Живот с болестта

Ракът и неговото лечение могат да променят начина, по който организмът използва енергията и хранителните вещества. В същото време страничните ефекти от терапията могат да направят храненето по-трудно.

Недостатъчният прием на храна може постепенно да доведе до:

• загуба на тегло;
• намаляване на мускулната маса и силата;
• по-изразена отпадналост;
• по-трудно възстановяване;
• недохранване;
• влошаване на качеството на живот.

Затова не чакайте да загубите много килограми, преди да споделите с лекуващия екип, че не успявате да се храните.

Особено важно е да се реагира рано, ако теглото започне да намалява без това да е цел.

Преди диагнозата човек може да е спазвал режим за отслабване, да е ограничавал мазнини, въглехидрати или определени продукти. По време на активно онкологично лечение приоритетите понякога се променят.

Ако пациентът се храни добре и поддържа теглото си, разнообразното и балансирано хранене обикновено остава подходящ избор.

Но ако човек:

• губи тегло;
• няма апетит;
• засища се след няколко хапки;
• има гадене;
• трудно преглъща;
• има болезнена устна кухина;
• или успява да изяде само малко количество храна,

тогава всяка хапка има значение.

В този период може да е необходимо храната да бъде по-калорична и богата на белтък, дори това да означава временно да се използват продукти, които човек преди е ограничавал.

Белтъкът е необходим за поддържането на мускулите и възстановяването на тъканите.

Добри източници могат да бъдат:

• яйца;
• риба;
• пилешко, пуешко и други меса;
• кисело и прясно мляко;
• сирене и извара;
• боб, леща и нахут;
• тофу и други соеви продукти;
• ядки и ядкови пасти, когато се понасят.

Когато апетитът е малък, е полезно във всяко хранене да има поне един източник на белтък.

Например вместо само филия хляб може да се добавят сирене или яйце; към картофено пюре – сирене, мляко или месо; към супата – месо, леща или кисело мляко според рецептата.

По време на химиотерапия голямата чиния понякога изглежда непосилна.

Не е задължително храненето да следва традиционния модел „закуска – обяд – вечеря“.

Може да бъде по-лесно да се приемат 5–6 по-малки хранения и закуски през деня.

Дръжте наблизо лесни за прием храни:

• кисело мляко;
• сирене;
• сварени яйца;
• банан;
• сандвич;
• крем супа;
• ядки;
• пудинг или млечен десерт;
• смути;
• плодово пюре.

Ако сутрин апетитът е най-добър, използвайте именно този период за по-пълноценно хранене. Няма правило, че основното хранене трябва да бъде вечер.

Загубата на апетит е честа по време на противотуморно лечение.

Полезно е:

· Не чакайте да огладнеете. Храненето може временно да бъде организирано по часовник.

· Яжте малки количества по-често. Няколко хапки през два-три часа могат да бъдат по-поносими от голяма порция.

· Използвайте моментите, когато апетитът е най-добър.

· Увеличете хранителната стойност, без да увеличавате много обема.

Към подходящи ястия могат да се добавят:

• сирене;
• кисело мляко;
• яйце;
• зехтин;
• авокадо;
• ядково масло;
• сухо мляко;
• сметана, когато се понася.

Ако пациентът не успява да покрие нуждите си с обикновена храна, лекар или клиничен диетолог може да препоръча специализирани висококалорични и високопротеинови хранителни напитки.

Гаденето е един от най-познатите странични ефекти на химиотерапията, но съвременните лекарства срещу гадене и повръщане могат значително да го ограничат.

Ако въпреки тях има гадене:

• хранете се на малки порции;
• яжте бавно;
• избягвайте много мазни, тежки и пържени храни, ако засилват оплакванията;
• избягвайте силни миризми;
• опитайте храна със стайна температура или охладена;
• проветрявайте помещението;
• не допускайте стомахът да остава напълно празен за много дълго време, ако това засилва гаденето.

Някои хора понасят добре:

• сухари;
• препечен хляб;
• ориз;
• картофи;
• банани;
• солети или обикновени крекери;
• леки супи.

Няма обаче универсална „храна срещу гадене“. Ако определена храна ви понася добре, няма причина да я избягвате само защото не присъства в стандартните списъци.

Ако повръщате многократно или не можете да задържите течности, свържете се с лекуващия екип.

Химиотерапията може временно да промени вкуса и обонянието. Познати храни могат изведнъж да станат неприятни.

Ако месото има неприятен или метален вкус, опитайте други източници на белтък:

• яйца;
• млечни продукти;
• риба;
• бобови растения;
• тофу;
• ядкови пасти.

Може да помогне използването на пластмасови или други неметални прибори, ако металният вкус е силно изразен.

Маринати, билки и подправки могат да подобрят вкуса, ако няма рани и раздразнение в устата.

Понякога студените храни се понасят по-добре, защото миризмата им е по-слаба.

И най-важното: не се насилвайте да ядете любима храна точно в период на силно гадене. Понякога така може да се създаде трайна неприятна асоциация с нея.

Сухотата може значително да затрудни храненето и преглъщането.

Избирайте по-меки и влажни храни:

• супи;
• пюрета;
• каши;
• кисело мляко;
• сосове;
• задушени ястия;
• меки плодове.

Добавянето на сос или друга подходяща течност към сухите храни може да ги направи по-лесни за преглъщане.

Приемайте течности редовно през деня.

Ако сухотата е силна или продължителна, обсъдете я с медицинския екип – съществуват средства за облекчаването ѝ.

Химиотерапията може да причини възпаление на лигавицата на устата – мукозит.

Тогава храненето може да стане болезнено.

Подходящи са меки храни:

• картофено или зеленчуково пюре;
• крем супи;
• кисело мляко;
• яйца;
• каши;
• мека паста;
• пасирани ястия;
• меки млечни десерти.

Често храната се понася по-добре охладена или със стайна температура.

Временно избягвайте храни, които дразнят:

• много люто;
• силно кисело;
• прекалено солено;
• твърди и хрупкави храни;
• алкохол.

При болка, която пречи на храненето и пиенето, не се примирявайте с нея – информирайте лекуващия екип.

Диарията може да бъде свързана както с лечението, така и с други причини и понякога изисква медицинска оценка.

Основният риск е обезводняването.

Приемайте достатъчно течности според указанията на медицинския екип.

В зависимост от индивидуалната поносимост временно могат да бъдат подходящи по-леки храни като:

• ориз;
• картофи;
• банани;
• препечен хляб;
• леки супи;
• добре сготвени храни.

При някои хора млечните продукти временно влошават диарията.

Не започвайте сами лекарства против диария, пробиотици или хранителни добавки, без да ги обсъдите с медицински специалист.

При продължителна или тежка диария, температура, кръв в изпражненията, силна коремна болка, замайване или признаци на обезводняване потърсете медицинска помощ.

Запекът може да бъде свързан не само с храненето, но и с по-малкото движение, недостатъчния прием на течности и някои лекарства, включително част от медикаментите срещу гадене и болка.

Ако медицинското състояние позволява:

• приемайте достатъчно течности;
• движете се според възможностите си;
• постепенно включвайте източници на фибри.

Това могат да бъдат плодове, зеленчуци, овесени ядки, пълнозърнести продукти и бобови храни.

Но повече фибри не са подходящи за всеки пациент. При някои заболявания на стомашно-чревния тракт, риск от чревна непроходимост или след определени операции лекарят може да препоръча друг режим.

Недостатъчният прием на течности може да доведе до обезводняване, особено при повръщане, диария или температура.

Не е необходимо всичко да бъде чиста вода.

В общия прием могат да участват:

• вода;
• чай;
• супи;
• мляко;
• подходящи млечни напитки;
• други напитки според състоянието и препоръките на лекаря.

При малък апетит понякога е по-полезно част от течностите да носят и хранителна стойност.

Ако лекарят е ограничил течностите поради сърдечно, бъбречно или друго заболяване, следвайте индивидуалните му препоръки.

Някои противотуморни лечения могат временно да отслабят способността на организма да се справя с инфекции.

Затова хранителната хигиена е важна.

Основните правила са:

• мийте ръцете преди приготвяне и консумация на храна;
• измивайте добре плодовете и зеленчуците;
• отделяйте суровото месо от готовите за консумация храни;
• гответе добре месото, рибата и яйцата;
• съхранявайте храната правилно;
• не оставяйте лесноразвалящи се храни продължително на стайна температура;
• следете сроковете за годност;
• избягвайте непастьоризирано мляко и продукти от него.

При изразена неутропения медицинският екип може да даде допълнителни индивидуални указания.

Това е един от най-разпространените митове около храненето при онкологично заболяване. Всички клетки в организма използват глюкоза за енергия. Това не означава, че премахването на захарта от храната може избирателно да „гладува“ тумора. Крайните ограничителни режими могат да бъдат особено проблемни за пациент, който вече губи тегло или трудно приема достатъчно храна. Това не означава, че сладките изделия трябва да бъдат основа на храненето. Означава, че няма основание пациентът да изпитва страх от всяка храна, съдържаща въглехидрати.

По време на онкологично лечение пациентите често попадат на обещания за:

• „детоксикация“;
• сокови режими;
• продължително гладуване;
• крайно ограничаване на въглехидратите;
• „алкално хранене“;
• режими, за които се твърди, че „убиват раковите клетки“.

Подобни режими не трябва да заменят стандартното лечение.

При човек с намален апетит или загуба на тегло строгите ограничения могат допълнително да намалят приема на енергия и белтък и да увеличат риска от недохранване.

Не започвайте рестриктивен хранителен режим по време на активно лечение, без да го обсъдите с онколога и специалист по клинично хранене.

„Натурално“ не означава автоматично „безопасно“.

Някои витамини, минерали, билкови препарати и други добавки могат да взаимодействат с лекарствата или да повлияят действието на противотуморното лечение.

Особено неподходящо е самоволното приемане на високи дози витамини и антиоксидантни добавки с идеята, че те ще „подсилят организма“ или ще лекуват рака.

Ако имате доказан дефицит, лекарят може да препоръча конкретна добавка и конкретна доза.

Кажете на онколога за всички продукти, които приемате – включително витамини, билки, чайове, прахове, тинктури и продукти, купени без рецепта.

Ако лекуващият екип не е дал други указания, обикновено не е необходимо човек да остава гладен преди химиотерапия.

При много пациенти е по-комфортно храненето преди процедурата да бъде леко и познато.

Например:

Преди терапията: кисело мляко с овесени ядки; яйце и филия хляб; малък сандвич; банан; друга добре поносима храна.

По време на продължителна инфузия: ако отделението позволява и човек има апетит – вода и малка закуска.

След терапията: изберете това, което се понася най-добре. Не е необходимо на всяка цена да се изяжда голяма порция.

Следвайте конкретните указания на отделението, защото някои лекарства и процедури могат да изискват различна подготовка.

Умората е реален страничен ефект от лечението. Няма нищо лошо храненето временно да бъде максимално лесно.

Полезно е близките да помагат с:

• пазаруването;
• приготвянето на порции;
• замразяването на готова храна;
• носенето на храна;
• миенето на съдове.

В хладилника могат да се държат лесни за употреба продукти, които не изискват дълго приготвяне.

Пациентът не трябва да изразходва цялата си налична енергия, за да приготви храната, а след това да няма сили да я изяде.

Не приемайте отслабването като неизбежна част от рака.

Информирайте лекуващия екип, ако:

• теглото ви намалява без да се опитвате да отслабнете;
• дрехите започнат осезаемо да ви стават широки;
• губите апетит за продължителен период;
• приемате значително по-малко храна от обичайното;
• засищате се след няколко хапки;
• имате затруднения при дъвчене или преглъщане;
• гаденето, повръщането или диарията ви пречат да се храните;
• чувствате нарастваща слабост.

Не чакайте да загубите голямо количество тегло. Хранителните проблеми се повлияват по-добре, когато бъдат разпознати навреме.

Свържете се с лекаря или медицинския екип при:

• многократно или неконтролируемо повръщане;
• невъзможност да задържате течности;
• признаци на обезводняване;
• продължителна или тежка диария;
• силна болка в устата или гърлото;
• затруднено преглъщане;
• бърза или продължаваща загуба на тегло;
• почти пълна липса на прием на храна;
• температура или други признаци на инфекция според инструкциите, които сте получили от онкологичния екип.

При пациент на химиотерапия температурата може да бъде медицински значим симптом и не трябва просто да се отдава на „настинка“.

Храненето лесно се превръща в източник на напрежение в семейството.

„Хапни още малко.“

„Трябва да ядеш.“

„Направих ти го специално.“

„Не може цял ден нищо да не ядеш.“

Тези думи обикновено идват от тревога и грижа. Но за човек с постоянно гадене, променен вкус или липса на апетит могат да се превърнат в допълнителен натиск.

По-полезно е да попитате:

„Какво мислиш, че би могъл да хапнеш сега?“

Предлагайте малки количества и избор между две-три възможности.

Не превръщайте всяко хранене в изпит.

Ако пациентът системно не успява да се храни, решението не е семейството да настоява още повече, а проблемът да бъде обсъден с медицинския екип.

По време на химиотерапия няма „перфектно меню“, което всеки пациент трябва да спазва. Има човек, чиито нужди могат да се променят от седмица на седмица и дори от ден на ден. В някои дни той ще може да се храни почти както преди. В други успехът може да бъде една купичка супа, кисело мляко и няколко малки хранения. Целта не е храненето да се превърне в още една задача, по която пациентът може да се чувства „неуспешен“.

Храната е част от подкрепата по време на лечението. Тя трябва да помага на човека да запази силите си, а не да добавя още страх, вина и ограничения.

Този материал има образователна цел и не замества индивидуалната консултация с лекар или клиничен диетолог. Хранителните потребности могат да бъдат различни според вида и стадия на заболяването, терапията, съпътстващите заболявания, лабораторните показатели и индивидуалното състояние на пациента.

