Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ) съобщава за резултатите от едно от най-мащабните и убедителни клинични проучвания до момента, които доказват пряката връзка между физическата активност и преживяемостта при пациенти с колоректален карцином. Данните потвърждават позицията, че пациентът е активна част от лечебния процес, а поведението му може да влияе на крайния резултат.
Международно клинично изпитване, ръководено от Canadian Cancer Trials Group (CCTG), показва за първи път, че структурирана програма за физическа активност значително намалява риска от рецидив и смърт при пациенти с рак на дебелото черво.
Резултатите от проучването CO21 CHALLENGE бяха представени на годишната среща на Американското дружество по клинична онкология (ASCO) 2025 и едновременно публикувани в New England Journal of Medicine.
Проучването проследява 889 пациенти с рак на дебелото черво в стадий III или високорисков стадий II, които са преминали през операция и адювантна химиотерапия. Участниците са разпределени на случаен принцип в две групи: едната участва в 3-годишна структурирана програма за физическа активност, а другата получава само образователни материали за здравословен начин на живот.
Данните показват, че физическата активност има изразен терапевтичен ефект:
• 28% по-нисък риск от рецидив или поява на нов тумор
• 37% по-нисък риск от смърт
• петгодишна безрецидивна преживяемост: 80% при активната група срещу 74% при контролната
• осемгодишна обща преживяемост: 90% срещу 83%
Програмата включва умерена физическа активност (като бързо ходене) с цел достигане на 2.5 часа упражнения седмично, подкрепена от специалисти, физиотерапевти или кинезитерапевти, които консултират пациентите регулярно.
Според водещите изследователи физическата активност вече следва да се разглежда като елемент на лечението, а не само като препоръка за подобряване на качеството на живот. Учените призовават упражнението да бъде интегрирано в рутинната грижа при рак на дебелото черво, наред с химиотерапията и хирургичното лечение.
Изследователите смятат, че резултатите могат да повлияят на клиничните ръководства по света и подчертават необходимостта пациентите да получават подкрепа за промени в начина на живот, включително достъп до специалисти по физическа активност в рамките на онкологичните екипи.
Проучването е международно усилие с участие на екипи от Канада, Австралия и Обединеното кралство и е подкрепено от Канадското онкологично дружество и национални научни фондове. Резултатите се очертават като повратен момент в разбирането за ролята на физическата активност в онкологията.
