На 4 февруари, Световния ден за борба с рака, темата за онкологичната грижа отново застана в центъра на общественото внимание. Доклад на Европейската комисия очертава тревожна тенденция – смъртността от рак в България не намалява, а ранното откриване на заболяването остава недостатъчно развито. Въпреки напредъка в медицината и достъпа до съвременни терапии, системата продължава да среща сериозни предизвикателства, които пряко засягат хората с диагноза рак и техните семейства.
Онкологичните заболявания са сред най-значимите обществени проблеми в глобален мащаб. Всяка година около 20 милиона души по света чуват диагнозата за първи път – число, което е приблизително три пъти населението на България. У нас новите случаи са около 25 000 годишно, а приблизително 350 000 души живеят с онкологично заболяване. Публичните разходи за лечение нарастват и по груби изчисления достигат около 765 милиона евро, но паралелно с това пациентите продължават да доплащат значителни суми за изследвания, консумативи и услуги, които не се покриват от здравната система.
Именно тук се проявява парадоксът – въпреки увеличените публични и лични разходи, България е сред малкото държави в Европейския съюз, където смъртността от рак не намалява, а се увеличава. Това поставя на дневен ред въпроса не само за лечението, но и за цялостната грижа за навременната диагностика, за подкрепата, за човешкото отношение и за пътя, който пациентът извървява в системата.
Темата на Световния ден за борба с рака тази година е United by Unique – „Обединени в своята уникалност“. Посланието е, че всеки човек преживява болестта по различен начин и има нужда да бъде възприеман като личност, а не просто като пациент. Грижата трябва да бъде не само медицински ефективна, но и достъпна, съпричастна, приобщаваща и ориентирана към индивидуалните нужди.
По повод Световния ден за борба с рака, Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ) отбеляза датата с акцент върху необходимостта пациентите да получават не само терапия, но и реална подкрепа в процеса на диагностика и лечение. Организацията от години е сред най-активните гласове в България в защита на правата на хората с рак и работи за подобряване на достъпа до услуги, за намаляване на неравенствата и за въвеждане на по-човешки и координиран подход в грижата.
В студиото на „Тази сутрин“ председателят на АПОЗ Евгения Александрова подчерта, че пациентите често остават сами в системата, изправени пред объркване, липса на информация и труден път между отделните кабинети и изследвания. Според нея бъдещето на онкологичната грижа трябва да включва повече навигация, психологическа подкрепа и ясно структурирани услуги, които да поставят човека в центъра.
Тази необходимост се вижда ясно и в личната история на Миглена Стоева, актриса и майка на малко дете, която сама напипва бучка в гърдата си. Първоначално не получава усещане за спешност, но само три седмици по-късно разбира, че става дума за бързо растящ тумор в трети стадий. Тя описва преживяването си като лутане от кабинет в кабинет, без ясно насочване и без усещане, че пред лекарите стои човек, а не диагноза. „Ти си сам, в бездна“, казва тя, думи, които обобщават опита на много пациенти.
Все повече специалисти подчертават, че лечението на рака не започва с операцията или химиотерапията, а още с тревожността пред лекарския кабинет и нуждата от подкрепа, информация и доверие. В много болници вече работят клинични психолози, а все по-често се говори и за въвеждането на пациентски навигатори – специалисти, които да съпътстват човека през всички етапи на лечението.
„Лошата практика е пациентът сам да вземе листа с диагнозата и сам да се оправя. За щастие това започва да се променя“, коментира Александър Миланов, клиничен социален работник.
Историята на Миглена завършва с надежда, предстоят ѝ последна химиотерапия, операция и възстановяване. Но нейният разказ остава важен урок за системата и обществото: персонализираната грижа не е допълнение, а необходимост. Защото зад всяка диагноза стои човек. И всеки заслужава да бъде видян, чут и подкрепен.