1. Muscaritoli M, Arends J, Bachmann P, et al. ESPEN practical guideline: Clinical Nutrition in cancer. Clinical Nutrition. 2021;40(5):2898–2913. doi:10.1016/j.clnu.2021.02.005
2. Arends J, Bachmann P, Baracos V, et al. ESPEN guidelines on nutrition in cancer patients. Clinical Nutrition. 2017;36(1):11–48. doi:10.1016/j.clnu.2016.07.015
3. Kiss N, Symons K, Hewitt J, et al. Taste Function in Adults Undergoing Cancer Radiotherapy or Chemotherapy, and Implications for Nutrition Management: A Systematic Review. Journal of the Academy of Nutrition and Dietetics. 2021;121(2):278–304. doi:10.1016/j.jand.2020.08.014
4. Nolden AA, Hwang LD, Boltong A, Reed DR. Chemosensory Changes from Cancer Treatment and Their Effects on Patients' Food Behavior: A Scoping Review. Nutrients. 2019;11(10):2285. doi:10.3390/nu11102285
5. Larsen AK, Thomsen C, Sanden M, et al. Taste alterations and oral discomfort in patients receiving chemotherapy. Supportive Care in Cancer. 2021;29(12):7431–7439. doi:10.1007/s00520-021-06316-4
6. Kim YH, Kim GM, Son S, et al. Changes in taste and food preferences in breast cancer patients receiving chemotherapy: a pilot study. Supportive Care in Cancer. 2020;28:1265–1275. doi:10.1007/s00520-019-04924-9
7. Özkan İ, et al. The Relationship between Malnutrition and Subjective Taste Change Experienced by Patients with Cancer Receiving Outpatient Chemotherapy Treatment. Nutrition and Cancer. 2022;74(5):1670–1679. doi:10.1080/01635581.2021.1957485
8. Wieland LS, Shade S, Moffet I, et al. Effects of Antioxidant Dietary Supplement Use upon Response to Cancer Treatment: A Scoping Review of Available Evidence. Nutrition and Cancer. 2024;76(10):902–913. doi:10.1080/01635581.2024.2385167
9. Cohen J, Wakefield CE, Laing DG. Smell and Taste Disorders Resulting from Cancer and Chemotherapy. Current Pharmaceutical Design. 2016;22(15):2253–2263. doi:10.2174/1381612822666160216150812

Организмът има нужда от енергия и хранителни вещества както за ежедневните си функции, така и за възстановяването на тъканите. Самото онкологично заболяване може да промени апетита и теглото, а страничните ефекти от лечението понякога допълнително затрудняват храненето.

Проблемът обикновено не е, че пациентът не избира „достатъчно здравословни“ храни. Проблемът може да бъде много по-прост: човекът вече не успява да изяде достатъчно.

Затова по време на лечението е важно да следите:

• променя ли се теглото ви;
• намалява ли количеството храна, което приемате;
• имате ли болка при хранене;
• затруднява ли се преглъщането;
• появили ли са се гадене или диария;
• засищате ли се много бързо;
• чувствате ли нарастваща слабост.

Не чакайте загубата на тегло да стане голяма, преди да кажете на медицинския екип.

При лъчетерапия някои хранителни проблеми се появяват постепенно.

Пациентът може да се чувства сравнително добре през първите дни, а след втората или третата седмица да започне да усеща по-силно дразнене, сухота, промени във вкуса, затруднено преглъщане или стомашно-чревни симптоми.

Това не означава, че лечението „не се понася“.

Важно е обаче тези симптоми да бъдат съобщавани своевременно, защото много от тях могат да бъдат облекчени.

Не е необходимо профилактично да преминавате на специална ограничителна диета само защото започвате лъчетерапия.

Ако нямате хранителни проблеми:

• хранете се разнообразно;
• включвайте източник на белтък в основните хранения;
• приемайте достатъчно течности;
• следете теглото си;
• спазвайте индивидуалните препоръки на медицинския екип.

Не изключвайте цели групи храни без медицинска причина.

Умората, болката, гаденето, тревожността и самото заболяване могат да намалят апетита.

В такъв период не е необходимо да се придържате към три големи хранения.

Опитайте:

• 5–6 по-малки хранения;
• хапване на всеки 2–3 часа;
• по-питателна храна в часовете, когато апетитът е най-добър;
• лесни за приготвяне храни;
• малки закуски между храненията.

Когато количеството храна е малко, има значение какво съдържа всяка хапка.

Белтъкът помага за поддържането на мускулната маса и възстановяването на тъканите.

Добри източници са например:

• яйца;
• риба;
• месо;
• кисело и прясно мляко;
• сирене и извара;
• боб и леща;
• нахут;
• соеви продукти;
• ядки и ядкови пасти, когато могат да се приемат безопасно.

При малък апетит може да увеличите хранителната стойност на малка порция чрез добавяне на яйце, сирене, мляко, кисело мляко, зехтин или друг подходящ продукт.

Това е една от областите, при които храненето изисква особено внимание.

Лечението може да доведе до:

• сухота в устата;
• гъста слюнка;
• възпаление на лигавиците;
• рани и болезненост в устата;
• промяна или загуба на вкуса;
• болка при преглъщане;
• затруднено преглъщане;
• намален апетит.

Понякога пациентът започва лечението с нормално хранене, но постепенно преминава към по-меки или течни храни.

Опитайте меки и влажни храни:

• крем супи;
• картофено и зеленчуково пюре;
• яйца;
• кисело мляко;
• каши;
• добре сварена паста;
• пасирани ястия;
• меки млечни десерти;
• смутита, когато не дразнят.

Може да добавяте сос към храната, за да бъде по-влажна и лесна за преглъщане.

Студените или хладките храни понякога се понасят по-добре от горещите.

Временно ограничете храните, които ви дразнят

Това може да включва:

• люто;
• силно кисело;
• много солено;
• твърди и хрупкави храни;
• сухи храни;
• алкохол.

Не е необходимо тези продукти да бъдат забранявани на всеки пациент. Избягвайте ги, когато причиняват болка или допълнително раздразнение.

При облъчване в областта на главата и шията слюнчените жлези могат да бъдат засегнати и количеството или консистенцията на слюнката да се промени.

Това може да направи сухите храни особено трудни за прием.

Помагат:

• малки глътки течност по време на хранене;
• сосове и други подходящи добавки;
• супи и крем супи;
• пюрета;
• кисело мляко;
• меки и влажни ястия.

Грижата за устната кухина също е много важна.

При лъчетерапия на глава и шия стоматологичната грижа е част от лечението, а не въпрос само на комфорт.

Храната може да стане безвкусна, горчива, прекалено сладка или просто „различна“.

Не се насилвайте да ядете определена храна само защото преди сте я обичали.

Опитвайте различни:

• температури;
• текстури;
• комбинации;
• подправки, ако устата не е раздразнена;
• източници на белтък.

Ако месото стане неприятно, белтък може да се приема и чрез яйца, млечни продукти, риба, бобови или други подходящи храни.

Вкусът може да се променя и в хода на самото лечение.

Не приемайте затрудненото преглъщане като нещо, което просто трябва да изтърпите.

То е важно да бъде оценено.

Преминаването към по-меки храни може да помогне, но понякога е необходима допълнителна оценка от специалист по хранене и специалист по преглъщане.

Не разреждайте произволно храната и напитките, ако имате сериозно нарушение на преглъщането. При някои пациенти определени консистенции на течностите могат да бъдат по-трудни или небезопасни за преглъщане.

Ако се задавяте, кашляте при хранене или усещате, че храната „тръгва накриво“, кажете на медицинския екип.

При някои пациенти, особено при лечение на тумори на главата, шията или хранопровода, обикновената храна може временно да не бъде достатъчна.

Първата стъпка обикновено е хранителният режим да бъде адаптиран и при необходимост да се използват специализирани висококалорични и високопротеинови хранителни продукти.

При определени пациенти може да се наложи хранене чрез сонда или гастростома.

Това не означава, че лечението се е провалило.

Това е начин организмът да получи необходимото хранене, когато нормалното хранене временно не може да покрие нуждите му.

Когато в полето на облъчване попада хранопроводът, може да се развие възпаление – езофагит.

Пациентът може да усеща:

• парене;
• болка зад гръдната кост при хранене;
• болезнено преглъщане;
• усещане, че храната преминава трудно.

Тогава често помагат:

• меки храни;
• пюрета;
• супи;
• добре сварени ястия;
• малки хапки;
• по-чести и малки хранения.

Много горещите, пикантните, силно киселите или груби храни могат да засилят оплакванията при някои хора.

Ако дори течностите започнат да преминават трудно или болезнено, уведомете лекуващия екип.

Тук проблемите могат да бъдат съвсем различни.

В зависимост от облъчваната област могат да се появят:

• гадене;
• диария;
• коремни спазми;
• газове;
• подуване;
• промени в изхожданията.

Не започвайте предварително силно ограничителна диета „за всеки случай“.

Хранителният режим се променя според симптомите и препоръките на медицинския екип.

На първо място трябва да се избегне обезводняването.

Приемайте достатъчно течности според препоръките на медицинския екип.

Временно могат да се понасят по-добре:

• ориз;
• картофи;
• банани;
• препечен хляб;
• леки супи;
• добре сготвени храни.

При някои пациенти временно се намалява поносимостта към млечни продукти.

Много мазните, пържени или силно пикантни храни могат да засилят оплакванията.

Но диарията по време на лъчетерапия не трябва автоматично да се лекува само с диета.

Ако е силна или продължителна, кажете на лекуващия екип.

Гадене може да се появи особено при облъчване на определени области на корема.

Опитайте:

• малки хранения;
• хранене бавно;
• по-сухи или неутрални храни, ако ги понасяте;
• храна със стайна температура или охладена;
• избягване на силни миризми;
• прием на течности на малки глътки.

Не е необходимо да чакате гаденето да стане непоносимо. Съществуват лекарства за неговото овладяване.

Не започвайте режим за отслабване по собствена инициатива по време на активно онкологично лечение.

При пациент, който вече губи тегло, допълнителното ограничаване на храната може да увеличи загубата на мускулна маса и риска от недохранване.

Ако сте с наднормено тегло или затлъстяване, това не означава, че не можете да развиете недохранване или значителна загуба на мускулна маса.

Целите за теглото трябва да бъдат обсъдени индивидуално с медицинския екип.

Не. Раковите клетки използват глюкоза, но глюкоза използват и нормалните клетки в организма.

Премахването на захарта и въглехидратите от храненето не може избирателно да „изгладува“ тумора.

Разумното ограничаване на прекомерната консумация на сладки храни е част от общите принципи на здравословното хранене, но крайното ограничаване на въглехидратите при пациент, който трудно поддържа теглото си, може да бъде контрапродуктивно.

Не започвайте сами високи дози витамини, минерали, антиоксиданти, билкови препарати или други хранителни добавки с идеята, че те ще „предпазят организма от лъчите“.

Кажете на онколога и лъчетерапевта за всички добавки, които използвате.

„Натурално“ не означава непременно безопасно и някои продукти могат да взаимодействат с лечението.

При доказан дефицит медицинският екип може да препоръча конкретен продукт и доза.

Не, освен ако отделението не ви е дало конкретни инструкции.

Подготовката зависи от областта на лечение и използваната техника.

При някои видове лъчетерапия може да има специални изисквания – например за хранене, прием на вода, изпразване или напълване на пикочния мехур.

Следвайте точно инструкциите на вашия лъчетерапевтичен екип.

Не променяйте подготовката по съвет от друг пациент, защото неговият план за лечение може да е съвсем различен.

Загубата на килограми не е доказателство, че лъчетерапията „работи“.

Тя може да означава, че организмът не получава достатъчно хранителни вещества.

Особено при лечение на глава и шия или хранопровод е важно хранителният статус да се проследява активно.

Кажете на медицинския екип, ако:

• отслабвате без да искате;
• дрехите започнат видимо да ви стават широки;
• ядете значително по-малко;
• пропускате хранения заради болка;
• не успявате да приемате достатъчно течности;
• чувствате нарастваща слабост.

Колкото по-рано бъде разпознат проблемът, толкова повече възможности има да бъде овладян.

Последният ден на лъчетерапията невинаги е последният ден на страничните ефекти.

Някои реакции могат да продължат известно време след приключване на лечението, преди постепенно да започнат да отшумяват.

Затова не се притеснявайте, ако апетитът и храненето не се нормализират веднага.

Продължете режима, който можете да понасяте, и постепенно разширявайте храненето според състоянието си и препоръките на медицинския екип.

Някои пациенти, особено след лечение в областта на глава и шия или храносмилателната система, могат да имат и по-продължителни хранителни проблеми. Те трябва да бъдат проследявани, а не просто приемани като неизбежна последица от лечението.

Свържете се с лекаря или медицинския екип, ако:

• не можете да приемате достатъчно храна или течности;
• отслабвате бързо;
• преглъщането става все по-трудно;
• имате силна болка при преглъщане;
• често се задавяте;
• повръщате многократно;
• имате тежка или продължителна диария;
• имате признаци на обезводняване;
• болката или раните в устата пречат на храненето;
• чувствате значително нарастваща слабост.

Не чакайте следващия контролен преглед, ако симптомите са тежки.

Когато любим човек отслабва, естествената реакция е:

„Трябва да ядеш.“

Но човекът вероятно вече знае това.

Проблемът може да е, че всяка хапка боли, храната няма вкус, преглъщането е трудно или само миризмата на ястието предизвиква гадене.

Вместо:

„Хайде, изяж поне още половината.“

опитайте:

„Какво би ти било най-лесно да хапнеш днес?“

Помогнете с пазаруването, приготвянето на малки порции и намирането на храни, които човекът може да понася.

А ако приемът продължава да намалява, помогнете му да съобщи това на медицинския екип.

Храненето по време на лъчетерапия не е изпит по „здравословно хранене“.

За някого лечението ще премине почти без промяна в начина на хранене.

