на злокачествения тумор се разпространяват в цялото тяло

Лечение

Неизменна част от лечението на рака на яйчниците е оперативната намеса. В повечето случаи освен яйчниците оперативно се премахват и фалопиевите тръби заедно с матката и регионални лимфни възли. Проследяването на пациентките след постигане на пълна клинична ремисия е от изключително значение – с регулярни контролни прегледи, образни изследвания и стриктно проследяване на туморния маркер.

Химиотерапия – решенията за вида на химиотерапията се взимат от Клинична онкологична комисия. Видовете включват неоадювантна (преди операция), адювантна/профилактична (след операция) и палиативна (при рецидив или метастатично заболяване) химиотерапия.

Прицелна (таргетна) терапия – все още има ограничено приложение при малък контингент болни в подходящ стадий или с конкретни генни изменения, установени чрез генетични изследвания.

Лъчетерапия – сравнително ограничена роля в радикалното лечение, но полезна като палиативно лечение за овладяване на симптом или контрол на болката при напреднали случаи.

Съгласно националните стандарти, базирани на златните правила на Европейската (ESMO) и Американската (ASCO) асоциации по онкология (включително NCCN).

Допълнително: генетичен риск и биомаркери (BRCA, CA-125, HE4, ROMA)

Освен редовния преглед, днес науката познава няколко допълнителни инструмента, които помагат за по-добра преценка на риска и диагнозата. Обясняваме ги достъпно по-долу – с позоваване само на утвърдени научни източници.

Генетичен риск – гените BRCA1 и BRCA2

BRCA1 и BRCA2 са гени, които при здрав организъм помагат за поправка на увредено ДНК. Когато в тях има наследена мутация, този защитен механизъм не работи добре и рискът от рак на яйчниците (и на гърдата) се покачва значително. По данни на голямо международно проспективно проучване (Kuchenbaecker и съавт., JAMA 2017) рискът до 80-годишна възраст е около 44% при носителки на мутация в BRCA1 и около 17% при мутация в BRCA2 – спрямо среден риск от около 1–2% за жена без фамилна обремененост.

Затова Националната онкологична мрежа на САЩ (NCCN) и Обществото на гинеколожките онколози (SGO) препоръчват всяка жена с диагностициран рак на яйчниците да получи генетично консултиране и тест за BRCA1/2 – независимо дали има фамилна анамнеза за заболяването. Решението и интерпретацията на резултата винаги се правят заедно с лекар-генетик.

CA-125 – какво е и защо не е скринингов тест

CA-125 е белтък, чието ниво в кръвта може да се повиши при рак на яйчниците, но също и при напълно доброкачествени състояния – ендометриоза, кисти на яйчника, бременност, дори обикновена менструация. Именно заради това Американската работна група по превенция (USPSTF) и останалите водещи организации не препоръчват изследването на CA-125 (самостоятелно или с ехография) като скринингов тест при жени без оплаквания – то дава твърде много фалшиво положителни резултати, без да намалява смъртността от заболяването при масово изследване на здрави жени. CA-125 остава полезен не за ранно откриване, а за проследяване на вече диагностицирано заболяване по време и след лечение.

HE4 и индексът ROMA

HE4 е друг белтък-биомаркер, който за разлика от CA-125 не се повишава значимо при ендометриоза – затова често се изследва заедно с него. Комбинацията от HE4, CA-125 и менопаузалния статус на жената формира т.нар. ROMA индекс, който лекарите използват, за да преценят колко вероятно е вече установена тазова маса (находка от прегледа) да е злокачествена, преди да насочат пациентката към гинеколог-онколог. Както при CA-125, нито HE4, нито ROMA са одобрени като скринингов тест за здрави жени без находка – ролята им е диагностично уточняваща, по данни на систематичен научен преглед в списание Journal of Ovarian Research (публикуван в PMC на Националната медицинска библиотека на САЩ).

Накратко: редовният гинекологичен преглед е единствената достъпна днес профилактична мярка за всички жени. Генетичното тестване и кръвните биомаркери са ценни допълнителни инструменти, но се прилагат по преценка на лекар – при фамилна история или вече открита находка, не като рутинен скрининг.

Видео материали

Тук подбрахме обучителни видеа на български език от доказани медицински специалисти, не е нужен превод или субтитри.

