Рак на гърдата

Рискови фактори

• Възрастта: рискът расте след 50 години.
• Фамилна обремененост и наследствени мутации. При носителки на мутация в BRCA1 рискът до 80-годишна възраст е около 72%, а при BRCA2 около 69%.
• Ранна първа менструация, късна менопауза, липса на раждания или първо раждане след 30 години.
• Хормонална заместителна терапия, алкохол, наднормено тегло след менопаузата, обездвижване.
• Плътна гърдна тъкан и предишно облъчване на гръдния кош.

Кърменето и физическата активност намаляват риска.

Симптоми

Бучка в гърдата или мишницата, промяна в размера или формата, вдлъбване или набръчкване на кожата (като портокалова кора), зачервяване, прибиране на зърното, секреция от зърното (особено кървава), рана по зърното. Повечето бучки не са рак, но всяка нова промяна трябва да бъде прегледана.

Скрининг

Мамография на всеки две години при жените на 50–69 години, с възможно разширяване до 45–74 години, според Препоръката на Съвета на ЕС. Работната група на IARC оценява, че при участващите жени на 50–69 години смъртността от рак на гърдата намалява с около 40%.

Диагностика

Използва се „тройна оценка“: клиничен преглед, образни изследвания (мамография, ехография, при нужда ЯМР) и иглена (core) биопсия. В тъканта се изследват естрогеновите и прогестероновите рецептори, HER2 и Ki-67. Те определят биологичния подтип: хормоночувствителен (луминален), HER2-позитивен или тройно негативен. При определени критерии се препоръчва генетично изследване за BRCA1/2.

Лечение

• Операция: органосъхраняваща операция с лъчетерапия или мастектомия, биопсия на сентинелния (стражевия) лимфен възел.
• Хормонална терапия при хормоночувствителните тумори, обикновено 5 до 10 години (тамоксифен, ароматазни инхибитори), при висок риск понякога комбинирана с CDK4/6 инхибитор.
• Анти-HER2 терапия при HER2-позитивните тумори (например трастузумаб и пертузумаб).
• Химиотерапия преди или след операцията според подтипа и стадия. При тройно негативния рак често преди операцията, понякога с имунотерапия.
• При носителки на BRCA мутация с висок риск може да се добави PARP инхибитор.
• Метастатичен рак: лечението е продължително и последователно и често позволява години живот с добро качество.

След лечението

Възможни са лимфедем на ръката, умора, промени в менструалния цикъл и плодовитостта, костна загуба при ароматазни инхибитори, промени в самочувствието и сексуалността. Рехабилитацията помага. Вижте програма „Виктория“.