За друг човек една купичка крем супа, кисело мляко и висококалорична напитка могат временно да бъдат голямо постижение.

Целта е пациентът да получи достатъчно енергия, белтък и течности и да запази възможно най-добре теглото, мускулната си маса и силите си, за да премине през лечението.

А когато храненето стане трудно, това не е проблем, който пациентът трябва да решава сам.

То е част от лечението и трябва да бъде обсъдено с медицинския екип.

Важно

Този материал има образователна цел и не замества индивидуалните препоръки на лекуващия лъчетерапевт, онколог или специалист по клинично хранене. Хранителният режим трябва да бъде съобразен с вида и локализацията на заболяването, зоната на облъчване, комбинираното лечение, съпътстващите заболявания, хранителния статус и конкретните странични ефекти на пациента.

1. Muscaritoli M, Arends J, Bachmann P, et al. ESPEN practical guideline: Clinical Nutrition in cancer. Clinical Nutrition. 2021;40(5):2898–2913. doi:10.1016/j.clnu.2021.02.005.
2. Arends J, Bachmann P, Baracos V, et al. ESPEN guidelines on nutrition in cancer patients. Clinical Nutrition. 2017;36(1):11–48.
   doi:10.1016/j.clnu.2016.07.015.
3. Langius JAE, Zandbergen MC, Eerenstein SEJ, et al. Effect of nutritional interventions on nutritional status, quality of life and mortality in patients with head and neck cancer receiving (chemo)radiotherapy: a systematic review. Clinical Nutrition. 2013;32(5):671–678. doi:10.1016/j.clnu.2013.06.012.
4. Zeidler J, Kutschan S, Dörfler J, Büntzel J, Huebner J. Impact of nutrition counseling on nutrition status in patients with head and neck cancer undergoing radio- or radiochemotherapy: a systematic review. European Archives of Oto-Rhino-Laryngology. 2024;281:2195–2209. doi:10.1007/s00405-023-08375-1.
5. Bye A, Sandmael JA, Stene GB, et al. Exercise and Nutrition Interventions in Patients with Head and Neck Cancer during Curative Treatment: A Systematic Review and Meta-Analysis. Nutrients. 2020;12(11):3233. doi:10.3390/nu12113233.
6. Bøjesen RD, et al. Prevention of weight loss in patients with head and neck cancer in ongoing radiation or chemoradiation therapy-A systematic review and meta-analysis. European Journal of Oncology Nursing. 2024;72:102668.
   doi:10.1016/j.ejon.2024.102668.
7. Andreou L, Burrows T, Surjan Y. The effect of nutritional interventions involving dietary counselling on gastrointestinal toxicities in adults receiving pelvic radiotherapy – A systematic review. Journal of Medical Radiation Sciences. 2021;68(4):453–464. doi:10.1002/jmrs.531.
8. Henson CC, Burden S, Davidson SE, Lal S. Nutritional interventions for reducing gastrointestinal toxicity in adults undergoing radical pelvic radiotherapy. Cochrane Database of Systematic Reviews. 2013. doi:10.1002/14651858.CD009896.pub2.
9. Wedlake L, Shaw C, McNair H, et al. Randomized controlled trial of dietary fiber for the prevention of radiation-induced gastrointestinal toxicity during pelvic radiotherapy. American Journal of Clinical Nutrition. 2017;106(3):849–857. doi:10.3945/ajcn.116.150565.
10. Wedlake LJ, et al. Systematic review: the efficacy of nutritional interventions to counteract acute gastrointestinal toxicity during therapeutic pelvic radiotherapy. Alimentary Pharmacology & Therapeutics. 2013;37(11):1046–1056. doi:10.1111/apt.12316.
11. Barakat C, Houessinon A, Caron M, et al. Nutritional management and oral health-related outcomes in head and neck cancer treated with radiotherapy or chemoradiotherapy: a systematic review. BMC Oral Health. 2026;26:1029. doi:10.1186/s12903-026-08352-0.
    
    

При част от съвременните имунотерапии, включително т.нар. immune checkpoint inhibitors, имунната система се активира срещу тумора.

Понякога обаче активираният имунен отговор може да засегне и нормални органи.

Това са т.нар. имунно-свързани нежелани реакции.

Те могат да засегнат например:

• червата;
• черния дроб;
• щитовидната жлеза;
• хипофизата;
• панкреаса;
• белите дробове;
• кожата;
• бъбреците;
• други органи.

Затова някои симптоми, които изглеждат като обикновен хранителен или стомашен проблем, трябва да бъдат обсъдени с лекуващия екип.

В повечето случаи – не.

Ако се чувствате добре, храните се нормално и теглото ви е стабилно, стремете се към разнообразно хранене.

То може да включва:

• зеленчуци;
• плодове;
• пълнозърнести храни;
• бобови растения;
• яйца;
• риба;
• месо;
• млечни продукти;
• ядки и семена;
• подходящи растителни мазнини.

Не съществува един продукт, който да „подсилва“ имунотерапията.

И не съществува храна, която сама да може да замени или възпроизведе ефекта на противотуморното лечение.

Както при останалите видове противотуморно лечение, важно е да се запази мускулната маса.

Добри източници на белтък са:

• яйца;
• риба;
• пилешко и други меса;
• кисело и прясно мляко;
• сирене и извара;
• боб;
• леща;
• нахут;
• соеви продукти;
• ядки и ядкови пасти.

Ако апетитът е намален, опитайте да включите източник на белтък във всяко по-малко хранене.

Това е една от най-интересните области в съвременната онкология.

Чревният микробиом представлява огромната общност от микроорганизми, които живеят в храносмилателната ни система.

Научните изследвания показват връзки между състава на чревния микробиом и отговора към някои видове имунотерапия. Изследва се и дали храненето може да влияе върху тази връзка.

Това обаче не означава, че вече разполагаме с доказана „микробиомна диета“, която подобрява ефективността на имунотерапията.

При пациент без стомашно-чревни проблеми е разумно храненето да съдържа естествени източници на фибри:

• зеленчуци;
• плодове;
• овес;
• пълнозърнести продукти;
• бобови растения;
• ядки и семена.

Но ако развиете диария или възпаление на червата, препоръките могат временно да се променят.

Не започвайте пробиотична добавка с идеята, че тя непременно ще подобри действието на имунотерапията.

Изследванията върху микробиома са обещаващи, но това е много по-сложна система от разделянето на бактериите на „добри“ и „лоши“.

Няма универсален пробиотик, за който да е доказано, че прави противотуморната имунотерапия по-ефективна при всички пациенти.

Ако обмисляте пробиотик или друга добавка, обсъдете я с медицинския екип.

Това е едно от най-важните неща, които пациентът трябва да знае.

Диарията може да има много причини – инфекция, лекарства, промяна в храненето или друго заболяване.

Но при пациент, който получава имунотерапия, тя може да бъде симптом и на имунно-свързан колит – възпаление на дебелото черво, предизвикано от лечението.

Затова не се ограничавайте само до ориз, банани и сухари и не чакайте няколко дни „да мине“.

Свържете се с медицинския екип при новопоявила се или значително увеличена диария, особено ако е придружена от:

• коремна болка;
• кръв или слуз в изпражненията;
• температура;
• много чести изхождания;
• силна слабост;
• замайване;
• невъзможност да приемате достатъчно течности.

Лекуващият екип трябва да прецени причината.

След като медицинският екип е информиран, храненето може временно да бъде адаптирано според тежестта на симптомите.

Често се понасят по-добре:

• малки порции;
• ориз;
• картофи;
• банани;
• препечен хляб;
• супи;
• добре сготвени и по-меки храни.

При някои пациенти временно може да е необходимо ограничаване на храни, които засилват симптомите.

Но диетата не лекува имунно-свързания колит. Ако причината за диарията е такава, медицинското лечение е от основно значение.

Имунотерапията може да бъде свързана с намален апетит, гадене или отпадналост, въпреки че това не се случва при всеки пациент.

Ако апетитът е намален:

• хранете се на малки порции;
• опитайте 5–6 малки хранения;
• използвайте часовете, когато апетитът е най-добър;
• включвайте богати на белтък храни;
• не чакайте непременно да почувствате глад;
• приемайте достатъчно течности.

Ако започнете да губите тегло, кажете на медицинския екип.

Умората е често срещана при хора с онкологично заболяване.

Но при имунотерапия нова, необичайна или силно изразена отпадналост понякога може да бъде свързана с промени във функцията на хормоналните жлези.

Имунотерапията може да засегне например щитовидната жлеза, хипофизата или надбъбречните жлези.

Затова ако изведнъж сте много по-отпаднали от обичайното, имате замайване, необяснима слабост, главоболие, гадене или други нови симптоми, уведомете медицинския екип.

Не приемайте автоматично, че просто трябва „да ядете повече“.

При някои пациенти имунотерапията може да предизвика нарушения в контрола на кръвната захар, включително рядко развитие на инсулинозависим диабет.

Ако внезапно се появят:

• много силна жажда;
• често уриниране;
• необичайна слабост;
• гадене или повръщане;
• коремна болка;
• обърканост;

потърсете медицинска оценка.

Не се опитвайте просто да решите проблема чрез премахване на захарта от храненето.

Имунно-свързаното възпаление на черния дроб може да протича без ясни симптоми и често се установява чрез лабораторни изследвания.

Затова редовното проследяване на кръвните показатели е важна част от лечението.

Ако се появят пожълтяване на кожата или очите, потъмняване на урината, силно гадене, болка в корема или други необичайни симптоми, свържете се с медицинския екип.

Специална „прочистваща“ диета няма да лекува имунно-свързано възпаление на черния дроб.

Това е разбираема идея, но при имунотерапия изразът „подсилване на имунитета“ е подвеждащ.

Имунната система не е мускул, който просто трябва да бъде направен „по-силен“.

Тя е сложна система, която трябва да бъде правилно регулирана.

Именно прекомерната имунна активност срещу нормални тъкани стои зад имунно-свързаните нежелани реакции.

Затова не приемайте препарати, билки или добавки само защото върху тях пише „за имунитет“.

Кажете на онколога за всички добавки, които приемате.

Това включва:

• мултивитамини;
• високи дози отделни витамини;
• минерали;
• антиоксиданти;
• билкови продукти;
• екстракти;
• тинктури;
• „имуностимулатори“;
• продукти, купени онлайн.

Наличието на онкологично заболяване не означава автоматично, че пациентът има дефицит на витамини.

При доказан дефицит лекарят може да препоръча конкретна добавка и подходяща доза.

Не съществуват доказателства, че премахването на захарта от храненето може да „изгладува“ тумора или да направи имунотерапията по-ефективна.

Организмът регулира концентрацията на глюкоза в кръвта независимо дали сме изяли сладък продукт.

Това не означава, че трябва да консумираме неограничено количество сладки храни.

Означава, че няма причина пациентът да се страхува от всеки въглехидрат.

Не започвайте гладуване, кетогенна диета или друг силно ограничителен режим по време на имунотерапия без обсъждане с медицинския екип.

Изследвания върху различни хранителни подходи в онкологията съществуват, но това не означава, че тези режими са доказано ефективно допълнение към имунотерапията.

При пациент, който вече има намален апетит или губи тегло, допълнителните ограничения могат да увеличат риска от недохранване и загуба на мускулна маса.

Няма основание алкохолът да се разглежда като част от „подпомагането“ на имунотерапията.

Ако консумирате алкохол, попитайте лекуващия екип дали това е подходящо конкретно за вас.

Това е особено важно при:

• чернодробно заболяване;
• отклонения в чернодробните показатели;
• лекарства, които взаимодействат с алкохола;
• имунно-свързано засягане на черния дроб;
• други съпътстващи заболявания.

Освен ако медицинският екип не ви е дал други инструкции, обикновено няма причина да гладувате преди приложението на имунотерапия.

Може да изберете нормално или по-леко хранене според това как се чувствате.

При по-продължителен престой е практично да имате вода и подходяща малка закуска, ако лечебното заведение го позволява.

Следвайте конкретните инструкции на вашия център.

Човек може да има наднормено тегло и въпреки това да губи значително количество мускулна маса.

Затова не гледайте единствено цифрата на кантара.

Обърнете внимание, ако:

• отслабвате без да искате;
• дрехите ви стават широки;
• храните се значително по-малко;
• все по-трудно извършвате обичайните си дейности;
• усещате загуба на физическа сила;
• прекарвате все повече време неподвижни поради слабост.

Обсъдете тези промени с медицинския екип.

При имунотерапията това е особено важно.

Свържете се с медицинския екип при нови или значително влошени симптоми, включително:

• диария;
• кръв или слуз в изпражненията;
• силна или постоянна коремна болка;
• многократно повръщане;
• невъзможност да приемате достатъчно течности;
• бърза загуба на тегло;
• необичайно силна слабост;
• внезапна силна жажда и често уриниране;
• пожълтяване на кожата или очите;
• други нови или бързо влошаващи се симптоми.

Не чакайте следващото планирано вливане, ако симптомите са значими.

При имунотерапията ранното разпознаване на нежеланите реакции има голямо значение.

Към момента науката не ни позволява да кажем:

„Яжте точно тези храни и имунотерапията ще работи по-добре.“

И това е важно да бъде казано честно.

Има много интересни изследвания върху храненето, фибрите и чревния микробиом. Те могат в бъдеще да доведат до по-персонализирани препоръки.

Днес обаче най-разумният подход за повечето пациенти остава разнообразно хранене + достатъчно белтък и енергия + естествени източници на фибри, когато се понасят + поддържане на здравословен хранителен статус + своевременно съобщаване на нежелани реакции.

Не е необходимо да „помагате“ на имунотерапията чрез глад, детокс, крайни диети или шепи хранителни добавки.

Вашата задача е друга - да дадете на организма достатъчно хранителни вещества, да запазите физическите си сили и да наблюдавате промените в тялото си.