Проф. Галина Чакалова, Национална онкологична болница – за смисъла от профилактичните прегледи (CredoWeb.bg)

Д-р Саня Ангелова – по повод месеца на осведоменост за рака на яйчниците (Medrec:M)

Доц. д-р Ася Консулова, поредица „Една от 8“, част 1 (има още 3 части)

Къде можеш да направиш преглед – онкологична мрежа в България

Данните са от Националната онкологична мрежа на БОНД (Българско онкологично научно дружество). Кликни върху маркер на картата или върху град от списъка, за да видиш лечебните заведения там.

Област с лечебно заведение Без включено заведение в списъка Град – кликни за детайли

Избери град на картата

Ще видиш тук списъка с онкологични лечебни заведения в избрания град.

Намери конкретен лекар с договор с НЗОК

Резултатите се зареждат директно тук, без да напускаш сайта на АПОЗ.

Избери област и натисни „Търси“.

Източник на данните: НЗОК (reports.nhif.bg).

Не си сама

Зад всяка статистика стои жена – сестра, майка, дъщеря, приятелка. АПОЗ съществува, за да сте заедно в пътя, независимо дали сте в превенция, в лечение или подкрепяте близък човек.

Пълен списък на лечебните заведения

Това са повечето лечебни заведения с онкологични звена в страната, към които можете да се обърнете за информация и консултация – по данни на БОНД. Където има официален сайт на заведението, името е свързано с него.

Държавни лечебни заведения (20)

[ПОПЪЛНИ при желание: за КОЦ – Стара Загора все още не намерихме потвърден официален сайт, а официалният сайт на СБАЛОЗ – Варна временно е свален от линк заради засечени признаци на хакната страница (реклама на казино и изложен вътрешен адрес) – ако имате по-актуална информация, пратете ми я и ще я добавя.]

Частни онкологични болници (9)
Източник: Национална онкологична мрежа, БОНД – oncologos.eu/nacionalna-onkologichna-mreja

Три поколения жени споделят топъл момент заедно

Направи своя профилактичен преглед

Той е лесен, отнема малко време и може да спаси живот – твоя или на жена, която обичаш. Поговори с личния си лекар или гинеколог за прегледа, кога да го направиш, какво е нужно да направиш. Нямаш избран гинеколог? Намери лекар с договор с НЗОК по тази връзка.

Кампанията „Грижа за поколенията“ се реализира от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ) в партньорство с AbbVie.

Съдържанието на тази страница е изготвено въз основа на научно верифицирани източници:

  • ESMO Clinical Practice Guideline – Newly Diagnosed and Relapsed Epithelial Ovarian Carcinoma – esmo.org
  • American Cancer Society – Ovarian Cancer Risk Factors & Signs/Symptoms – cancer.org
  • National Cancer Institute (NCI) – Ovarian, Fallopian Tube, and Primary Peritoneal Cancer – cancer.gov
  • U.S. Preventive Services Task Force – Ovarian Cancer: Screening (Grade D за жени без висок риск) – uspreventiveservicestaskforce.org
  • PMC / Frontiers in Oncology – BRCA1/BRCA2 lifetime risk estimates – pmc.ncbi.nlm.nih.gov
  • CA-125, HE4, RMI и ROMA – систематичен преглед на биомаркери – ncbi.nlm.nih.gov
  • Национална онкологична мрежа – БОНД – oncologos.eu

Тази страница има само информационна цел и не замества консултация с лекар. При въпроси и тревожни симптоми потърсете своевременно медицинска помощ.

Снимки: Unsplash (безплатни за ползване). Картата на България е изградена на база отворени контури на областите от Simplemaps.com.

… жени отговориха „Да“ или „Планирах го“ 💚
Благодарим ти за отговора! 💚
Да 0%
Не 0%
Планирах го 0%

Източници на данните

  1. International Agency for Research on Cancer. Global Cancer Observatory: Cancer Today, България (GLOBOCAN 2024). gco.iarc.who.int
  2. American Cancer Society. Key Statistics for Ovarian Cancer. cancer.org
  3. Kuchenbaecker et al. Risks of Breast, Ovarian, and Contralateral Breast Cancer for
    BRCA1
    and
    BRCA2
    Mutation Carriers. JAMA. 2017;317:2402. doi:10.1001/jama.2017.7112