Какво означава да живееш с рак на гърдата днес? Как се променя животът след диагнозата? Каква подкрепа е необходима, за да може човек не просто да премине през лечението, а да продължи да живее пълноценно?
Отговорите на тези въпроси бяха във фокуса на Националния пациентски форум „Академия за оцеляване – Фокус към качеството на живот с рак на гърдата“, който събра в София пациенти, лекари, психолози, социални специалисти и представители на пациентски организации за открит разговор за предизвикателствата и възможностите пред хората, засегнати от заболяването.
Събитието, организирано от Института за изследване и лечение на рака на гърдата и Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ), показа ясно, че съвременната онкология вече не се измерва само с медицинските резултати. Все по-важни стават въпросите за психичното здраве, социалната подкрепа, физическата активност, храненето и възможността човек да съхрани качеството си на живот по време и след лечението.
Форумът беше открит с поглед към европейските политики в областта на онкологията. В специално онлайн включване д-р Изабел Рубио – президент на Европейската организация за борба с рака за периода 2025–2027 г., представи актуалните тенденции в грижата за пациентите и подчерта необходимостта здравните системи да поставят човека в центъра на всяко решение.
„Днес успехът на лечението не се измерва само в преживяемост. Той се измерва и в това как живее пациентът след диагнозата“, беше едно от посланията, които намериха отражение в цялата програма на форума.
Сред най-въздействащите моменти беше личната история на пациентката Христина Граматничка, която разказа за своя път през диагнозата, лечението и възстановяването. Нейният разказ напомни, че зад всяка медицинска диагноза стои човек със своите страхове, надежди и мечти.
Темата за вътрешните ресурси и психологическата устойчивост беше продължена от психотерапевта д-р Весела Банова. В лекцията си тя говори за способността на човека да намира смисъл дори в най-трудните житейски ситуации и за значението на емоционалната подкрепа по време на лечението.
Интерес предизвика и презентацията на Александър Миланов, посветена на приемането на помощта като важна част от процеса на адаптация към заболяването. Той представи съвременни научни данни за ролята на социалната подкрепа, устойчивостта и посттравматичния растеж при хората с онкологични заболявания.
„Понякога най-смелото действие не е да продължиш сам, а да позволиш на другите да бъдат до теб“, отбеляза той по време на дискусията.
Втората част на форума беше посветена на съвременните медицински подходи при лечението на рака на гърдата. Специалистите от Експертния център за рак на гърдата към АСК УМБАЛ Токуда представиха мултидисциплинарния модел на работа, който обединява усилията на медицински онколози, хирурзи, патолози, лъчетерапевти, психолози и други специалисти около нуждите на пациента.
Проф. д-р Желязко Арабаджиев представи работата на центъра и значението на туморните бордове за вземането на информирани решения. Д-р Славяна Ушева разказа за възможностите на реконструктивната хирургия, а доц. д-р Свитлана Бачурска и д-р Елиз Тазимова представиха ролята на съвременната диагностика и новите възможности на лекарственото лечение.
Силен акцент беше поставен и върху теми, които често остават извън медицинските кабинети, но оказват огромно влияние върху ежедневието на пациентите. В дискусията „Обичам моята кожа“ участниците разговаряха за кожните промени по време на лечението и начините за справяне с тях, а в последващите лекции бяха разгледани ролята на храненето и физическата активност като част от цялостната грижа.
Проф. д-р Дарина Найденова представи практически препоръки за хранене по време на лечение, а Ива Филипова от фондация РЕСТАРТ говори за значението на движението за по-доброто възстановяване и качеството на живот.
Кулминацията на форума беше откритата дискусия с пациенти, лекари и представители на пациентските организации. Разговорът премина отвъд медицинските теми и засегна реалните трудности, пред които хората се изправят след диагнозата – отношенията в семейството, връщането към работа, финансовите предизвикателства, липсата на достатъчно психологическа и социална подкрепа и необходимостта пациентският глас да бъде чуван по-силно при вземането на решения.
Общото послание от форума беше ясно – лечението на рака не приключва с последната терапия. След нея започва друг важен процес – връщането към живота.
Именно затова качеството на живот все по-често се разглежда като част от лечението, а не като тема, която идва след него. Защото успехът на медицината не е само в това да удължи живота, а да помогне на хората да го живеят с достойнство, смисъл и надежда.