И ако се появи нов симптом – особено диария, коремна болка, силна слабост, необичайна жажда или повръщане – не го лекувайте само чрез промяна на менюто.

Кажете на медицинския екип.

При имунотерапията понякога симптомът, който изглежда като „разстроен стомах“, всъщност е информация, от която лекарят има нужда.

Важно

Този материал има образователна цел и не замества индивидуалната консултация с лекуващия онколог или специалист по клинично хранене. Препоръките могат да бъдат различни според вида на имунотерапията, онкологичното заболяване, комбинираното лечение, съпътстващите заболявания, хранителния статус и конкретните нежелани реакции.

1. Muscaritoli M, Arends J, Bachmann P, et al. ESPEN practical guideline: Clinical Nutrition in cancer. Clinical Nutrition. 2021;40(5):2898–2913. doi:10.1016/j.clnu.2021.02.005
2. Spencer CN, McQuade JL, Gopalakrishnan V, et al. Dietary fiber and probiotics influence the gut microbiome and melanoma immunotherapy response. Science. 2021;374(6575):1632–1640. doi:10.1126/science.aaz7015
3. Szczyrek M, Bitkowska P, Chunowski P, et al. Diet, Microbiome, and Cancer Immunotherapy—A Comprehensive Review. Nutrients. 2021;13(7):2217. doi:10.3390/nu13072217
4. Schneider BJ, Naidoo J, Santomasso BD, et al. Management of Immune-Related Adverse Events in Patients Treated With Immune Checkpoint Inhibitor Therapy: ASCO Guideline Update. Journal of Clinical Oncology. 2021;39(36):4073–4126. doi:10.1200/JCO.21.01440
5. Arends J, Bachmann P, Baracos V, et al. ESPEN guidelines on nutrition in cancer patients. Clinical Nutrition. 2017;36(1):11–48. doi:10.1016/j.clnu.2016.07.015
6. Routy B, Le Chatelier E, Derosa L, et al. Gut microbiome influences efficacy of PD-1-based immunotherapy against epithelial tumors. Science. 2018;359(6371):91–97. doi:10.1126/science.aan3706

По време на онкологично лечение могат да се наблюдават различни реакции, включително:

• зачервяване, обрив или сърбеж;
• суха, чувствителна или лющеща се кожа;
• напукване на кожата, особено по ръцете и ходилата;
• болезненост, парене или усещане за опъване;
• промени около ноктите, възпаление или болезненост;
• промени по скалпа, косата или окосмяването;
• рани или раздразнение в устната кухина;
• повишена чувствителност към слънце;
• потъмняване или промяна в цвета на кожата;
• акнеподобен обрив при някои таргетни терапии.

Кожните реакции могат да се появят скоро след началото на лечението или на по-късен етап.

При някои терапии, например EGFR-инхибитори, акнеподобният обрив е сред най-характерните кожни прояви и често засяга лицето, скалпа, гърдите и гърба.

Много пациенти изчакват, защото смятат, че кожните реакции са „нормална част“ от лечението. Въпреки че някои реакции са очаквани, те трябва да бъдат проследявани.

Навременната консултация може да помогне за:

• облекчаване на симптомите;
• предотвратяване на влошаване;
• намаляване на риска от инфекция;
• подобряване на комфорта и качеството на живот;
• подпомагане на продължаването на онкологичното лечение според лекарската преценка.

Не спирайте и не променяйте онкологичното си лечение самостоятелно заради кожна реакция. Винаги обсъждайте симптомите с лекуващия си екип.

Грижата за кожата е важна част от подкрепата по време на онкологично лечение. Тя трябва да бъде нежна, постоянна и съобразена с препоръките на медицинския екип.

• Използвайте нежни измивни продукти без агресивни съставки и силни аромати.
• Хидратирайте кожата редовно с подходящ емолиент или крем, препоръчан от специалист.
• Избягвайте горещи душове и агресивно търкане на кожата.
• Подсушавайте кожата внимателно, без силно разтриване.
• Носете удобни дрехи от меки материи.
• Защитавайте кожата от слънце с подходяща фотозащита, дрехи и шапка и избягвайте продължителното излагане на силно слънце.
• Не използвайте нови козметични продукти без консултация, ако кожата е раздразнена.
• Не пукайте пъпки, мехури или корички.
• Поддържайте ноктите къси и чисти, без агресивен маникюр или травмиране на кожата около тях.
• При лъчетерапия следвайте конкретните инструкции на лъчетерапевтичния екип за зоната на облъчване.

Свържете се с лекуващия си онколог, дерматолог или медицинска сестра, ако забележите:

• нов или бързо разпространяващ се обрив;
• силен сърбеж, болка, парене или подуване;
• напукване на кожата, което кърви или боли;
• секреция, гной, неприятна миризма или други признаци на инфекция;
• температура, втрисане или общо влошаване;
• мехури, рани или лющене на големи участъци от кожата;
• засягане на очите, устата или гениталната област;
• болезнени промени около ноктите;
• реакция, която пречи на съня, храненето, ходенето или ежедневните дейности.

Потърсете спешна медицинска помощ, ако се появят:

• тежък обрив с мехури;
• висока температура;
• затруднено дишане;
• подуване на лицето или устните;
• силна болка;
• бързо влошаване на общото състояние.

Преди консултация може да си запишете:

• кога е започнала кожната реакция;
• къде се намира и дали се разпространява;
• дали има сърбеж, болка, парене или кървене;
• какви продукти сте използвали върху кожата;
• дали сте имали подобни реакции преди;
• какви онкологични лекарства получавате и кога е била последната терапия;
• дали реакцията влияе на съня, храненето, движението или ежедневието.

При възможност направете снимка на кожната промяна, особено ако тя се променя бързо. Това може да помогне на медицинския екип да проследи развитието ѝ.

Кожните реакции при онкологично лечение са чести и много от тях могат да бъдат успешно овладявани.

• Не чакайте симптомите да станат тежки.
• Не спирайте лечението самостоятелно.
• Говорете с лекуващия си екип още при първите признаци на кожен проблем.
• Полагайте редовна и щадяща грижа за кожата.
• Съобщавайте за всяка нова или влошаваща се реакция.

Можете да изтеглите информационната брошура „Грижа за кожата при онкологична терапия“, която съдържа допълнителна практическа информация и препоръки.

Материалът има образователна цел и не замества индивидуалната медицинска консултация.

• ИЗТЕГЛЕТЕ БРОШУРАТА – „Грижа за кожата при онкологична терапия“

Тази секция е създадена в рамките на образователната инициатива ACT for SKIN, насочена към по-добра информираност, превенция, ранно разпознаване и навременно овладяване на кожните нежелани реакции при хора, които преминават през онкологично лечение.

Под „имунотерапия“ се включват различни видове противотуморно лечение.

Най-често, когато говорим за имунно-свързани нежелани реакции, имаме предвид т.нар. immune checkpoint inhibitors – лекарства, насочени към механизми като:

• PD-1;
• PD-L1;
• CTLA-4;
• други контролни точки на имунната система.

Различните лекарства и комбинации имат различен риск от нежелани реакции.

Затова най-полезният въпрос към онколога е:

„Кои странични ефекти са най-важни конкретно при моята имунотерапия?“

Имунно-свързаните реакции могат да се появят:

• скоро след началото на лечението;
• след няколко цикъла;
• след месеци терапия;
• понякога и след спирането на имунотерапията.

Това е важна разлика спрямо много други лекарства.

Дори ако имунотерапията вече е приключила, нов симптом може да има връзка с нея и трябва да бъде обсъден с медицинския екип.

Умората е често срещана по време на имунотерапия.

Но тя не винаги е просто „нормална отпадналост“.

Причините могат да бъдат:

• самото онкологично заболяване;
• анемия;
• нарушения на съня;
• намален хранителен прием;
• болка;
• инфекции;
• проблеми с щитовидната жлеза;
• засягане на хипофизата или надбъбречните жлези;
• други имунно-свързани реакции.

Ако умората стане внезапно много по-силна, ако е придружена от замайване, главоболие, гадене или слабост, кажете на медицинския екип.

Кожата е един от органите, които сравнително често могат да бъдат засегнати.

Възможни са:

• обрив;
• сърбеж;
• сухота;
• зачервяване;
• промени в пигментацията.

При много пациенти реакциите са леки.

Но тежък или бързо разпространяващ се обрив, болезнени мехури, рани по кожата или лигавиците изискват бърза медицинска оценка.

Не лекувайте тежък обрив само с козметичен крем.

Това е една от най-важните реакции, които пациентът трябва да познава.

Имунотерапията може да предизвика възпаление на дебелото черво – имунно-свързан колит.

Симптомите могат да включват:

• по-чести изхождания;
• водниста диария;
• коремна болка;
• спазми;
• слуз;
• кръв в изпражненията;
• температура.

Не чакайте няколко дни да видите дали ще мине.

Ако изхожданията са значително повече от обичайното или има болка, кръв или температура, свържете се с медицинския екип.

Диетата сама по себе си не лекува имунно-свързания колит.

Имунотерапията може да причини възпаление на черния дроб.

Понякога пациентът няма никакви симптоми и промяната се установява само чрез лабораторни изследвания.

Затова редовното проследяване на чернодробните показатели е важно.

Възможни симптоми са:

• пожълтяване на кожата или очите;
• тъмна урина;
• гадене;
• болка в горната дясна част на корема;
• необичайна слабост.

Не използвайте самостоятелно билкови продукти за „прочистване на черния дроб“.

Имунотерапията може да промени функцията на щитовидната жлеза.

Тя може временно да стане свръхактивна или впоследствие да развие намалена функция.

Симптомите могат да включват:

• умора;
• промени в теглото;
• усещане за студ;
• сърцебиене;
• изпотяване;
• нервност;
• запек;
• промяна в настроението.

Тези симптоми лесно могат да бъдат объркани с ефектите на самото лечение, затова лабораторният контрол е важен.

По-рядко имунотерапията може да засегне хипофизата или надбъбречните жлези.

Това може да причини хормонален дефицит.

Възможни симптоми са:

• необичайно силна слабост;
• главоболие;
• замайване;
• ниско кръвно налягане;
• гадене;
• повръщане;
• обърканост;
• силна отпадналост.

Тези състояния могат да бъдат сериозни.

Не приемайте, че внезапното изтощение е просто част от онкологичното лечение.

Макар и рядко, имунотерапията може да предизвика бързо развитие на инсулинозависим диабет.

Симптомите могат да включват:

• силна жажда;
• често уриниране;
• загуба на тегло;
• гадене;
• повръщане;
• коремна болка;
• силна слабост;
• обърканост.

При внезапна силна жажда и често уриниране уведомете медицинския екип.

Имунотерапията може да предизвика възпаление на белодробната тъкан.

Това се нарича пневмонит.

Симптомите могат да включват:

• нова кашлица;
• влошаване на стара кашлица;
• задух;
• болка или тежест в гърдите;
• понякога температура.

Пневмонитът може да бъде лек, но може да стане и сериозен.

Новият задух при пациент на имунотерапия трябва да бъде обсъден бързо с медицинския екип.

Имунотерапията може да причини възпаление на бъбреците.

Това често се установява чрез промени в лабораторните показатели.

Възможни са:

• промени в количеството урина;
• отоци;
• слабост;
• гадене.

Затова по време на лечението се следи бъбречната функция.

Някои пациенти развиват:

• ставни болки;
• скованост;
• мускулни болки;
• слабост.

Понякога това наподобява ревматологично заболяване.

Съобщете за нови или изразени симптоми, особено ако ограничават движението или се влошават.

Те са по-редки, но могат да бъдат сериозни.

Възможни симптоми са:

• нова мускулна слабост;
• проблеми с ходенето;
• изтръпване;
• промени в зрението;
• проблеми с говора;
• обърканост;
• гърч;
• силно или необичайно главоболие.

Тези симптоми изискват бърза медицинска оценка.

Имунотерапията може например да причини възпаление на сърдечния мускул – миокардит.

Симптомите могат да включват:

• болка в гърдите;
• задух;
• сърцебиене;
• необичайна слабост;
• припадък.

При такива симптоми потърсете незабавна медицинска оценка.

Рядко имунотерапията може да засегне очите.

Съобщете при:

• болка;
• зачервяване;
• замъглено зрение;
• светлобоязън;
• внезапно намаляване на зрението.

Не отлагайте оценката при внезапна промяна в зрението.

Понякога имунотерапията може да предизвика реакция по време на или скоро след инфузията.

Възможни симптоми са:

• втрисане;
• температура;
• зачервяване;
• сърбеж;
• обрив;
• замайване;
• задух;
• стягане в гърдите.

Ако по време на вливането усетите нещо необичайно, кажете веднага на медицинската сестра.

Не може да се прави такова заключение при отделния пациент.

Някои научни изследвания намират статистически връзки между определени имунно-свързани реакции и резултата от лечението при някои групи пациенти.

Но това не означава, че:

• трябва да получите странични ефекти, за да работи терапията;
• по-тежката токсичност означава по-добър резултат;
• липсата на реакции означава, че лечението не действа.

Ефективността се оценява чрез медицински прегледи и подходящи изследвания.

Някои пациенти се страхуват:

„Ако кажа, че имам странични ефекти, ще ми спрат имунотерапията.“

Това не е добра причина симптомите да бъдат скривани.

Ранната реакция може да предотврати развитието на по-тежко усложнение.

В зависимост от проблема лекарят може да:

• продължи лечението с наблюдение;
• временно да го отложи;
• назначи допълнителни изследвания;
• започне лечение на нежеланата реакция;
• при необходимост да прекрати имунотерапията.

Целта е пациентът да бъде лекуван ефективно и безопасно.

Лечението зависи от засегнатия орган и тежестта.

При някои леки реакции е достатъчно наблюдение и симптоматична терапия.

При по-изразено възпаление може да се наложи лечение с кортикостероиди или други имуносупресивни лекарства.

Това решение се взема от медицинския екип.

Не започвайте и не спирайте кортикостероиди самостоятелно.

Не.

Кортикостероидите са стандартна част от лечението на много имунно-свързани нежелани реакции.

Когато са необходими, целта е да се овладее прекомерният имунен отговор и да се предпази засегнатият орган.

Не отказвайте предписано лечение от страх, че „ще изключи“ напълно ефекта на имунотерапията.

Не е добра идея.

При имунотерапията целта не е имунната система просто да стане „по-силна“.

Тя трябва да бъде правилно регулирана.

Продукти, които обещават „подсилване на имунитета“, не са доказан начин за подобряване на ефекта на онкологичната имунотерапия.

Кажете на онколога за всички:

• витамини;
• билки;
• хранителни добавки;
• екстракти;
• тинктури;
• „имуностимулиращи“ продукти,

които приемате или планирате да започнете.

Ваксинациите по време на онкологично лечение трябва да се обсъждат индивидуално.

Някои ваксини могат да бъдат подходящи, но видът на ваксината, моментът и съпътстващото лечение имат значение.

Не приемайте, че всички ваксини са забранени, но не планирайте ваксинация без да уведомите медицинския си екип.

Да.

Това е едно от най-важните неща при имунотерапията.

Някои имунно-свързани нежелани реакции могат да възникнат седмици или месеци след последната доза.

Ако попаднете при лекар, който не познава онкологичната ви история, кажете му, че сте получавали имунотерапия.

Тази информация може да бъде важна за правилната оценка на нов симптом.

Свържете се с онкологичния екип при нови или значително влошаващи се симптоми, например:

• диария;
• кръв или слуз в изпражненията;
• силна коремна болка;
• нов задух;
• кашлица;
• силна или необичайна слабост;
• силно главоболие;
• замайване;
• промени в зрението;
• пожълтяване на кожата или очите;
• силна жажда и често уриниране;
• нов обрив;
• мускулна слабост;
• болка в гърдите;
• сърцебиене;
• други нови или бързо влошаващи се симптоми.

При тежък задух, силна болка в гърдите, загуба на съзнание, гърч, тежка обърканост или друго рязко влошаване потърсете спешна медицинска помощ.

Запишете си няколко въпроса:

Как се казва моето лекарство?

Как действа?

Кои нежелани реакции са най-чести при него?

Кои от тях могат да бъдат опасни?

Какви кръвни изследвания ще се проследяват?

При какви симптоми трябва да ви потърся веднага?

На кого да се обадя извън работното време на клиниката?

Има ли лекарства, витамини или добавки, които трябва да избягвам?

Колко време след приключване на лечението трябва да продължа да следя за нежелани реакции?

Имунотерапията работи чрез имунната система и точно затова нежеланите ѝ реакции са различни от тези при много други противотуморни лекарства.

Те могат да засегнат почти всеки орган.

Това не означава, че трябва да живеете в постоянно очакване на усложнение.

Означава, че трябва да знаете кои промени в тялото си да не пренебрегвате.

Не чакайте симптомът да стане тежък.

Не се опитвайте сами да решите, че „не е нищо“.

И не премълчавайте проблем от страх, че лечението ще бъде прекъснато.

При имунотерапията ранното съобщаване на симптомите е част от безопасното лечение.

Целта не е просто да получите следващата доза.

Целта е терапията да бъде проведена възможно най-безопасно, като едновременно се пазят органите, функциите и качеството ви на живот.

Важно

Този материал има образователна цел и не замества индивидуалната консултация с лекуващия онколог. Имунно-свързаните нежелани реакции могат да се различават според конкретното лекарство, комбинацията от терапии и индивидуалното състояние на пациента. При нов или влошаващ се симптом следвайте инструкциите на вашия онкологичен екип.

Лъчението е насочено възможно най-прецизно към тумора и зоната около него. Въпреки това част от нормалните тъкани, които се намират в близост, също могат да бъдат засегнати.

Именно затова нежеланите реакции зависят толкова силно от мястото на лечение.

При облъчване на глава и шия могат да се появят сухота в устата и затруднено преглъщане.

При лечение в областта на гръдния кош може да се раздразни хранопроводът.

При облъчване на корема и малкия таз по-чести са стомашно-чревните симптоми.

При лечение на мозъка може да има напълно различни реакции.

Страничните ефекти често се развиват постепенно

За разлика от някои реакции при химиотерапия, нежеланите ефекти от лъчетерапията често не започват още след първата процедура.

Те могат да се натрупват постепенно в хода на лечението и да станат по-изразени след няколко седмици.

При някои пациенти симптомите могат да продължат известно време и след края на терапията, преди постепенно да започнат да отслабват.

Това не означава, че нещо се е объркало.

Но всяка значима промяна трябва да бъде обсъдена с лъчетерапевтичния екип.

Умората е сред най-честите странични ефекти на лъчетерапията.

Тя може да се усеща като:

• липса на обичайна енергия;
• по-бързо изтощаване;
• необходимост от повече почивка;
• трудност при извършване на обичайни дейности;
• намалена концентрация.

Причините могат да бъдат много – самото заболяване, лечението, пътуването до лечебното заведение всеки ден, нарушенията на съня, болката, анемията, хранителните проблеми и емоционалният стрес.

Пълното обездвижване обикновено не е най-добрият подход.

Когато медицинското състояние позволява, лека до умерена физическа активност, например кратки разходки, може да помогне.

Кожата в облъчваната зона може постепенно да се промени.

Възможни са:

• зачервяване;
• сухота;
• сърбеж;
• чувствителност;
• потъмняване;
• лющене;
• усещане, подобно на слънчево изгаряне.

При по-тежки реакции може да има влажно разраняване на кожата.

Не използвайте произволни кремове, масла, парфюми или билкови продукти върху облъчваната област.

Следвайте конкретните инструкции на лъчетерапевтичния екип.

Пазете зоната от допълнително механично дразнене и силно слънце.

Лъчетерапията причинява косопад само в зоната, която се облъчва.

Например при облъчване на мозъка може да падне косата на част или цялата глава.

При облъчване на друга зона косата на главата няма причина да бъде засегната.

При някои пациенти косата израства отново след лечението. При други, особено при по-високи дози, загубата може да бъде трайна в част от облъчваната област.

При лечение в тази област могат да се появят:

• сухота в устата;
• гъста слюнка;
• възпаление на лигавиците;
• рани в устата;
• болка;
• промени във вкуса;
• затруднено или болезнено преглъщане;
• дрезгав глас;
• загуба на апетит;
• загуба на тегло.

Грижата за устната кухина е особено важна.

При някои пациенти се налага предварителна стоматологична оценка преди започване на лечението.

Ако започнете да се храните или пиете трудно, кажете на екипа възможно най-рано.

Не чакайте да загубите значително количество тегло.

Лъчетерапията в областта на слюнчените жлези може да намали количеството или да промени качеството на слюнката.

Това може да доведе до:

• сухота;
• затруднено хранене;
• затруднена реч;
• промени във вкуса;
• по-висок риск от зъбни проблеми.

Пийте течности според препоръките на екипа и поддържайте добра устна хигиена.

При продължителна сухота обсъдете възможните средства за облекчение.

При облъчване на глава, шия или гръден кош храненето може да стане болезнено или трудно.

Възможни са:

• усещане за стягане;
• болка при преглъщане;
• чувство, че храната преминава бавно;
• кашляне по време на хранене;
• задавяне.

Тези симптоми не трябва да бъдат пренебрегвани.

Може да се наложи промяна на консистенцията на храната, специализирана хранителна подкрепа или оценка на преглъщането.

При лечение на белия дроб, хранопровода или други структури в гръдния кош може да се развие възпаление на хранопровода.

Това може да причини:

• болка зад гръдната кост;
• парене;
• болезнено преглъщане;
• затруднен прием на твърда храна.

В по-късен период при някои пациенти може да се развие и възпаление на белия дроб, свързано с лъчението.

Симптоми като:

• нова или влошаваща се кашлица;
• задух;
• температура;
• болка в гърдите

трябва да бъдат обсъдени с медицинския екип.

Тези симптоми не са характерни за всяка лъчетерапия.

По-често могат да се появят при облъчване на определени области на корема или мозъка.

Ако има риск, лекарят може да предпише противорвотни лекарства.

Не чакайте симптомите да станат тежки.

При многократно повръщане или невъзможност да приемате течности потърсете медицинска помощ.

При облъчване на корема или малкия таз могат да се появят:

• диария;
• по-чести изхождания;
• газове;
• подуване;
• спазми;
• позиви за дефекация.

Тези реакции могат да се развият постепенно в хода на лечението.

Не започвайте самостоятелно лекарства против диария, без да знаете какво препоръчва вашият екип.

Продължителната или тежка диария може да доведе до обезводняване и трябва да бъде оценена.

При лъчетерапия в областта на малкия таз пикочният мехур и уретрата могат временно да бъдат раздразнени.

Възможни са:

• по-често уриниране;
• силни позиви;
• парене;
• нощно уриниране;
• дискомфорт в таза.

Тези симптоми могат да бъдат причинени и от инфекция или други проблеми, затова е важно да бъдат обсъдени с лекар.

Кръв в урината трябва да бъде съобщена на медицинския екип.

Лъчетерапията в областта на таза може да повлияе сексуалното и репродуктивното здраве.

При жените могат да се появят:

• вагинална сухота;
• дразнене;
• болка при сексуален контакт;
• промени във функцията на яйчниците;
• ранна менопауза;
• стеснение и намалена еластичност на влагалището.

При мъжете са възможни:

• проблеми с ерекцията;
• промени в еякулацията;
• влияние върху функцията на тестисите и фертилитета.

Тези въпроси са част от онкологичната грижа и могат да бъдат обсъждани открито с медицинския екип.

В зависимост от зоната и дозата лъчетерапията може да засегне репродуктивните органи.

Ако бъдещото родителство е важно за вас, темата за запазване на фертилитета е най-добре да бъде обсъдена преди началото на лечението, когато това е възможно.

Не се притеснявайте да зададете въпроса директно.

Странични ефекти при облъчване на мозъка

В зависимост от зоната, дозата и вида на лечението са възможни:

• умора;
• главоболие;
• гадене;
• косопад в облъчваната област;
• промени в концентрацията;
• краткотрайни нарушения на паметта.

При някои пациенти може временно да има оток около облъчваната зона, който изисква медикаментозно лечение.

Ново силно главоболие, повръщане, гърч, обърканост, слабост или друг нов неврологичен симптом изисква медицинска оценка.

Ако лъчетерапията включва области с лимфни възли, тя може да увеличи риска от лимфедем.

Това може да се прояви с:

• подуване;
• тежест;
• напрежение;
• чувство за стягане;
• промяна в обиколката на крайника.

Лимфедемът може да се появи месеци или години след лечението.

Ранното разпознаване е важно.

Болката може да има различни причини.

Понякога е свързана с възпаление на кожата или лигавиците, понякога с самото заболяване, а понякога с друга причина.

Не приемайте, че болката непременно трябва да бъде изтърпяна.

Има различни начини за нейното овладяване.

Ако болката се променя, усилва се или се появи нов тип болка, кажете на медицинския екип.

Не всички нежелани реакции се появяват по време на лечението.

Някои могат да възникнат месеци или години по-късно.

Те се наричат късни ефекти.

В зависимост от облъчваната област могат да включват:

• фиброза и втвърдяване на тъканите;
• лимфедем;
• продължителна сухота в устата;
• промени във функцията на червата или пикочния мехур;
• сексуални проблеми;
• хормонални нарушения;
• промени в белия дроб;
• сърдечни ефекти;
• костни промени.

Съвременните техники на лъчетерапия са създадени именно с цел максимално ограничаване на дозата към здравите тъкани и намаляване на тези рискове.

Не.

Тежестта на реакциите не показва колко ефективно е лечението.

Пациент с почти никакви странични ефекти не трябва да мисли, че лъчетерапията „не действа“.

Отговорът към лечението се оценява по медицински критерии, а не по това колко тежко се чувства пациентът.

При някои хора – да.

Други постепенно усещат нарастваща умора или имат симптоми, които правят работата по-трудна.

Няма универсален отговор.

Много зависи от:

• вида работа;
• зоната на лечение;
• времето за пътуване;
• общото състояние;
• комбинирането с други терапии.

Ако имате възможност, предвидете известна гъвкавост в графика си.

Не е необходимо предварително да приемате, че ще бъдете напълно неспособни да работите.

При стандартната външна лъчетерапия – не.

Лъчението се подава от апарат към тялото и след приключването на процедурата пациентът не остава радиоактивен.

Можете да бъдете около други хора, включително деца и бременни жени.

При определени видове вътрешна лъчетерапия или лечение с радиоактивни вещества могат да има специални временни инструкции. Тогава медицинският екип ще ви обясни точно какво трябва да спазвате.

Не лекувайте страничните ефекти само по съвети от форуми или други пациенти.

Не слагайте произволни кремове върху облъчваната кожа.

Не започвайте самоволно хранителни добавки, „детокс“ режими или билкови продукти.

Не сравнявайте вашата лъчетерапия с тази на друг пациент само защото и двамата имате рак.

Облъчваната зона, дозата и лечебният план могат да бъдат напълно различни.

Съобщавайте за симптомите още когато започнат, а не едва когато станат непоносими.

Потърсете медицинска оценка при:

• невъзможност да приемате достатъчно храна или течности;
• силна или нарастваща болка;
• тежка диария;
• многократно повръщане;
• нов или нарастващ задух;
• кръв в урината или изпражненията;
• тежка кожна реакция;
• висока температура или признаци на инфекция;
• затруднено преглъщане;
• бърза загуба на тегло;
• нови неврологични симптоми;
• всяко внезапно или значително влошаване на състоянието.

Следвайте и конкретните инструкции, които сте получили от вашия лъчетерапевтичен екип.

Какво е добре да попитате преди началото на лъчетерапията?

Преди първата процедура може да бъде полезно да попитате:

Коя точно област ще бъде облъчвана?

Кои странични ефекти са най-вероятни при моя план?

Кога обикновено започват?

Как да се грижа за кожата?

Има ли специални указания за хранене?

Мога ли да спортувам и работя?

Има ли лекарства или добавки, които трябва да избягвам?

Кои симптоми изискват незабавно обаждане?

На кого да се обадя, ако проблем възникне извън работно време?

Запишете отговорите.

Лъчетерапията не засяга целия организъм по един и същи начин.

Мястото на облъчване има огромно значение за това какви странични ефекти могат да се появят.

Не очаквайте непременно всичко, което сте прочели в интернет.

И не чакайте симптомът да стане тежък, преди да го споделите.

Много от нежеланите реакции могат да бъдат облекчени, а ранното им разпознаване може да предотврати по-сериозни проблеми.

Целта не е просто да завършите курса на лъчетерапия. Целта е да преминете през лечението възможно най-безопасно и с възможно най-добро качество на живот.

Важно

Този материал има образователна цел и не замества индивидуалната консултация с лъчетерапевт или онколог. Видът и тежестта на страничните ефекти зависят от облъчваната област, дозата, техниката на лечение, съпътстващите терапии и индивидуалното състояние на пациента.

„Таргетна терапия“ не е едно лекарство и няма един универсален профил на страничните ефекти.

Съществуват различни групи лекарства, насочени например към:

• HER2;
• EGFR;
• VEGF и образуването на нови кръвоносни съдове;
• BRAF и MEK;
• ALK;
• ROS1;
• RET;
• MET;
• KIT;
• CDK4/6;
• PARP;
• други молекулярни мишени.

Затова пациент, който получава едно таргетно лекарство, може да има напълно различни нежелани реакции от пациент на друга терапия.

Най-полезният въпрос към онколога е:

„Кои странични ефекти са характерни конкретно за моето лекарство?“

Кожните промени са сред най-честите нежелани реакции при някои таргетни терапии.

Могат да се появят:

• обрив;
• сухота;
• сърбеж;
• зачервяване;
• лющене;
• болезненост;
• по-висока чувствителност към слънцето;
• промени по скалпа.

При някои лекарства обривът може да наподобява акне, особено по лицето, гърдите и гърба.

Това не е обикновено акне и не трябва автоматично да се лекува с козметични продукти против акне.

При ранна поява на обрив е добре да информирате медицинския екип, защото навременното лечение може значително да намали тежестта му.

Някои таргетни лекарства могат да предизвикат:

• чупливост;
• промяна в цвета;
• болезненост около ноктите;
• възпаление на кожата около нокътя;
• инфекции.

Не режете агресивно кожичките около ноктите и избягвайте травми.

Ако се появят силна болка, гнойна секреция или зачервяване, съобщете на медицинския екип.

Диарията е честа нежелана реакция при много таргетни лекарства.

Тя може да бъде лека, но при някои терапии може да стане значителна.

Следете:

• колко изхождания имате;
• дали са повече от обичайното;
• има ли коремна болка;
• можете ли да приемате достатъчно течности;
• има ли температура;
• има ли кръв.

Не чакайте тежка диария да продължи няколко дни, преди да потърсите медицинския екип.

Продължителната диария може да доведе до обезводняване, нарушения в електролитите и общо влошаване.

Някои таргетни терапии могат да предизвикат:

• гадене;
• повръщане;
• промяна във вкуса;
• намален апетит;
• ранно засищане.

Хранете се на по-малки порции и приемайте течности редовно.

Ако започнете да губите тегло или не можете да приемате достатъчно храна, кажете на медицинския екип.

Умората е честа и при таргетните терапии.

Тя може да се дължи на:

• самото лечение;
• анемия;
• нарушения на функцията на щитовидната жлеза;
• промени в електролитите;
• намален хранителен прием;
• обезводняване;
• проблеми със съня;
• самото онкологично заболяване.

Затова изразената или внезапно увеличена умора не трябва автоматично да бъде приемана като „нормална“.

Понякога има причина, която може да бъде лекувана.

Някои лекарства, особено тези, които влияят на образуването на кръвоносни съдове, могат да повишат артериалното налягане.

Затова може да бъде необходимо редовно измерване на кръвното.

Ако вече имате хипертония, кажете на онколога какви лекарства приемате.

Не променяйте сами терапията си за кръвно налягане.

При много високи стойности, силно главоболие, болка в гърдите, задух или неврологични симптоми потърсете медицинска помощ.

Някои таргетни терапии могат да повлияят сърдечната функция.

В зависимост от лекарството лекарят може да назначи:

• ехокардиография;
• електрокардиограма;
• други изследвания.

Съобщете за:

• нов задух;
• необичайна умора;
• отоци на краката;
• сърцебиене;
• болка или тежест в гърдите.

Това не означава, че всеки пациент ще развие сърдечен проблем.

Проследяването има за цел именно ранното разпознаване на промени.

Някои таргетни лекарства могат да повлияят черния дроб.

Това често се установява чрез кръвни изследвания, преди пациентът да има симптоми.

Затова редовният контрол на лабораторните показатели е важен.

Съобщете при:

• пожълтяване на кожата или очите;
• тъмна урина;
• силно гадене;
• болка в горната дясна част на корема;
• необичайна слабост.

Не започвайте самостоятелно билкови продукти „за черния дроб“, тъй като някои от тях могат да взаимодействат с противотуморното лечение.

Някои таргетни терапии могат да повлияят бъбречната функция или количеството белтък, което се губи с урината.

Затова могат да се проследяват:

• креатинин;
• електролити;
• изследване на урина;
• кръвно налягане.

Съобщавайте за нови отоци, значително намаляване на урината или други необичайни симптоми.

При някои таргетни лекарства могат да се появят:

• зачервяване;
• парене;
• болезненост;
• задебеляване на кожата;
• мехури;
• лющене по дланите и стъпалата.

При първите признаци кажете на медицинския екип.

Не чакайте състоянието да стане толкова болезнено, че да затруднява ходенето или използването на ръцете.

Подходящата грижа за кожата и понякога корекцията на лечението могат да ограничат проблема.

Някои лекарства могат да предизвикат:

• болезненост;
• язвички;
• сухота;
• парене;
• затруднено хранене.

Поддържайте добра и щадяща устна хигиена.

При болка, която пречи на храненето или пиенето, уведомете медицинския екип.

Въпреки че таргетните терапии се различават от химиотерапията, някои от тях също могат да повлияят костния мозък.

Възможни са:

• анемия;
• намаляване на белите кръвни клетки;
• намаляване на тромбоцитите.

Затова периодичните кръвни изследвания остават важни.

Съобщавайте за:

• температура;
• необичайна слабост;
• лесно образуване на синини;
• кървене;
• задух.

Някои таргетни лекарства могат да повлияят функцията на щитовидната жлеза.

Симптомите могат да бъдат неспецифични:

• умора;
• промяна в теглото;
• усещане за студ или топлина;
• сърцебиене;
• промени в настроението;
• запек или по-чести изхождания.

Затова при определени терапии се проследяват хормонални показатели.

Някои лекарства, особено тези, които влияят върху кръвоносните съдове, могат да увеличат риска от кървене или образуване на тромб.

Свържете се с медицинския екип при:

• необичайно кървене;
• кръв в урината или изпражненията;
• внезапно подуване и болка в крак;
• внезапен задух;
• болка в гърдите;
• кашляне на кръв.

При внезапен задух или силна болка в гърдите потърсете спешна медицинска помощ.

Някои лекарства, които блокират образуването на нови кръвоносни съдове, могат да забавят зарастването на рани.

Това има значение при планиране на:

• операция;
• стоматологична процедура;
• други инвазивни интервенции.

Кажете на хирурга или стоматолога, че получавате таргетна терапия.

Не прекъсвайте лекарството самостоятелно. Решението кога да бъде спряно и възстановено се взема от медицинския екип.

Това е рядко, но сериозно усложнение при някои терапии.

Потърсете незабавна медицинска оценка при:

• внезапна силна коремна болка;
• твърд или силно болезнен корем;
• температура;
• повръщане;
• рязко влошаване на общото състояние.

Някои таргетни терапии могат рядко да причинят възпаление на белите дробове – интерстициална белодробна болест или пневмонит.

Съобщете за:

• нова или влошаваща се кашлица;
• задух;
• затруднено дишане;
• температура;
• болка в гърдите.

Не приемайте автоматично, че новият задух е само от умора.

При определени таргетни терапии могат да възникнат очни нежелани реакции.

Съобщете при:

• замъглено зрение;
• болка в очите;
• светкавици или други нови зрителни промени;
• внезапно намаляване на зрението.

При внезапна значима промяна в зрението потърсете бърза медицинска оценка.

При някои терапии могат да се появят:

• мускулни болки;
• ставни болки;
• скованост;
• крампи.

Обсъдете ги с медицинския екип, особено ако са силни или новопоявили се.

Не започвайте самостоятелно обезболяващи или хранителни добавки без проверка за взаимодействия.

Да.

Това е особено важно при таргетните лекарства, които се приемат през устата.

Някои могат да взаимодействат с:

• други лекарства;
• хранителни добавки;
• билкови продукти;
• определени храни и напитки;
• лекарства за стомашна киселинност.

При някои терапии дори грейпфрутът може да промени концентрацията на лекарството в кръвта.

Затова не разчитайте на общи правила.

Попитайте фармацевта или онколога:

„Има ли храни, лекарства или добавки, които не трябва да приемам с моето лекарство?“

Таблетката против рак не е „обикновено хапче“.

Приемайте лекарството точно както е предписано:

• в определената доза;
• в определените часове;
• със или без храна според указанията;
• без самоволно удвояване на доза.

Ако пропуснете доза или повърнете след приема, не вземайте автоматично втора таблетка.

Следвайте конкретните инструкции за вашия медикамент или се свържете с медицинския екип.

Не спирайте лекарството самостоятелно, освен ако медицинският екип не ви е дал конкретни инструкции за подобна ситуация.

При някои нежелани реакции лекарят може да:

• назначи симптоматично лечение;
• направи кратка пауза;
• намали дозата;
• промени режима;
• назначи допълнителни изследвания.

Намаляването на дозата при необходимост не означава автоматично, че лечението е „по-слабо“ или че се проваля.

Целта е терапията да бъде едновременно ефективна и безопасна.

Не може да се прави такова заключение.

При някои лекарства са описани връзки между определени нежелани реакции и резултата от лечението, но при отделния пациент силата на страничните ефекти не е надежден начин да се прецени дали терапията работи.

Не трябва да се тревожите, ако нямате странични ефекти.

И не трябва да приемате тежките реакции като доказателство за по-голяма ефективност.

Отговорът към лечението се оценява чрез медицински прегледи и подходящи изследвания.

Не.

Понякога пациентите премълчават симптоми, защото се страхуват:

„Ако кажа, ще ми намалят дозата.“

„Ще спрат лекарството.“

Това може да бъде опасно.

Нежелана реакция, която е сравнително лесна за овладяване в началото, може да стане значително по-тежка, ако бъде пренебрегната.

Навременното съобщаване на симптомите често помага лечението да бъде продължено по-безопасно.

Следвайте конкретните инструкции за вашето лекарство.

По принцип е важно да се свържете с медицинския екип при:

• тежка или продължителна диария;
• многократно повръщане;
• невъзможност да приемате течности;
• температура или признаци на инфекция;
• нов или влошаващ се задух;
• болка в гърдите;
• внезапно подуване на крайник;
• необичайно кървене;
• силна коремна болка;
• пожълтяване на кожата или очите;
• тежък кожен обрив;
• силно болезнени промени по дланите или стъпалата;
• внезапна промяна в зрението;
• всеки бързо влошаващ се или необичаен симптом.

При тежък задух, силна болка в гърдите, загуба на съзнание или друго рязко влошаване потърсете спешна медицинска помощ.

Какво е добре да попитате преди началото на лечението?

Запишете си:

Как се казва моето лекарство и към какво е насочено?

Кои са най-честите му странични ефекти?

Кои нежелани реакции могат да бъдат опасни?

Какви изследвания трябва да правя и колко често?

Как трябва да приемам лекарството – със или без храна?

Какво да направя, ако пропусна таблетка?

Какво да направя, ако повърна след приема?

Има ли лекарства, витамини, билки или храни, които трябва да избягвам?

Кога трябва да се обадя на медицинския екип?

На кого да се обадя извън работното време на клиниката?

Таргетната терапия е по-прецизно насочена към определени биологични механизми на тумора, но „таргетна“ не означава „без странични ефекти“.

Различните лекарства могат да причинят съвсем различни проблеми – от кожен обрив и диария до промени в кръвното налягане, сърдечната функция, черния дроб или белите дробове.

Затова не се опитвайте да запомните всички възможни нежелани реакции на всички таргетни терапии.

Научете тези, които са важни за вашето конкретно лекарство.

И не премълчавайте симптомите от страх, че терапията ще бъде прекъсната.

Навременното разпознаване и лечение на нежеланите реакции е част от самото противотуморно лечение.

Целта не е просто да приемате лекарството.

Целта е да го получавате възможно най-безопасно, като запазите възможно най-добро качество на живот.

Този материал има образователна цел и не замества индивидуалната консултация с лекуващия онколог. Различните таргетни лекарства имат различни нежелани реакции, лекарствени взаимодействия и изисквания за проследяване. Винаги следвайте конкретните инструкции за вашата терапия.

Много химиотерапевтични лекарства действат върху клетки, които се делят бързо.

Това е една от характеристиките на много ракови клетки, но в организма има и нормални клетки, които се обновяват бързо – например клетките на костния мозък, лигавиците, храносмилателната система и космените фоликули.

Когато лечението засегне и тях, могат да се появят нежелани реакции.

Това обяснява защо при някои видове химиотерапия се наблюдават промени в кръвните показатели, косопад, възпаление на устната кухина или стомашно-чревни проблеми.

Това е важно.

Няма универсален списък със странични ефекти, които непременно ще получите.

Едно лекарство може по-често да причинява косопад, друго – периферна невропатия, трето – промени в кръвните показатели.

Някои схеми предизвикват значително гадене без подходяща профилактика, докато при други рискът е много по-малък.

Преди началото на лечението попитайте онколога:

„Кои странични ефекти са най-вероятни конкретно при моята схема?“

Този въпрос е много по-полезен от общото търсене в интернет на „странични ефекти от химиотерапия“.

Умората е сред най-често срещаните проблеми по време на противотуморно лечение.

Тя може да бъде различна от обикновената умора след натоварен ден.

Човек може да се събуди изморен, да няма обичайната си физическа издръжливост или ежедневни дейности, които преди са били лесни, да започнат да изискват значително усилие.

Причините могат да бъдат много:

• самото заболяване;
• лечението;
• анемия;
• болка;
• нарушения на съня;
• недостатъчно хранене;
• обезводняване;
• инфекции;
• емоционален стрес;
• намалена физическа активност.

Какво може да помогне?

Разпределяйте дейностите през деня и определяйте кое действително трябва да бъде свършено.

Но не приемайте, че единственото лечение на умората е лежането.

Когато медицинското състояние позволява, редовната умерена физическа активност – дори кратки разходки – може да помогне за намаляване на свързаната с рака умора.

Ако умората внезапно стане много по-силна, кажете на медицинския екип.

Това е един от най-големите страхове преди първата химиотерапия.

Но съвременното лечение на гаденето е много по-ефективно, отколкото преди години.

Рискът зависи от използваните лекарства и схемата, а при необходимост се прилагат профилактично противорвотни медикаменти.

Не чакайте гаденето да стане непоносимо.

Приемайте предписаните лекарства според указанията.

Може да помогне:

• хранене на малки порции;
• избягване на силни миризми;
• прием на течности на малки глътки;
• избор на по-леки храни в дните с гадене;
• студена или хладка храна, ако миризмата на топлата ви дразни.

Ако повръщате многократно или не можете да задържате течности, свържете се с медицинския екип.

Костният мозък произвежда кръвните клетки и някои химиотерапии могат временно да потиснат неговата функция.

Затова по време на лечението редовно се правят кръвни изследвания.

Намаляване на белите кръвни клетки

Особено важно е намаляването на неутрофилите – вид бели кръвни клетки, които участват в защитата срещу инфекции.

Това се нарича неутропения.

При тежка неутропения организмът може да се справя по-трудно с инфекциите.

Температурата по време на химиотерапия не трябва да бъде пренебрегвана

Инфекция при пациент с ниски неутрофили може да се развие бързо.

Следвайте точно инструкциите на вашия онкологичен център относно температурата, при която трябва да се свържете незабавно с тях.

Не прикривайте температурата с лекарства и не чакайте няколко дни „да мине“, без да се консултирате.

Химиотерапията може да намали броя на червените кръвни клетки или нивото на хемоглобина.

Анемията може да предизвика:

• умора;
• слабост;
• задух при усилие;
• сърцебиене;
• замайване;
• бледност.

Но не всяка умора по време на химиотерапия означава анемия.

Причината се установява чрез медицинска оценка и кръвни изследвания.

Не започвайте сами желязо само защото хемоглобинът е нисък – не всяка анемия се дължи на недостиг на желязо.

Когато броят им намалее значително, може да се появят:

• лесно образуване на синини;
• малки червени или лилави точици по кожата;
• кървене от носа или венците;
• по-продължително кървене при нараняване.

Уведомете медицинския екип при необичайно или продължително кървене.

Не започвайте самостоятелно лекарства или добавки, които могат да влияят на съсирването.

Не всяка химиотерапия причинява косопад.

При някои лекарства косата може само да изтънее. При други загубата може да бъде значителна и да засегне не само косата на главата, но и веждите, миглите и окосмяването по тялото.

Косопадът обикновено е временен.

След приключване на лечението косата най-често започва да расте отново, като първоначално може да бъде с различна структура или цвят.

За някои пациенти косопадът е просто неудобство. За други е един от най-тежките психологически моменти от лечението.

И двете реакции са нормални.

Това не е „само коса“, ако за човека тя е важна част от идентичността и начина, по който вижда себе си.

Някои химиотерапевтични лекарства могат да причинят възпаление на лигавицата на устата – орален мукозит.

Може да има:

• зачервяване;
• чувствителност;
• болка;
• язвички;
• затруднено хранене;
• болка при преглъщане.

Поддържайте добра, но щадяща устна хигиена.

Използвайте мека четка за зъби и следвайте препоръките на медицинския екип за подходящи продукти за устна грижа.

Ако храненето или пиенето станат болезнени, кажете на екипа.

Любимото кафе изведнъж може да има неприятен вкус. Месото може да стане метално. Миризмата на готвена храна може да предизвиква гадене.

Това не е каприз.

Химиотерапията може временно да промени вкусовите и обонятелните усещания.

Опитвайте различни температури, текстури и храни. Ако определена храна ви е неприятна, не се насилвайте.

Промените обикновено се подобряват след приключване на лечението, но това може да отнеме време.

Някои лекарства могат да причинят диария.

Основният риск при по-тежка диария е загубата на течности и електролити.

Уведомете медицинския екип, особено ако:

• изхожданията са значително повече от обичайното;
• диарията продължава;
• има кръв;
• имате силна коремна болка;
• имате температура;
• чувствате замайване или слабост;
• не можете да приемате достатъчно течности.

Не приемайте автоматично лекарства срещу диария, без да знаете какво е препоръчано за конкретната ви терапия.

Запекът също е възможен.

Той може да бъде причинен от самото лечение, но често е свързан и с други лекарства – например някои медикаменти срещу гадене или болка.

Допринасят още:

• по-малко движение;
• недостатъчен прием на течности;
• промени в храненето.

Ако състоянието ви позволява, приемайте достатъчно течности, движете се и обсъдете подходящия хранителен режим.

При продължителен запек, силна коремна болка, повръщане или силно подуване потърсете медицинска оценка.

Някои химиотерапевтични лекарства могат да увредят периферните нерви.

Това може да се усеща като:

• изтръпване;
• мравучкане;
• парене;
• бодежи;
• намалена чувствителност;
• болка;
• слабост в ръцете или краката.

Понякога първите признаци са съвсем практически:

„Не мога да закопчея копчетата.“

„Изпускам предмети.“

„Не усещам добре пода под краката си.“

Кажете на онколога още при появата на симптомите, а не когато вече са тежки.

При някои лекарства ранното разпознаване е важно за решенията относно следващите дози.

Някои пациенти описват:

• трудност да се концентрират;
• забравяне на думи;
• по-бавно обработване на информация;
• проблеми с многозадачността;
• усещане за „мъгла“ в мисленето.

Често се използва популярният термин „chemo brain“, въпреки че когнитивните промени при рака не се дължат непременно само на химиотерапията.

Сън, умора, тревожност, депресия, други лекарства и самото заболяване също могат да имат значение.

Бележници, календар, напомняния и извършването на една задача наведнъж могат да улеснят ежедневието.

Ако промяната е значителна, обсъдете я с медицинския екип.

В зависимост от лекарството могат да се появят:

• сухота;
• чувствителност;
• промени в пигментацията;
• обрив;
• промени в ноктите;
• чувствителност към слънцето.

При определени лекарства могат да се развият по-специфични кожни реакции.

Съобщавайте за нови или тежки промени, вместо автоматично да ги третирате с козметични продукти.

Някои противотуморни лекарства могат да причинят зачервяване, чувствителност, парене, болка или лющене на дланите и стъпалата.

При първи признаци уведомете медицинския екип.

Ранното овладяване може да предотврати по-тежки симптоми, които затрудняват ходенето или използването на ръцете.

Химиотерапията може да повлияе сексуалния живот по много начини.

Възможни са:

• намалено желание;
• вагинална сухота;
• болка при сексуален контакт;
• проблеми с ерекцията;
• промени в телесния образ;
• умора;
• тревожност;
• промени в хормоналната функция.

Тези проблеми не са „несъществени“ в сравнение с лечението на рака.

Сексуалното здраве е част от качеството на живот и може да бъде обсъждано с медицински специалист.

Някои химиотерапевтични лекарства могат временно или трайно да повлияят функцията на яйчниците или тестисите.

Това може да има значение за бъдещата възможност за биологични деца.

Когато е възможно, въпросът за запазването на фертилитета е най-добре да бъде обсъден преди началото на лечението.

Ако това е важно за вас, повдигнете темата директно. Не чакайте медицинският екип непременно да попита първи.

Да, някои лекарства имат специфични токсичности.

В зависимост от конкретния медикамент може да бъде необходимо проследяване на:

• сърдечната функция;
• бъбречната функция;
• чернодробните показатели;
• слуха;
• белодробната функция;
• други показатели.

Това не означава, че всеки пациент ще развие увреждане на тези органи.

Именно затова преди и по време на определени терапии се извършват изследвания и проследяване.

Някои лекарства могат да предизвикат реакция по време на или скоро след приложението.

Симптомите могат да включват:

• зачервяване;
• сърбеж или обрив;
• втрисане;
• затруднено дишане;
• стягане в гърдите;
• замайване;
• подуване.

Ако усетите нещо необичайно по време на вливането, кажете веднага на медицинската сестра.

Не чакайте да видите дали ще премине.

Няма един график.

Някои нежелани реакции могат да се появят още в деня на лечението. Други започват след няколко дни. Промените в кръвните показатели също могат да настъпят в определен период след приложението в зависимост от схемата.

При циклично лечение пациентът често постепенно открива собствен ритъм:

ден на терапията → няколко по-трудни дни → постепенно възстановяване → следващ цикъл.

Но този модел не важи за всички.

Полезно е да записвате симптомите си. След няколко цикъла това може да помогне както на вас, така и на медицинския екип да разберете кога се появяват и колко продължават.

Не.

Тежестта на страничните ефекти не показва колко ефективно е лечението.

Пациент, който почти няма нежелани реакции, не трябва да се тревожи, че химиотерапията „не действа“.

И обратното – тежките странични ефекти не доказват, че лечението унищожава повече ракови клетки.

Ефективността се оценява чрез медицински прегледи, образни, лабораторни и други подходящи изследвания – не по това колко зле се чувства пациентът.

Не.

Една от най-вредните представи за химиотерапията е:

„Това е нормално. Стисни зъби и изтърпи.“

Много нежелани реакции могат да бъдат предотвратени, намалени или лекувани.

А понякога симптомът е важен сигнал, който изисква промяна в поддържащото лечение, допълнителни изследвания или корекция на терапията.

Да съобщите страничен ефект не означава, че се оплаквате.

Давате на медицинския екип информация, необходима за безопасното ви лечение.

Всеки онкологичен център трябва да даде конкретни инструкции според терапията.

Особено важно е да потърсите медицинска помощ при:

• температура според прага, посочен от вашия онкологичен екип;
• втрисане или признаци на инфекция;
• затруднено дишане;
• болка в гърдите;
• неконтролируемо повръщане;
• невъзможност да приемате течности;
• тежка или продължителна диария;
• необичайно кървене;
• силна или новопоявила се болка;
• внезапно подуване;
• обърканост или рязка промяна в състоянието;
• тежка алергична реакция;
• всеки симптом, за който екипът предварително ви е предупредил.

Не чакайте следващия планиран преглед, ако състоянието ви се влошава.

Какво можете да направите преди първата химиотерапия?

Подгответе си няколко конкретни въпроса:

Какви лекарства ще получавам?

Кои са най-честите странични ефекти точно на моята схема?

Кои от тях могат да бъдат опасни?

При каква температура трябва да ви потърся?

На кой телефон да се обадя вечер или през почивните дни?

Какви лекарства трябва да приемам вкъщи и кога?

Има ли лекарства, витамини, билки или хранителни добавки, които трябва да избягвам?

Има ли ограничения за хранене, физическа активност, работа или шофиране?

Запишете отговорите.

В ден, когато сте получили много нова информация и ви предстои лечение, е напълно нормално да не запомните всичко.

Химиотерапията не е едно лекарство и няма един универсален начин, по който човек я преживява.

Не очаквайте непременно всички странични ефекти, за които сте чували.

Не сравнявайте собственото си лечение с това на човека на съседния стол.

И най-вече:

не страдайте мълчаливо, защото смятате, че страничните ефекти просто трябва да бъдат изтърпени.

Съвременното онкологично лечение включва не само терапия срещу тумора, но и лечение на симптомите и нежеланите реакции.

Целта не е пациентът просто да „издържи“ химиотерапията.

Целта е лечението да бъде проведено възможно най-безопасно, а човекът да запази възможно най-добро качество на живот по време на него.

Този материал има образователна цел и не замества индивидуалните указания на лекуващия онколог. Различните химиотерапевтични лекарства имат различен профил на нежелани реакции. Следвайте конкретните инструкции, които сте получили за вашата схема на лечение, включително кога и как да се свържете с медицинския екип.

Лимфната система е мрежа от лимфни съдове, възли и органи, която има важна роля в имунната защита и поддържането на баланса на течностите в организма.

Представете си я като система от малки пътища, по които излишната течност от тъканите се отвежда обратно към кръвообращението.

Лимфните възли са своеобразни „контролни пунктове“ по тези пътища.

При някои операции за рак се налага отстраняването на един или повече лимфни възли. Лъчетерапията също може да засегне лимфните съдове и възли.

Тогава лимфата трябва да намери други пътища за оттичане. При много хора организмът се адаптира успешно. При други капацитетът на лимфната система се оказва недостатъчен и постепенно се развива лимфедем.

Лимфедемът може да се появи след лечението на различни видове рак.

По-често се обсъжда при:

• рак на гърдата;
• меланом;
• гинекологични онкологични заболявания;
• рак на простатата;
• други тумори в областта на малкия таз;
• тумори на глава и шия.

След лечение на рак на гърдата например може да бъде засегната ръката, гърдата или гръдната стена.

След лечение в областта на таза могат да бъдат засегнати единият или двата крака, гениталната област или долната част на корема.

При лечение на глава и шия отокът може да бъде по лицето, шията или вътрешните структури на устата и гърлото.

Няма определен момент.

Лимфедем може да възникне:

• скоро след операцията;
• по време или след лъчетерапия;
• месеци след лечението;
• години по-късно.

Това е причината пациентите, при които има риск, да познават ранните признаци дори дълго след приключване на онкологичното лечение.

Но наличието на риск не означава, че непременно ще развиете лимфедем.

Първият симптом невинаги е видим оток.

Преди ръката или кракът да изглеждат очевидно подути, може да се появят:

• чувство за тежест;
• напрежение или опъване;
• усещане за „пълнота“;
• стягане на кожата;
• промяна в усещането на крайника;
• намалена подвижност;
• дреха или бельо, които започват да стягат;
• пръстен, часовник или гривна, които изведнъж са по-тесни;
• обувка, която стяга само единия крак;
• следи от чорап, които са по-изразени от едната страна.

Понякога симптомите се променят през деня – отокът може да е минимален сутрин и по-изразен вечер.

Не е необходимо да чакате крайникът да стане видимо много по-голям.

Ако забележите промяна, кажете на медицинския екип.

Не всеки оток е лимфедем

Това е много важно.

Подуването на ръка или крак може да има различни причини.

Сред тях са:

• инфекция;
• венозен проблем;
• тромбоза;
• сърдечно или бъбречно заболяване;
• лекарствена реакция;
• следоперативен оток;
• прогресия или рецидив на онкологично заболяване;
• други състояния.

Затова новопоявилият се оток трябва да бъде оценен, а не автоматично да бъде обявен за лимфедем.

Особено важно е това при внезапно подуване, болка, зачервяване, затопляне или задух.

Да. В най-ранните фази лимфната система може вече да бъде увредена, без да има видим оток.

При ранен лимфедем подуването често е меко и може да намалява след почивка или повдигане на крайника.

С напредването на състоянието течността се задържа по-продължително, а в тъканите постепенно могат да настъпят структурни промени. Кожата и подкожните тъкани могат да станат по-плътни и твърди.

При тежък, дългогодишен лимфедем увеличаването на обема и кожните промени могат да бъдат значителни.

Именно затова ранното разпознаване и лечение са толкова важни.

Когато е установен хроничен лимфедем, обикновено говорим за състояние, което трябва да бъде дългосрочно контролирано, а не за проблем, който изчезва окончателно след няколко процедури.

Това обаче не означава, че нищо не може да се направи.

Напротив.

С правилна терапия при много хора могат да бъдат постигнати:

• намаляване и контрол на отока;
• подобряване на движението;
• намаляване на тежестта и дискомфорта;
• предпазване на кожата;
• намаляване на риска от инфекции;
• по-добро функциониране в ежедневието.

Колкото по-рано започне подходящата грижа, толкова по-добри са възможностите за контрол.

Основният консервативен подход е т.нар. комплексна деконгестивна терапия.

Тя не е една процедура, а комбинация от различни методи.

Може да включва:

Компресия

Използват се специализирани компресивни превръзки или медицински компресивни изделия.

Те подпомагат контрола на отока и ограничават повторното натрупване на течност.

Компресивното изделие трябва да бъде правилно подбрано и измерено. Случайно закупен „стягащ чорап“ или ръкав невинаги е подходящ.

Движение и упражнения

Мускулните съкращения подпомагат движението на лимфата.

Подходящите упражнения обикновено са важна част от лечението.

Целта не е крайникът да бъде пазен от всяко движение, а натоварването да бъде постепенно и съобразено със състоянието.

Грижа за кожата

Кожата е важна защитна бариера.

Поддържайте я чиста и добре хидратирана и обръщайте внимание на ранички, пукнатини, ухапвания или други наранявания.

Мануален лимфен дренаж

Това е специализирана техника, която се различава от обикновения масаж.

Когато е показан, трябва да се извършва от специалист с подходящо обучение.

Силен масаж върху подутия крайник не е равнозначен на лимфен дренаж.

Старият подход често е бил пациентът да пази засегнатия крайник почти от всичко.

Днес знаем, че пълното избягване на движение не е добра стратегия.

Физическата активност и постепенното силово натоварване обикновено могат да бъдат безопасни, когато са правилно въведени.

Ходене, упражнения за подвижност и постепенно натоварване могат да бъдат полезни както за лимфния поток, така и за мускулната сила и общото здраве.

Ако вече имате лимфедем или сте претърпели значителна операция, подходящата програма може да бъде обсъдена с физиотерапевт или друг специалист, запознат с онкологичната рехабилитация.

Самото вдигане на тежести не е автоматично забранено след операция на лимфни възли.

Съвременните данни не подкрепят идеята, че пациентът трябва завинаги да избягва натоварването на засегнатия крайник.

Ключът е постепенното увеличаване на натоварването, а не внезапното започване на тежки упражнения след дълъг период на обездвижване.

Ако се появят ново подуване, тежест или дискомфорт, натоварването трябва да бъде преоценено.

Това е един от най-честите въпроси след операция за рак на гърдата.

Дълги години пациентите са получавали категорични инструкции никога да не се измерва кръвно налягане, да не се поставят инжекции и да не се взема кръв от страната на операцията.

Днес доказателствата за част от тези абсолютни забрани са ограничени.

Когато има лесна алтернатива, често е разумно да се използва незасегнатият крайник. Но пациентът не трябва да живее със страх, че еднократно измерване на кръвното налягане непременно ще причини лимфедем.

Ако вече имате установен лимфедем, обсъдете индивидуалните предпазни мерки с медицинския екип.

Да. Самото пътуване със самолет не е причина човек след операция на лимфни възли да се отказва от пътуване.

Няма убедителни доказателства, че всички пациенти в риск трябва профилактично да започнат да носят компресивен ръкав или чорап само заради полета.

Ако вече използвате предписана компресия за установен лимфедем, следвайте индивидуалните препоръки на специалиста си.

При продължително пътуване е разумно да се движите периодично и да избягвате продължителното обездвижване.

Да. Наднорменото тегло и затлъстяването са свързани с по-висок риск от развитие и влошаване на лимфедем при някои групи онкологични пациенти.

Това не означава, че човек трябва да започне агресивна диета веднага след лечението.

По-подходящата цел е постепенно постигане или поддържане на здравословно тегло чрез балансирано хранене и физическа активност според възможностите.

Не съществува храна или диета, която да „изкара лимфата“ от организма.

Не са доказано лечение:

• „детокс“ режими;
• чайове за „изчистване на лимфата“;
• хранителни добавки за „лимфен дренаж“;
• гладуване;
• крайни диети.

Хранете се разнообразно и поддържайте подходящо тегло.

И не се опитвайте да лекувате лимфедема чрез обезводняване.

Лимфедемът не е просто „излишна вода“. Затова диуретиците – лекарствата, които увеличават отделянето на урина – не са стандартно лечение на лимфедема сам по себе си.

Те могат да бъдат необходими при други медицински състояния, но това се определя от лекар.

Не започвайте сами „отводняващи“ лекарства или билкови продукти заради лимфедем.

При лимфедем локалната имунна защита на засегнатата област може да бъде нарушена и бактериалните инфекции на кожата и подкожните тъкани могат да се появяват по-лесно. Затова грижата за кожата е важна.

Ако върху засегнатия крайник се появят:

• внезапно зачервяване;
• затопляне;
• болка;
• бързо увеличаване на отока;
• температура или втрисане,

потърсете медицинска помощ.

Това може да бъде инфекция, която изисква лечение.

Да – и тази част често остава недооценена. Постоянният оток може да промени начина, по който човек възприема собственото си тяло.

Компресивният ръкав или чорап постоянно напомнят за заболяването. Дрехите може вече да не стоят по същия начин. При някои хора се появява неудобство да покажат ръката или крака си.

Може да има тревожност:

„Ще стане ли по-зле?“

„Мога ли да спортувам?“

„Ще остане ли така завинаги?“

Тези реакции са разбираеми.

Лимфедемът не е само измерване на обиколката на крайника. Ако той влияе на самочувствието, отношенията, сексуалността, работата или социалния живот, това също е част от проблема и заслужава внимание.

Грижата за лимфедема продължава и извън кабинета.

Полезно е да:

• наблюдавате крайника за промени;
• използвате предписаната компресия според указанията;
• поддържате кожата чиста и хидратирана;
• бъдете физически активни;
• увеличавате натоварването постепенно;
• поддържате подходящо телесно тегло;
• лекувате своевременно кожни проблеми;
• съобщавате за нов или увеличаващ се оток.

Най-важното е да познавате собственото си нормално състояние. Така по-лесно ще забележите промяната.

Не всеки оток е безобиден.

Потърсете медицинска оценка при:

• внезапно подуване на ръка или крак;
• бързо нарастващ оток;
• силна болка;
• зачервяване и затопляне на кожата;
• температура или втрисане;
• промяна в цвета на крайника;
• задух или болка в гърдите.

При задух или болка в гърдите потърсете спешна медицинска помощ.

Ако сте преминали през операция или лъчетерапия, при която са засегнати лимфни възли, това не означава, че непременно ще развиете лимфедем.

Но означава, че е добре да знаете как изглеждат ранните му признаци.

Не чакайте ръката или кракът да станат очевидно подути.

Тежестта, напрежението, леката асиметрия или внезапно стягащият часовник понякога са достатъчна причина да попитате специалист.

И ако лимфедемът вече е част от живота ви, той не означава край на движението, спорта, пътуването или нормалното ежедневие.

Лимфедемът е състояние, което изисква грижа – не живот в страх от собственото тяло.

Важно

Този материал има образователна цел и не замества индивидуалната медицинска оценка. Новопоявилият се оток трябва да бъде обсъден с медицински специалист, тъй като може да има причини, различни от лимфедем. Лечението и компресивната терапия трябва да бъдат съобразени с индивидуалното състояние на пациента.

При необходимост от повече информация можете да се обърнете към Българска асоциация „Лимфедем“

https://lymphoedema-bg.org/

Научните данни показват, че подходящата физическа активност може да:

• намали свързаната с рака умора, която е сред най-честите и най-упорити оплаквания;
• подобри физическата издръжливост, силата и способността за справяне с ежедневните дейности;
• намали симптомите на тревожност и депресия;
• подобри качеството на живот и съня;
• помогне за запазване на мускулната маса по време на лечението;
• не увеличава риска от лимфедем, а при постепенно натоварване може да подобри симптомите му.

При умората, свързана с рака, физическите упражнения са сред най-ефективните подходи и в сравнителни анализи се представят по-добре от медикаментозното лечение.

Общата цел за възрастни, включително за хора след онкологично лечение, е около 150 минути умерена аеробна активност седмично, например бързо ходене, и силови упражнения два пъти седмично. Това е цел, а не изискване от първия ден.

Данните на ACSM показват, че ползи се постигат и с по-малко:

• аеробна активност с умерена интензивност по около 30 минути, три пъти седмично;
• силови упражнения за основните мускулни групи два пъти седмично, например с ластици, собствено тегло или леки тежести.

Умерена интензивност означава, че дишате по-учестено, но все още можете да говорите. Ако в момента не можете да постигнете тези количества, всяко движение е по-добро от пълното обездвижване. Започнете с 5–10 минути и увеличавайте постепенно.

• ходене, включително кратки разходки няколко пъти дневно;
• колоездене или стационарно колело;
• упражнения с ластици и собствено тегло;
• плуване, след като раните са зараснали и лекарят е разрешил;
• йога, пилатес и упражнения за подвижност;
• упражнения за равновесие, особено при изтръпване на стъпалата.

Изберете дейност, която Ви носи удоволствие. Така е по-вероятно да я поддържате дългосрочно.

Обсъдете физическата активност с лекуващия екип или с физиотерапевт с опит в онкологичната рехабилитация, ако:

• имате костни метастази или остеопороза, тъй като някои натоварвания може да се наложи да се избягват;
• имате много ниски нива на тромбоцити, неутрофили или хемоглобин;
• имате температура или активна инфекция;
• наскоро сте оперирани или имате стома, порт или катетър;
• имате периферна невропатия и нарушено равновесие;
• имате сърдечно или белодробно заболяване;
• имате лимфедем, при който натоварването трябва да се увеличава постепенно и под наблюдение.

Тези състояния обикновено не означават пълна забрана за движение, а нужда от индивидуален план.

Прекратете упражнението и се свържете с медицинския екип при:

• болка или стягане в гърдите;
• необичаен задух, който не отминава с почивка;
• замайване или прималяване;
• ново силно сърцебиене или неравномерен пулс;
• нова или засилваща се болка в костите;
• внезапно подуване на крайник.

При силна болка в гърдите или тежък задух потърсете спешна помощ на 112.

Нормално е енергията да варира според цикъла на лечението. В по-трудните дни намалете интензивността и продължителността, но се опитайте да не прекарвате целия ден в леглото: кратка разходка в дома или няколко упражнения за подвижност също имат значение. В по-добрите дни може да се движите повече.

Полезно е да водите дневник на активността и умората. Така по-лесно ще откриете собствения си ритъм и ще имате информация за разговора с лекаря.

Физическата активност остава важна и след лечението. Тя помага за възстановяване на силата и издръжливостта, за поддържане на здравословно тегло и за справяне с дългосрочните ефекти на лечението. Наблюдателни проучвания свързват по-високата физическа активност след диагнозата с по-добра преживяемост при някои видове рак, например рак на гърдата и на дебелото черво, но тези данни не доказват пряка причинно-следствена връзка.

Ако не знаете откъде да започнете, потърсете физиотерапевт или специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Жените след лечение на рак на гърдата могат да се възползват от програма „Виктория“.